С моята събеседничка E.I., с която разговаряме по всякакви най-горещи, дори парещи български и човешки проблеми - предпоследният ни разговор беше публикуван под заглавие Личното спокойствие за мен е непостижим идеал, аз съм отдаден без остатък на безпокойствата... - въпреки известни трудности напоследък, продължаваме все пак обсъжданията си под формата на лични съобщения във Фейсбук; публикувам нашия диалог в блога си не за да парадирам с нещо, а само защото смятам, че засяганите от нас въпроси имат отношение и към много други хора; пък ми се заедно с тази млада жена да дадем пример, че си заслужава да се обсъждат по-задълбочено всички наши проблеми, че това е възможно, че въпреки нашето "забързано всекидневие" можем да намерим минути, в които да спрем и да отделим време за мислене и за обсъждане на ония истински важни проблеми, терзаещи, глождещи ни независимо от нашето илюзорно и показно безхаберие; та ето какво си казахме напоследък; ако и други хора се включат в дискусията ни, ще бъде прекрасно:
E.I. каза: Искам да Ви напиша нещо безсмислено... на което даже няма да обърнете внимание - понеже не обърнахте внимание на въпроса ми от по-предишно писмо... както и да е... :-) Аз разбирам всяка една дума, която пишете, публикувайте това, а и другите неща, вече не се вълнувам, животът е такъв явно... жалко и тъжно! Вие сте прям и... Та... безсмисленото нещо, което ми се искаше да Ви напиша е, че Вие сте... не това, което се опитвате да бъдете пред другите, Вие не сте този, когото ще го разберат сега... Няма начин - за тях е трудно, разбирам, че няма да се откажете, въпреки да ми го казахте по начин, с който успяхте да ме разстроите, но аз няма да се поддам на емомоции. Занимавайте се с Вашия блог - все пак това е най-значимото за Вас! Стискам Ви палци, а иначе ми се искаше да кореспондирам още с Вас!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте, много съжалявам, че се оттегляте от разговоря ни... наистина жалко. Много жалко даже! На мен също ми се искаше да си пишем, но Вие си решавате дали ще участвате. Уважавам решението Ви. Имам чувството, че съвсем не се разбрахме. Както и да е. Всичко най-добро Ви желая!
E.I. каза: Здравейте! Всъщност аз малко прибързано Ви написах едва ли не "Довиждане"... Вашият потенциал на разума е доста над много останали, това ги натоварва, не могат да удържат натиска му, а и дори да имат сили, може би нямат времето да му се посветят. Харесва ми, че сте прям и казвате нещата такива, каквито са! Не увъртате!
Не се оттеглям. Стана ми интересно - защо са забранили достъпа на Вашите книги до книжарниците??? Да не би да живеем в Средновековието и да сте анатемосан вещер? (Това в кръга на майтапа, разбира се!) Но как така си го позволяват??? С какво право и на какви основания?
Нали словото е най-свободният израз на всичко? Как така против Вашата воля ще налагат забрана над Словото Ви? Тотален абсурд... просто нямам думи... мразят Ви, нямат поносимост към Вас или просто са слаби и с вашите мислени възможности им се явявате пречка, която им усложнява живота и разбира се, че ще е по-лесно да я отстранят. Честно казано - срамувам се от хората, които са срещу Вас! Не им прави чест.
И тъй като искате и докрай ще следвате предначертаното битие за просвещаване на човечеството (аз съм с нагласата за това, че не искате мислите Ви да се разтворят неизразени и нефиксирани никъде, затова се настройвам, че ще водим публична беседа, а дано в нея някой по някакъв начин открие нещо полезно за себе си), ще поискам от Вас да ме попитате нещо или да ми зададете тема, над която да обменим мисли!
Много ми харесва, че за корица сте избрали картината на Микеланджело "Сътворението на Адам (или на света)" Тя ми е любима между другото...
Ангел Грънчаров каза: Здравейте, благодаря, че сте ми писала! Непременно ще Ви отговоря при първа възможност. Сега обаче трябва да се приготвям за работа и нямам време, а пък не искам да Ви отговарям небрежно. Вие също помислете за тема на разговора ни, искам да Ви кажа, че ми е много приятно да разговаряме по всякакви теми, никога не бих се отказал от един хубав разговор и от един приятен събеседник, тъй че да продължим, няма нищо лошо в това да се разговаря - пък и да се търси истината, щото тя има най-вече значение, нали така? Хубав ден Ви желая!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте пак! Тази сутрин станах с намерението да Ви отговоря непременно, обаче как стана, във Фейсбук попаднах на една много интересна статия на Иво Беров, прочетох я, изгълтах я на един дъх, пък ме овладя, така да се рече, вдъхновение, което ми се прищя да предам на други хора, затова и реших набързо да препубликувам началото на статията на този автор в блога си, с оглед да стигне и до читателите на моя вестник, носещ името ГРАЖДАНИНЪ. Статията се нарича Властта на простаците. Можете да я видите ако имате време, няма да съжалявате.
Прочее, мен също много ме вълнува тая тема от много време, но напоследък все по-определено и по-силно, нещо повече, ще разкрия тайна, че съм решил да пиша поредица от статии по тия въпроси, дори започнах вече поредицата, та ето по тия причини, ако искате, бих си позволил да Ви предложа да поговорим по неизчерпаемата тема за простотията, за простащината и за простаците, а, какво ще кажете? Много ми е интересно да разбера Вие какво бихте казала по тази тема, смятам, че темата си заслужава вниманието, понеже е, така да се рече, съдбовна за всички нас, за нацията ни: много нещо напоследък са се разпищолили пустите му простаци, аман от тяхната тирания, не мислите ли?! Да, ето, даже заглавие съм измислил на тази поредица: Тиранията на простаците, т.е. малко ми се ще да разширя хоризонта на изследването в сравнение с този на Иво Беров (във визираната статия).
Та ето това аз предлагам. А иначе за това, за което ми пишете по-горе, вкратце ще Ви отговоря следното, понеже пак времето ме притиска (тази сутрин също трябва да бягам за работа, понеже имам първи час!). Вие казвате ето това:
Стана ми интересно - защо са забранили достъпа на вашите книги до книжарниците??? Да не би да живеем в Средновековието и да сте анатемосан вещер? (Това в кръга на майтапа, разбира се!) Но как така си го позволяват??? С какво право и на какви основания? Нали словото е най-свободният израз на всичко? Как така против вашата воля ще налагат забрана над Словото Ви? Тотален абсурд... просто нямам думи!
Ще Ви кажа самата истина, така както аз съм разбрал тази чудатост. Наистина е чудно това: в какво време живеем, та някой ще налага забрана над нечии книги, и то книги на един философ като мен?! Да, обаче има нещо, което не се съзнава, и то е пак свързано с тиранията на простотията у нас, ето, ще се опитам да Ви кажа вкратце как стоят нещата.
Не ща да се изкарвам "преследван" и пр., нищо че в моите книги има доста "динамит" и в някакъв смисъл те наистина са много опасни книги. Не твърдя, че някой се е разпоредил да се наложи цензура над книгите ми, макар че е доста подозрително как стана така, че, примерно, когато в БНТ ме поканиха няколко пъти като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), в един момент сякаш се уплашиха, нищо чудно някой нещо да им е наредил - и като с нож отрязаха: престанаха повече да ме канят, нищо че бяха ме обявили за нещо като "консултант" на едно предаване, един вид - бяха ме наредили сред постоянните му коментатори.
Та може да има нещо и в това отношение, но същинската причина книгите ми да не стигнат до книжарниците (или да стигат съвсем рядко!) е тази: нарича се "пазарна цензура", т.е. книгите ми са обявени за... "непродаваеми", за "непазарни", т.е. книги за "нищожно количество читатели", т.е. за по-умни, интелигентни читатели, книгите ми са обявени за непечеливши. Поради което търговците на книги, и на едро, и на дребно откровено ми казват: няма място за такива книги като твоите в нашите борси и книжарници, ето, претрупано е тука всичко от книги, затуй твоите книги няма да ги разпространяваме, значи ги оставяме в складовете на... мишките, нека мишките да са единствените им читатели, а пък за българския читател твоите книги са непотребни книги... това е!
На това нещо аз му викам пазарна, търговска, комерсиална, каквато си искате все в тоя дух цензура. Като предвиждат, че народът няма да се юрне да купува от моите книги (аз също така не съм нашумяло име, има го и този момент, виж, авторът на беше проф. Вучков или дори самият Азис, е, тогава ще го разпространяват, как няма да го разпространяват, и то все на витрините на книжарниците ще се мъдрят книгите му!), то и на това основание лишават евентуалния читател даже от самата възможност да докосне тия мои книги, да ги види, да ги пипне някога, т.е. обричат книгите ми на забрава, т.е., другояче казано, убиват ги още в пелените, току-що родени, ги задушават... това е. Тъжна история, но такава е истината, какво да се прави, сполетя ме като автор тази съдба... пък и аз като другите авторите не ходя да се вра тук и там, стоя си кротко, ето, и това има значение, чини ми се...
Толкоз. Ще бързам за работа за да не закъснея! Хубав ден Ви желая! Много се радвам, че възобновихме диалога си. Мисля, че е хубаво да не се отказваме да обсъждаме. Дано и Вие мислите така. Ако съм забравил нещо да отговоря, моля, напомнете ми, аз съм възрастен човек, много забравям, пък и съм страшно много зает. И също, моля Ви, отговорете ми: какво мислите, да публикуваме ли тия наши разговори в блога, или не бива?! Чао засега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар