2. Какво е животът без свобода?

 Дали изобщо е възможен такъв живот, ще заслужава ли тогава името си? А може би самият живот е свобода? Само за човека ли важи това или е закон “за всичко живо”?
 Как ще разбера живота си без разбиране на свободата? Дали не трябва да приема, че разбирайки свободата си, аз се прониквам от разбиране и на живота? Как да си представя “несвободно живеещото”?
 А може би “несвободно живеещото” съществува напълно зависимо, изцяло “под контрол”, “във властта” на нещо друго? То не прави това, което само иска,а е принудено да прави това, което се иска от него от някой друг – дали не е тъкмо така?
 Или пък несвободно живеещото просто не знае какво иска – и затова е във властта на “слепите си желания”, на своите инстинкти? Да искаш свободно – дали това не значи, че искаш независимо от желанията си? Как така: да се дистанцирам от желанията си и една в една такава независимост да постигна свобода?
 Но нали свободата е желание за свобода, порив на искащия да бъде свободен? Защо това желание да е така привилегировано в сравнение с останалите? Нима в свободата си аз постигам независимост тъкмо… от себе си? Та нали моите желания съвпадат с мен самия?! Ако се откажа от желанията си, то какво тогава ще остане от мен самия?
 А може би свободата ми открива възможността да “надмогна” своята “природа”? Значи ли това, че онова, което живее според “при-рода-та” си, не е свободно? Наистина, познават ли свободата животните, те свободни ли са? Значи ли това, че ако живея като… животно, то тогава съвсем не съм свободен?
 А как, впрочем, живеят животните? “Природосъобразното” в техния “начин на живот” не е ли завиждане? Ако искам да бъда човек, то не трябва ли да победя… “животното у себе си”? Мога ли да направя това, аз не съм ли преди всичко друго живо същество, т.е. “животно”?
 Не е ли тази моя “природа” по-силна от всичко друго? Човекът не си ли остава (в края на краищата) едно животно? Това унижава ли ме – като човек, означава ли, че губя своето “човешко достойнство”? Ако приема, че въпреки всичко си оставам животно, то тогава какво става със свободата ми? Остава ли нещо от нея?
 Но не е ли вярно, че “без свобода по-лесно се живее”? Не се ли получава, че избралият свободата е избрал… “по-трудното”? Защо го е направил, какъв е смисъла? Защо трудната “човешка участ” да е за предпочитане пред непосредствения, пред “лекия” живот?
 Ако много от хората “умно”, “рационално” и “разсъдливо” все пак избират по-лекото (и по-“приятното”!), значи ли това, че са се отказали от свободата? Защо го правят, защо жертват свободата си? Нима ги е страх от свободата? Или изобщо не са “склонни” да я изберат?
 Може би тези хора даже не подозират, че свободата е тяхна възможност? Но тогава може ли да се приеме, че “всички сме свободни” – “понеже сме… хора”? Дали свободата на човека не му се дава “по рождение”, тоест “в комплект” с живота?
 Или той трябва сам да я постигне? Дали пък човекът не трябва сам себе си да направи свободен? Възможно ли е това, тази задача по силите ли е на смъртния човек? Не се ли оказва тогава, че по пътя на свободата вървим против… волята на Бога? Бог ли ни е дал шанса да изберем свободата – или ние сами сме го “отвоювали”?