Истината ни прави свободни

петък, 25 януари 2013 г.

Убедителен отговор на въпроса "Защо в България на власт са простаците?"

Аз не бях попадал на тази статия в сайта на Иво Беров Интересни времена, изпуснал съм я явно: Властта на простаците. Тази сутрин обаче попадам на нея благодарение на приятели във Фейсбука. Прочетох я не мога да кажа с удоволствие, че ще прозвучи перверзнично, щото статията описва неща, от които човек не може да се възхищава, но с... как да го кажа, с голям интерес - понеже авторът е казал самата истината, браво! И понеже ми се иска и други хора да прочетат тази наистина много добра статия, ето тук началото й, заедно с линк към пълния й вариант:


Иво Беров

Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни.

Единият въпрос: „Защо в България простаците са на власт?" си има на пръв поглед съвсем естествен отговор: „Защото ги избират простаци”. А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.

Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство.


И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак?

В натрапващия се отговор „ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.

Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и властник (ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член!) ще направи куп простотии и глупости.

Простакът би могъл да го съобрази и го съобразява. На него обаче, явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач ще направи куп простотии и глупости, защото неговите разсъждения са кривнали в друга посока.

„Той може да ги направи простотиите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен."

Така разсъждава простакът. И това разсъждение изглежда разумно и неоспоримо.

Ако приемем просташкото виждане, че умът на човека е даден не за друго, а за да може да прецака някого, другиго, всекиго… (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ