За битката на доброто и злото: дали наистина всяко зло е за добро?

По скорошната публикация със заглавие Добротата ще спаси света, тя ще ни предпази от духовната смърт... в блога (сайта) на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ се е получило интересно възражение от г-н Владимир Трашов, на което ми се струва, че следва да се отдели по-голямо внимание; поради това го публикувам в отделен постинг - заедно с моя отговор на зададен ми от него въпрос; ето какво си казахме:

Владимир Трашов каза: Пълно съгласие, ЛЪЧО, с твоите проповедни слова, с едното изключение този път. Не се съгласявам с твоето подценяване на красотата. Напротив, повтарям с цялото си чувство: красотата може, трябва и тя ще спаси света!!!

Затова и защото красотата е висше духовно понятие. Съвсем неслучайно ти отбелязваш, че има лоша доброта и добра доброта. Е, аз пък бих могъл да ги нарека: грозна доброта и красива доброта.

Стремежът към красивата доброта, към красивия звук, към красивия текст, към красивата обкръжаваща ни и видимата, и невидимата ни действителност може, трябва и ще ни спасява от грозното във всичките му външни и вътрешни проявления, а следователно и от злото.

Защото този и такъв е стремежът, който ни очувствовява, облагородява, издига, прави и ни осъзнава, като по-висши разумни, а следователно и по-дълбоко духовно проникновени същества.

Веднага давам пример с красивата външно твоя директорка на ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Стоянка Анастасова, която те привика в кабинета си преди Коледа не, за да те помоли за прошка загдето неоснователно, злобно, жестоко и изключително грозно се отнася към светлата ти, честна, искрена, добра душевно и почтената ти личност, а за те наказва отново, с двумесечната си и уж формално правилна давност.

Отново наказание, което ми изглежда доста грозновато. Щото не си й се подмазвал, щото си й противоречал и щото си имал свои възгледи, различни от нейните, които не си искал да промениш.А съвсем и далеч не, защото си лош учител.

А освен посочените й грозни душевни страни, г-жа Анастасова, по убеденото ми мнение, което може да бъде доказано в съда, че е вярно (ако тя го поиска), грозно анонимства в блога ти ЛЪЧО, дори само с което дава лош и недопустим за проява пример на учениците (на настоящите и на бившите), а и на останалите му читатели.

Крайно лош пример за страхливост, безличностност, липса на откритост, на чест и на достойнство, на безотговорност за своите дела в крайна сметка. Духовни прояви на г-жа Анастасова, които безсъмнено и за жалост силно и непредотвратимо погрозняват

нейната красива, иначе външност.

Прав съм, нали?

02.01.2013г. Владимир Трашов

Това пише г-н Трашов. Отвърнах му следното:

Г-н Трашов, първо Ви честитя новата година, да сте жив и здрав Ви желая, също така Ви желая да сте все така борбен за истината, доброто и красотата, заслужава си да живее човек за тия ценности; аз, примерно, съм същия като Вас идиот - и за това живея предимно. Както и да е. Да ни е честита новата година, пък ний да си продължим да си орем нивата, щото доста е буренясала, трънясала и изоставена да подивява, тази наша тъжна българска нива...

По въпроса за красивата и некрасивата "доброта" и пр. сте така убедителен, че изцяло се съгласявам - и приемам критиката Ви. Аз наистина се изхвърлих като заявих още с първите си думи, че не красотата, а добротата щяла да спаси света. А всъщност, както Вие основателно сочите, добротата и красотата, съвместно с истината, работят все в една и съща посока, т.е. само заедно, подпомагайки се, в сътрудничество, ще могат да спасят света. Истински доброто е така одухотворено, че няма как носителят му, примерно, да не излъчва в простора и красота; автентично красивите хора, хората с една дълбока и одухотворена вътрешна красота, са всъщност добрите хора и т.н. Но темата си заслужава още по-внимателно осмисляне, а пък сега-засега аз приемам основателната Ви забележка, така е, прав сте, тази е истината. То и Кант има доста дълбоки мисли в тази посока, ама сега в случая не е уместно да се задълбочаваме чак толкоз, друг път, живот и здраве да е, ще поговорим пак по прелюбопитния теоретичен въпрос.

Що се отнася до твоята (да оставя това "Вие", щото звучи доста предвзето в случая!) илюстрация с моята уважавана и така любезна директорка, то аз тук не смея да се захващам да анализирам самия пример, щото все пак личността на г-жа Анастасова я възприемам като нещо суверенно и неприкосновено. Аз лично нея никога даже не съм я възприемал от страната на някаква външна красота, защото години наред сме били просто колеги; ето, откакто тя е пък директор, вече хептен не съм забелязал, не съм имал възможност да забележа такива подробности. А иначе с нея имаме предимно доста сложни и обтегнати служебни отношения, без капчица сърдечност и човечност, отношения, пропити от бюрократизъм, което е доста жалко според мен. Но така се сложиха нещата, проблемът е голям, имаме коренно различни и несъвместими разбирания комай по всички въпроси. Тя, от позицията на своята власт, има претенцията за непогрешимост, недиалогична е и пр., има си доста кусури в моето възприятие, които аз, за нейно добро, съвсем не й ги спестявам, напротив, съвсем директно и открито, дори откровено, й ги изтъквам.

Правя го, защото сме хора и трябва да си помагаме, затова, не за друго, трябва да се стараем на ближния да правим именно добро, а не зло; ето, аз, като християнин, се старая на злото да отвръщам с добро, и ето, в мой личен ущърб, предприемайки безброй рискове, залагайки и здравето си, правя и предприемам много неща, които в крайна сметка са за доброто на моята работодателка, а също така и за доброто на самата институция, на училището, в което работя. Един вид се жертвам, е, вярно, тя това още не го е разбрала, но един ден, убеден съм, ще го разбере - и ще ми е много признателна; аз вярвам в това, аз добре зная, че ще дойде този ден. Щото директорката ни в момента е упоена от наркотика на властта и по тази причина не може адекватно да възприема ставащото, не се ориентира във вярната посока и прави на тази почва безброй грешки.

Е, аз, като добър неин партньор в общата ни работа, правя и предприемам много инициативи, жертвам си комфорта и спокойствието, само и само да й помагам да се ориентира по-вярно в нелеките ситуации, в които животът я поставя. Критикувам я, изнасям й много важни, направо безценни уроци, правя й всякакви психологически тестове, дори без тя и да се усети за това, изобщо полагам безброй усилия, понеже съм страшно много заинтересован нейното ръководство на нашата институция да не донесе прекалено много щети и вреди, напротив, в крайна сметка да бъде полезно и ползотворно. Други хора, които се афишират като нейни първи приятелки или приятели, в същото време й дават коварни, вредни за нея самата и за институцията съвети, тя, за жалост, прекалено много им се доверява, поради което прави невероятни гафове, т.е. точно тези я тикат към неизбежния провал; ала ето, аз и неколцина други правим нужното да я възпираме, доколкото имаме сили, от вървене в погрешната посока.

Така аз виждам ситуацията, в която се оказа нашето наистина авторитетно и престижно учебно заведение. Добре знам, че се иска още много усилия да бъдат положени, че да се избистри ситуацията, ще има още много безполезни на пръв поглед борби, ала в крайна сметка всичко ще е за добро - за доброто на всички нас, за доброто най-вече на нашите ученици, защото те са най-важните, тяхното образование и възпитание, тяхното личностно израстване за нас е несъмненият приоритет, а пък, разбира се, от всичкото това ще спечели и институцията, ще спечели нашето знаменито училище. Разбира се, г-жа Анастасова трябва да се отърве колкото се може по-скоро от лошите, от коварните си съветнички, да почне да се вслушва в предупрежденията на трезвите гласове, трябва да намери сили по-скоро да се очисти, да се освободи от наркозата на властта (всеки, който е на власт, боледува от тази наркоза, я го вижте Боко Борисов какви щуротии прави всеки ден и не мирясва изобщо, глупост връз глупост прави!) и работите ще потръгнат във вярната посока.

За което моя милост и още неколцина истински загрижени за доброто на институцията личности работим, както се вижда, неуморно, бих казал даже денонощно. Това исках да ти кажа, г-н Трашов, а що се касае до допускането ти, че г-жа Анастасова на моменти се увлича дотам, че пише анонимно в блога, да ти кажа правичката, и аз допускам това на моменти; в други моменти обаче си мисля, че има тя някакви свои зложелатели, които й се правят на първи приятели и приятелки, които, нищо чудно, за да я злепоставят, пишат така, че хора като теб и като мен да почнем да си мислим, че тия злобни и тъпи реплики ги пише самата тя; разбираш ли, г-н Трашов, има мерзавци, които играят доста по-сложни игрички отколкото изглежда на пръв поглед.

Тъй че аз лично в крайна сметка не вярвам госпожа Анастасова да пише анонимно в блога, тя е доста заета, няма това време, има тежка и отговорна работа, значи допускам, че с коварна цел в блога пишат някои нейни пишман-съратнички, които го правят или от глупост, или пък от коварство, от зъл умисъл; друга възможност не виждам. Това е което исках да ти кажа засега по тия важни проблеми, бъди здрав!