В свободата аз избирам себе си – мога ли да смятам така? А как така избирам себе си? Ако първо “избера себе си”, то не следва ли, че след това ще ми се наложи и… “да направя себе си”? Да стана какъвто съм се избрал и да постигна себе си – това ли е задачата на живота ми?
В такъв случай не трябва ли да съм задължен на свободата изключително много? Те трябва ли за това да съм й благодарен – защото от нея зависи всичко останало?
Аз сам себе си да поставя в “пълна зависимост” от… свободата – това ли е моето предназначение? Не е ли това единствената зависимост, която трябва да допусна?
Но то те означава ли, че в свободата аз поставям себе си в пълна зависимост от… себе си? На това ли се дължи “сладостта на свободата”, нейната “примамливост” за човека? Достатъчно ли е това за да я обичам всеотдайно?
Ако се откажа от свободата си, от какво всъщност съм се отказал? Не излиза ли, че отказът от свобода е отричане от себе си? Значи ли това, че тъкмо благодарение на свободата аз… “намирам себе си”? Малко ли е това, може ли заради него да поема всички трудности, кои-то ще се изправят пред мен по пътищата на свободата?
Не излиза ли, че “лекото” и “лесното” за човека са гибелни, водят до неминуем провал? Не е ли очевидно, че в живота си аз трябва да избягвам провала, да се стремя към успех?
Но възможен ли е за човека успехът без свобода? Как тогава “да се откажа” от свободата си? Свободата за мен в такъв случай не е ли “най-желаното”? Не е ли тя това, “без което не може”? Или пък е онова, без което може, но… “не бива”?
Няма коментари:
Публикуване на коментар