Какво разбирали под "идиот" древните гърци

Понеже покрай вчерашните избори (т.н. "референдум") с крайно ниска активност възникна въпроса за това кои и какви са ония граждани, които се отказват от участие в демокрацията, решавам да дам една справка, която хвърля обилна светлина по въпроса. В днешно време у нас оня, който се отказва от участие в демокрацията, се представя за крайно "умен" и дори "мъдър", а най-малкото за "голям хитрец", докато в Древна Гърция смятали такива хора за слабоумни (и ги наричали "идиоти"), а това показва степента на умствена и нравствена дегенерация, до която сме стигнали - всичко при нас е тъкмо наопаки и се схваща точно когато е с краката нагоре за "правилно" и дори за "добро", "в реда на нещата" и пр. Но ето самата справка, която включва пояснение за т.н. mos maiorum - взех справката от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Mos maiorum е латински израз и в буквален превод на български значи: "обичаите на древните" или "обичаите на предците". Фразата е концентриран израз на завета към и на Древен Рим по отношение на изповядваните ценности със закодираната ценностна система заложена в римските конституции; отразява разбирането на древните въз основа на мъдростта на историята за начина на организация на римското общество и съграждане на държавността.

Първата засвидетелствана употреба на израза го изкарва от устата на Катон Стари, който опитал безуспешно да възстанови традиционните и век предходни римски добродетели, основани на уважението към труда, лоялността към родината, скромността и пестеливостта, и отказът от безделие, но римляните не послушали видния си гражданин и сенатор като авторитет. Викът на Цицерон в Сената: О tempora, o mores!, отразява промяната или по-точно подмяната на ценностите в и на древноримското общество, въпреки изпълнението на личния завет на Катон от Рим от уважение към неговата памет - Ceterum censeo Carthaginem esse delendam.

Петте основни моs majorum са:

Fides: лоялност към родината, уважение към мнението на другите, вяра, доверие и взаимност между гражданите;

Pietas: благочестие, преданост, патриотизъм, чувство за дълг към род, общество и държава;

Мajestas: чувство за естествено превъзходство на основата на римското гражданство и величие;

Virtus: специфична черта на римските граждани, израз на смелост и политическа активност чрез участието им в публичния живот като магистрати - в Древна Елада с идиот (от гръцки ιδιώτης „частно лице“, „обикновен човек“) означавали онези граждани, които не се грижели за общите работи и не участвали (а имали това право) в избирането на ръководните органи в съответния град-държава, т.е. те били приемани от елините и съответно и от римляните за слабоумни;

Gravitas: обичайни правила за поведение на римляните от уважение към традициите, които се изразяват в сериозно отношение към общите дела, лично достойнство и уважение към властта (по-сетне - върховна власт).

П.П. Да вметна накрая ето това: на мен много ми се обиждат напоследък някои посетители на блога за това, че съм бил имал крайно "обиден език", понеже съм си бил позволявал да наричам дадени хора "слабоумни", "малоумни", "наглеци", "мерзавци", "олигофрени", "тъпунгери", "катили", "тикви", "кратуни" и прочие определения. Аз пък отвръщам: трябва да сме справедливи и да отдаваме всекиму длъжното: когато някой си позволява да проявява разните му там наглости, мерзавщини, простотии, малоумия и пр. грехота е да не го наречеш наглец, мерзавец, простак, малоумник и т.н. На всеки трябва да привикнем да отдаваме длъжното - и според заслугите. Истината винаги е за предпочитане. Не бива да се лъжем постоянно един друг или пък да се самозалъгваме. Откритостта и откровеността е предпоставка за едни чисти нравствени отношения. Когато открито заявяваш каквото мислиш и назоваваш всяко нещо с подобаващото и достойното име, ти по този начин правиш неоценима услуга на съответния "засегнат" - и той, ако е що-годе смислен човек, вместо да ти се сърди, ще ти бъде благодарен; понеже му даваш шанс да осъзнае истината относно себе си и на тази основа да почне да търси начин да се поправи. Та аз затова съм такъв, пределно открит и директен: понеже хем съм справедлив, хем съм и милостив човек. Такъв ме е направила философията, затова е така...