Ода за сланинката

Много съм писал срещу прословутата лакомия на българина към пържолите, кюфтетата и кебапчетата, пък и към други такива "месни" сурогати; тая всеотдайна влюбеност на народната ни душа към тия прелести на съществуването съм я подлагал на бичуване, понеже заради привързаността си кебапчетата ние, българите, сме способни да се откажем от всичко друго на света, дори и от най-ценното, примерно от свободата, от достойнството, от същностния, от смисления просперитет и живот и т.н.

Да, писал съм в този дух и ще продължа да пиша, защото добре зная, че материализмът, на който тая привързаност е израз, е една зла прокоба, която води до недотам радостната ни национална съдба: най-бедни сме в Европейския съюз и сякаш много-много не ни пука от това! Дори не се срамуваме от това, че сме най-бедни, някои извратени пишман-патриоти пък се гордеят от този така унизителен факт - щото сме били невинни страдалци, били сме "ограбени" от богатите нации, дето ни мислели само злото! А не бива чак дотам да се примиряваме - и сами себе си да подценяваме. Когато почнем достойнството си като човеци и като нация да поставяме над прозаичните благинки на съществуването от рода на тия същите кебапчета, пържолки, винце, ракийка и прочие, то едва тогава, убеден съм, ще почне да ни върви, щото в ценностната подмяна и обърканост е коренът на злочестините ни: ние самите сме си виновни за всичко, не някой друг! И това последното трябва да признаем, ако искаме един ден с право да почнем да се зовем свободни человечески същества, сиреч, човеци!

Да, писал съм и ще пиша и тепърва за тия най-важни екзистенциални неща и тегоби, ала ето, тази сутрин ми хрумна да напиша похвално слово за... сланинката! Да, витае ми в главата мисълта да опитам да напиша нещо като ода за... сланинката! Вярно е, народът ни е беден, ето, преживяваме години на ужасна бедност, поради което сме принудени да ручаме (тая народна дума тук, чини ми се, е подходяща да се използва!) какви ли не евтини извратености и ментета на родната ни посткомунистическа хранителна индустрия - от рода на отвратителните евтини кренвирши, наденици, салами, гнусни кайми и пр., вярвам, добре се сещате какво имам предвид - та в тия години на толкова гнусни храни (поради които все някак оцеляваме, жертвайки обаче здравето си, т.е. все пак още не сме пукнали от глад!) има един светъл лъч, озаряващ нещо най-истинско, същностно, субстанциално, изцяло автентично: сланинката!

Аз тук, разбира се, не говоря за сланинката, която се продава в супер или хипермаркета, а за сланинката, която срамежливо я продава някой събрат-селянин на ъгъла на улицата, сланинка, която е извадена от собствената му прохладна изба, от собственото му дъбово каче, говоря за сланинката, която е така ухайна, така се топи в устата, защото тази сланинка е овкусена с праз лук, с черен пипер, с другите му там... мммм... подправки, които бабите знаят и пазят от памтивека, ето, за тази сланинка говоря! И за нея ний, българите, сме длъжни да пеем и произнасяме оди и оратории, да пишем дитирамби, нея ний сме длъжни да прославяме: защото благодарение на тази сланинка нацията ни оцеля в най-тежки времена, времената всички видове комунизъм, които ни се стовариха на главата преди 1989-та година, "зелен", "кърваво-червен", "зрял", "презрял", "гнил" и пр., после също така през отчайващо тежките зими на Луканов, на Виденов, после ужасните зими на Гоце, ето, сега и в тази тежка зима на Боко Борисов, все благодарение на сланинката сме оцелели, не сме изпукали, ето, още ни има - и сланинката е нашто упование, че България и българите ще ги има още векове, да не кажа цели хилядолетия!

Сами усещате, предполагам, колко силно е чувството, което движи немощната ми ръка, думи не ми стигат да очертая контурите на този най-висок пантеон в народната душа и признателност, на който трябва да поставим парче добре овкусена, толкова приятно ухаеща и топяща се в устата сланинка, която е спасението на българина в студените и проклети зими на нашата несвършваща бедност, на нашите несвършващи исторически и екзистенциални унижения! При това трябва да отчетем, че дори и другото велико творение на българския гений, именно баницата, не може да стане, ако в нея не се сложи порядъчно много свинска мас, която, както знаем, се получава пак от топена сланина, т.е. ето, оказва се, че сланината пак стои във фундамента на народното ни оцеляване! Аз и преди съм писал, но пак ще повторя: трябва един ден да сътворим паметник както на баничката, така и на сланинката, щото благодарение на тия два продукта народът ни оцеля през вековете, особено пък през последния век на най-ужасни исторически катаклизми, войни, комунизъм, преход към комунистически капитализъм, посткомунизъм, накрая и рекомунизация, на която се радваме ето в тия последните три-четири годинки на мутро-милиционерско управление.

Питам се дали, като сътворяваме един ден този паметник на българското спасение от гладна смърт в тежките години на изпитания, дали най-отгоре, връз баничката и парчето сланинка не требе да турим и едно гърне, пълно с бобена чорбица, а, какво ще кажете, щот фасулът също има огромна рол в битката за оцеляване, която българинът води не от вчера?! Да, ама ако турим котле или гърне с бобец най-отгоре на паметника, то тогава ще се наложи да турим там също и една тенджера с варено кисело зеле с мръвки и сланинка (Пак, отбележете, вездесъщата сланинка и тук се появява! То и хубавия непостен бобец със сланинка става, нали така?!), а пък тогава нашият паметник ще се претрупа, нали така?! Затуй е добре да оставим най-отгоре, с оглед на художествената простота, само едно парче апетитна сланинка, даже баничката, чини ми се, требе да пожертваме, щото сланинката по право стои най-отгоре, да си признаем, така е, нали?! Не сте българи ако не признаете това, уроди сте вий, ако не признаете тоя така възвишен стон на народната душа, който иде из дълбините на моята душа ето в тоя момент!

Пиша тия работи, уважаеми дами и господа българи, не защото съм полудял от глад, както можете да си помислите, нито пък защото искам да се подигравам някому, в случая, на съвъкупния ни изстрадал народец, не, не такова презрено чувство движи ръката ми в тоя момент! Решително възразявам ако някой си мисли, че искам да се подиграя на народеца, към когото сам принадлежа с цялата си душа и сърце! Не, пиша всичко това, защото чувствам своя дълг да го напиша, защото все някой трябваше да го напише всичко това. Няма да го напишат нашите префърцунени медийни "звезди", наште увенчани с лаврови венци "ентелектуалци" и писатели, които са се изродили дотам, че вече се срамуват да си признаят принадлежността към "селянията", т.е. към автентичния ни народец, който наистина оцеля благодарение на преживянето на сланинка с лучец и хлебец! Не, такива няма да напишат моите възвишени думи за сланинката, що се леят направо от сърцето ми, щото аз съм човек-философ, и за мен само истината има значение, а всякакви други съображения, от рода на вече изтъкнатите, нямат никакво, нямат абсолютно никакво значение.

Да, съвсем не ми пука какво някой щял да си помисли за мен, не ми изобщо пука, че някой си там мухльо щял бил да ме обяви за "прост селянин", щом като съм бил дръзнал да пиша ода за сланинката, да пиша апология или похвални слова за сланинката! Майната им на такива уроди, които нямат съзнание за своя народен корен! И ето, пиша, написах това, което исках да кажа, и ми олекна на душата, че си изпълних дълга пред тоя мой народ-страдалец, така унижаван кажи речи от всички. Да, от всички, защото нали знаете каква е страшната истина, която поетът е изразил ето с тия мъдри думи: "Пази Боже сляпо да прогледа...", е, моя милост не принадлежи към тия малодушни презрени за духовното слепци...

Последните дни - да кажа и нещо лично, с него и ще завърша, щото казах вече главното - моя милост оцелява със сланинка. Купих си, пожертвах пари за да си купя парче от тоя деликатес - да, за срам на нацията ни, и сланинката вече стана деликатес, килото струва вече цели 8 лева, виновен и за това е оня наглец Мирослав Найденов, министърът на яденето, за всичко той е виновен! - и ето, и аз, пък и синът ми студент, и жена ми, даже и нейният брат, млад човек, безработен, който едва оцелява, горкият, понеже повече от година е без работа и доходи и затова често идва у нас, си похапваме сладко-сладко от тази сланинка! Разбира се, наложи се да ходя да купя и още от нея, щото така ни се услади, че я изядохме още първия път; намерих селянина, който продаваше тоя деликатес, купих още, сега-засега имаме. Хубавото на яденето на сланинка е това, че тя притежава едно наистина чудодейно свойство: като си похапнеш от нея дълго време след това не чувстваш глад, стомахът ти мирясва и не стърже повече, часове наред ти е добре на стомаха и на червото. Да, няма друга храна, освен сланинката, която да държи така сито и то толкова дълго време. Ето затова сланинката заслужава да бъде поставена на най-висок пиедестал, не се шегувам, един ден, убеден съм, народът ще узрее за тази мисъл и ще сътвори паметник на сланинката, помнете ми думата!

Даже ний и сега си имаме такива паметници, какво пречи, примерно - сега ми хрумва таз идея, пълен съм с идеи тая сутрин, що така ли, какво ми става тая сутрин?! - да префасонираме безбройните паметници на съветската армия и като премахнем, като избием от скалата, от камъка оружията, автоматите, разните му там Шпагини, Калашници и бомби, да турим в ръцете на съветските войници парчета сланинка, щото и руснаците, дето уж са ни били дали "свободата", си падат по тоя продукт, ох, как си падат, знам аз, падат си по сланинката не по-малко отколкото си падат по водчицата! Да, ето тази идея ми хрумва и ми се види съвсем приемлива, хем ще станат тия паметници по-малко войнствени, хем ще увековечим продукта, благодарение на който сме оцелели, то и руснаците са оцелели благодарение на сланинката, не на водката де, та си струва да се мисли, таваришчи, в тази посока, аз така предлагам. Щото съветските другари ни донесоха и ни натрапиха комунизма, а след това вече, за да не измрем от глад (щото комунизъм и глад взаимно се предполагат!) се наложи да оцеляваме тъкмо благодарение на сланинката - и спор няма, че тя изпълни великата си историческа мисия, спаси нацията, оцеляхме, и още оцеляваме благодарение на нея, и тепърва ще оцеляваме, в новите и още по-нови кризи, които наште обични управници ни устройват така умело!

Това исках да кажа. Привършвам. Ще ида да си резна малко сланинка за закуска, само тия мои лакомници в къщи да не са й видели сметката нощес. Прекрасно нещо е това сланинката, що не бях Шекспир или Данте, или поне Омир, та да да мога да напиша един по-възвишен поетичен панагирик за нея?! Е, не съм, нямам тия таланти, но пък което можах, сторих го, и то от сърце, вервам, че сте го почувствали.

Хайде чао, лек ден и приятен уикенд ви желая, бъдете здрави и не забравяйте, че доброто здраве - и то на редовното похапване на сланинка се дължи! Не слушайте тия шарлатани-лекарите, нас учат да не ядем сланинка, а те тайничко донасита си похапват, мошениците му с мошеници!