Убедителен отговор на въпроса "Защо в България на власт са простаците?"

Аз не бях попадал на тази статия в сайта на Иво Беров Интересни времена, изпуснал съм я явно: Властта на простаците. Тази сутрин обаче попадам на нея благодарение на приятели във Фейсбука. Прочетох я не мога да кажа с удоволствие, че ще прозвучи перверзнично, щото статията описва неща, от които човек не може да се възхищава, но с... как да го кажа, с голям интерес - понеже авторът е казал самата истината, браво! И понеже ми се иска и други хора да прочетат тази наистина много добра статия, ето тук началото й, заедно с линк към пълния й вариант:

ВЛАСТТА НА ПРОСТАЦИТЕ с ичката им майчина и алмата им матерна

Иво Беров

Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни.

Единият въпрос: „Защо в България простаците са на власт?" си има на пръв поглед съвсем естествен отговор: „Защото ги избират простаци”. А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.

Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство.

…

И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак?

В натрапващия се отговор „ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.

Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и властник (ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член!) ще направи куп простотии и глупости.

Простакът би могъл да го съобрази и го съобразява. На него обаче, явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач ще направи куп простотии и глупости, защото неговите разсъждения са кривнали в друга посока.

„Той може да ги направи простотиите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен."

Така разсъждава простакът. И това разсъждение изглежда разумно и неоспоримо.

Ако приемем просташкото виждане, че умът на човека е даден не за друго, а за да може да прецака някого, другиго, всекиго… (Прочети ДО КРАЯ >>>)