Истината ни прави свободни

четвъртък, 29 април 2010 г.

ИДЕИ, КАЗУС, АЛТЕРНАТИВИ

ИДЕИ:
(1)“Чувствата са най-пълната форма на разсъждение, която можем да си представим”
“Вкусът е основното качество, в което се съдържат всички останали. Чрез него единствено геният е върховното здраве и равновесие на всички способности”
“Духът ви ежечасно е тласкан към гнева и заклещен в клопката на мрака, която егоизмът и самолюбието са му устроили грубо”
(Изидор Дюкас, граф дьо Лотреамон)
(2)“Мълчанието – това е блясъкът на силните и убежището на слабите, целомъдрието на горделивите и гордостта на унижените, благоразумието на мъдреците и разумът на глупците.”
(Шарл дьо Гол)
(3)“И вие не един път ще поискате да видите царството Божие на земята, и не един път ще ви кажат, че тук или там съществува щастливо братство от хора, живеещи по законите на добродетелта, което може да се уподоби на царството Божие. Не гонете тези илюзии, не се надявайте да видите царството Божие във външното, даже и най-бляскаво обединение от хора, – нито във вид на държава, нито във вид на общество, подчинено на твърде установени закони.”
(Георг Хегел)
(4)“Противоположностите се обединяват от любовта. В любовта човекът намира себе си в другия… любовта е единение на живота. Но живота на жив, непосредствено заобикалящ ни човек, сетивно чувстван. Любовта към ближния, това е любов към хората, с които встъпваш в отношения. Мисленото не може да бъде любимо. Затова е нелепо да се говори за любов към хората въобще, към тези, които не познаваш. Затова любовта не е висша човешка потенция. По-високо от любовта е религията. За да стане любовта религия, тя трябва да изрази себе си в обективна форма. Тя – субективното чувство – трябва да се слее с представяното, с всеобщото и със самото това да приеме формата на същество, на което можеш да се покланяш и което е достойно за това.”
(Хегел)
(5)“Обичай ближния като самия себе си!”. Тази евангелска заповед е идеал за святост, недостижим за живото същество, защото последното никога не може да бъде свободно от желания и склонности, които, основавайки се на физически причини, сами по себе си не се съгласуват с моралния закон.”
(Кант)
(6)“Велики дела се извършиха около нас. Чудовищна драма – да видиш как загива небивал гений. Това е най-трагичното, което може да бъде. Цялата маса посредственост със своята абсолютна оловна тежест натиска тъпо и неумолимо, докато всичко велико не се окаже на едно равнище с тази маса или по-ниско от нея. И повратният момент на цялото, причина за могъществото на тази маса, по силата на която тя, като хор, остава на сцената последна, на повърхността, е в това, че великата индивидуалност сама трябва да й предостави правото на това, като обрича себе си на гибел.”
(Хегел, за Наполеон)
(7)“Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, се заключава в това, че те трябва да бъдат поставени иначе.”
(Хегел)
(8)“Пошлото мислене констатира: тук е липа, а тук – върба и т.н., отдолу иде крава. То не доказва, но приема своето напрежение за доказателство, скуката си – за дълбочина, а умората – за резултат.”
(Хегел)
КАЗУС:
“Варваринът се удивлява, когато чуе, че квадратът на хипотенузата е равен на сумата от квадратите на катетите. Той мисли, че би могло да бъде и иначе, страхува се преди всичко от разсъдъка и остава при съзерцанието. Разум без разсъдък е нищо, а разсъдък без разум е нещо. Разсъдък не можеш да получиш в подарък.”
 Разбирате ли, давате ли си сметка защо Хегел мисли така?
 Как се отнасяте към твърдението му?
 Има ли и днес хора, които… продължават да си стоят на варварското ниво на човека? Има ли хора, които се задоволяват със съзерцанието и не чувстват нужда да мислят, да упражняват разсъдъка си?
 Но не е ли разумът нещо повече от разсъдъка? “Разсъдливостта” или пък “разумността” поставяте по-високо? Може ли да се окаже, че “варваринът” в някакъв смисъл е “по-разумен” от прекалено разсъдливия?
 Кое в съвременния човек е по-развито (като “глобална тенденция” на “преобладаващия тип душевност”) – разсъдливостта, чувствителността, разумността? Колко сме далеч от… “варварството”?
 В някакъв смисъл не е ли “по-добре” да си “варварин”, а не “цивилизован”? Нашата цивилизованост не ни ли вреди понякога? Какво сме загубили, отдалечавайки се от “варварското у себе си”? Иска ли ни се понякога да се откажем от “цивилизоваността” си?

АЛТЕРНАТИВИ:
 “Здрава” и свободна индивидуалност: човекът е силен когато е свободен, и свободен когато е силен. Слабият човек е готов да се откаже от себе си заради уюта на несвободата, на живота в комуната. Слабите се чувстват щастливи когато са много тъкмо защото наистина са слаби, защото всеки от тях сам по себе си не може да понесе слабостта си. Който не може да понася “компанията на самия себе си”, т.е. самотата, е “празен индивид”, точно такива обичат да се сродяват в колективи” и “комуни”; такъв човек е обзет от бяс когато остане сам. Силният е обаче зависим само от себе си, не обича да бъде носен от другите и цени най-вече достойнството.
 “Егоистично” е да си индивидуалист, да мислиш главно за себе си, да си “безразличен” към другите. Човек трябва да е готов да се откаже от себе си заради другите, но обратното е недопустимо. Човекът е “обществено същество”, индивидуалността откъсва хората един от друг, докато “социалността” ги сродява, поражда монолитното общество. Различията трябва да се преодолеят и жертват – и само тогава хората ще бъдат щастливи, само тогава ще възтържествува справедливостта”. Сам по себе си човекът винаги е нещастен, а самотата е слабост. “Сияйното бъдеще” на човека е времето, в което индивидът ще бъде победен и ще настъпи “пълното равенство” на комунизма.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ