Истината ни прави свободни

сряда, 28 април 2010 г.

2. Кога “спи” и кога “будува” моят Аз?

 Ако все пак “аз самият не съм друго, а и душа, и тяло”, то тогава не се ли получава, че Аз-ът е непосредствен израз на “душевно-телесната цялост”, на личността на “този конкретен индивид” ? Тогава не следва ли, че Аз-ът е отражение на динамичното състояние и отношение на моето тяло и на моята душа?
 В такъв случай не е ли вярно това, че моят аз е нещо “крехко”, “гъвкаво”, “подвижно”, “летливо”, неустойчиво, “менливо”, нетрайно и пр.? Нима аз самият съм същият както и моят аз: “крехък”, неустойчив, “променлив” и пр.? Мога ли тогава да разчитам на себе си, може ли някой друг да разчита на мене?
 Ако Аз-ът е “резултантна” на толкова много “динамични фактори”, то тогава той не е ли “свръхилюзия”, корен на всички други илюзии? Това, което е мой аз, не зависи от мен самия, а от “много други неща” – какво означава това? Няма ли непрекъсната възможност Аз-ът ми да е “разпилян”, “нехомогенен”, “хаотичен”, напълно непостоянен и изменчив?
 Впрочем, а това лошо ли е, нима то не съдържа някои предимства? Ако ситуацията с моя Аз беше точно обратната, т.е. Аз-ът ми беше неизменен, “константа”, “постоянна величина” и пр., то нима това би било добре за мен? Как бих могъл тогава да разполагам със себе си – след като Аз-ът ми би се изплъзвал от моя контрол?
 Но защо все пак аз трябва все пак да “надмогвам” неопределеността на своя Аз, да придавам устойчивост на собствените си прояви, да се опитвам да бъда “този човек”, аз, “мене си” и пр.? Зависи ли това от мен самия, или то е нещо, което се осъществява “без мое участие”?
 Ако “моята неизменност” се проявява без мое усилие, то какво означава това? Дали тогава аз съм “при себе си”? Дали не е по-добре аз самият да избирам и насочвам качествата, които ме определят като Аз, като “мен самия”, като човек, несъвпадащ с никой друг, като индивид със своята неотнимаема “раз-личност”?
 В кой от двата случая Аз-ът ми е “спящ” и в кой – “бодърствуващ”? Когато Аз-ът ми бодърствува, тогава ли аз активно определям себе си, своята “същност” – благодарение на която съм именно “този”, а не някой друг? А кога загубвам своята идентичност, себе си (в своите прояви)?
 Мога ли да се предпазя от такава възможност? Как да го направя, как да държа Аз-а си неуморно буден, изцяло отговарящ за себе си? Трудно ли е постигането на такава личностна позиция спрямо своя аз (и на Аз-а спрямо самия себе си)?

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ