Мое интервю за един блог по философия

Завеждащата блога Рlato+ Лидия Стайкова, в който преди време и аз дадох отговори на стандартните й въпроси за философи - виж публикацията там Ангел Грънчаров - е решила да продължи започната анкета с философи (завършили философия), като е изпратила и на мен новите си въпроси. Ето писмото, с което стори това, по-долу също така можете да прочетете самите въпроси, задено с моите отговори към тях:

Здравейте, пиша на всички, които досега са отговорили на въпросите ми за блога за философия.

Бих искала отново да ви благодаря за отделеното време и да ви задам нови въпроси, за да покажем на учениците какво работят философите и класиците и с какво се занимават, когато не са на работа, а също и каква е ролята на философското (класическото) образование в работата им и извън нея.

Ако имате забележки към същността на въпросите или формулировката, моля, пишете ми.

Поздрави, Лидия

ВЪПРОСИ:

С какво си вадиш хляба в момента? Можеш ли накратко да опишеш работата си?

Преподавател съм по философия. Обучавам учениците в една гимназия на философия. Покрай това основно мое занимание е писането. Голямо внимание също отделям и на издателската си дейност: главен редактор съм на философското списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е списание, работещо за духовното, за личностното израстване преди всичко на младите (но не само). Също така издавам и вестник ГРАЖДАНИНЪ. Това пък е един вестник, който работи за гражданското образование преди всичко на младите хора (но не само). Ръководител съм и на основания от мен през 1994 година частен Център за развитие на личността HUMANUS. Изобщо, както се вижда, работя интензивно, не съм безделник. :-) Обичам да работя, работата сякаш осмисля и дава жизнен тонус на дните ми.

Какво харесваш в тази работа?

Най-много харесвам работата си за това, че тя ми дава възможността да съм полезен. Така поне си мисля, тази е моята задача. Не мога да си представя положение нищо да не правя. Когато човек има философската настройка, даже и когато нищо не прави (примерно, гледа телевизия), пак работи: понеже се вълнува, да речем, възмущава се заради глупостите, с които го занимават, реагира, проявява отношение. А след това аз скачам като ужилен и почвам да пиша коментар за блога си. Тъй че, изглежда, съм станал нещо като "работохолик". Не зная дали е хубаво това. Понеже не зная какво е, то значи, че с тия мои думи не се и хваля...

Какво не харесваш в тази работа?

Ако не харесвах нещо в разнообразните си занимания, нямаше да се отдавам всецело на тях. Или щях да променя нещо в начина, по който се занимавах. Най-трудоемко, така да се рече, е все пак главното, което правя, и което невероятно ме импулсира и обогатява: именно всекидневното общуване с младите хора, съдействието, което се опитвам да им оказвам за тяхното личностно, духовно развитие и обогатяване. Трудна, изтощаваща, нелека, ала и крайно благодатна, въпреки че често е сякаш съвсем неблагодарна, е работата на съвременния учител (преподавател) по философия - стига той наистина да се отнася към работата си като към свое основно жизнено дело. Както аз се стремя да се отнасям към работата си. Тази поне е моята амбиция. Работя с детинско увлечение, всецело се отдавам на работата си. Че е така показва поне това, че за последните години разработих, написах и издадох цяла една поредица от учебни помагала за всички до един предмети, които се изучават в т.н. "философски цикъл" в нашите гимназии. Стремя се да прилагам в работата си едновременно както класически, така и съвсем модерни методи на обучение по философия. Вдъхновяваща е тази работа за мен, въпреки че не е лека. Но я харесвам, няма как да е иначе: явно такава ми е била съдбата. А на съдбата си, независимо дали е тежка или лека, трябва да сме благодарни.

За каква друга работа са ти плащали?

Е, аз съм свикнал да работя почти съвсем за без пари. За пари почти не мисля, щото съм разбрал във вече некъсия си живот, че парите имат свойството да бягат от мен. пък и аз не ги гоня много-много. Хегел навремето, като се пазарил относно заплатата си на професор по философия в един университет, и протестирал, че е толкова "хилава", се заканил в бъдещата си логика да проучи интересния въпрос: дали пък предикатът "хилавост" не е същностен, необходим предикат на предмета "заплата на философ"? Но да не се разпростирам по този въпрос. Иначе навремето съм получавал пари като редактор на книги, като "книготърговец" (работил съм и това, примерно, бях наел за известно време един павилион за продажба на книги, намиращ се до Централна поща на Главната улица на Пловдив), също така на младини съм работил и получавал пари (надница) като косач (ръчно) на ливади на село. Да, и като писач по вестниците навремето съм получавал пари (хонорари). Работил съм и работя като консултант, преди години като психологически консултант, а напоследък опитвам да се изявявам и като философски консултант, т.е. опитвам се да се изявявам в такава новост, каквато е философското консултиране. Изненадващо е, че имам клиенти в тази област, и то дори у нас, тук, в България.

С какво се занимаваш, когато не си на работа?

За жалост, не мога да си представя какво е това да съм без работа. Може би без работа съм когато шофирам колота си, пътувайки за родното ми градче Долна баня? Но и шофирането е работа. Е, ако, примерно, четенето на книга за мен не е работа (дали обаче е така? май не е?!), значи когато не съм на работа, обичам да чета книги. Да го кажем така: когато чета романи, когато чета художествена литература, а това много го обичам, тогава това четене за мен не е работа, а когато чета философски книги, тогава е работа. Аз с тази работа май на всички омръзнах? Да, ама въпросите Ви са такива...

Какво работят философите и класиците, които познаваш?

Живите философи, които познавам - и които още не са станали класици - работят горе-долу същото, което и аз. Преподават философия, мислят, разговарят за философия, четат, пишат - това предимно работим ние, философите. Ако под "класици" разбирате хора с някакво класическо образование - щото на мен тази дума ми звучи като "класици на марксизма-ленинизма", а тези последните са мъртви, т.е. нищо не работят; ако не вземем предвид това, че дори и не работейки, те пак вредят на човечеството! - то такива, за жалост, не познавам. Не мога да си представя какво би било "класическото образование" в съвременни условия. Латински език ли да учат, специалисти по латински език ли да искат да станат, това ли е "класическо образование"? Ако пък разбираме израза "класик" по-разширително, тогава работата съвсем се усложнява, но за да не досаждам повече, нека да спра дотук.

С какво философското (класическото) образование ти е било полезно в работата?

Интересен въпрос. Образованието хем помага, хем пречи в по-нататъшните професионални изяви, ако приемем, че заниманията с философия са нещо като професия. Но те в същината са нещо много повече. Вероятно много ми помогнало моето образование за това, което все пак работя или правя, но сега, като се замислям по този въпрос, откривам и осъзнавам, че е твърде важно как именно човек се е образовал по време на обучението си по философия. Съдбовно значение за бъдещето на философа има това как именно се е образовал. Щото е възможно да има и неверно, дефектно, поставено на погрешни основи образование. И тогава вместо мислещ и търсещ истината човек, сиреч, философ, да се роди, да речем, примерно, един... самоуверен папагал! Който бълва чужди мисли и се опитва да ни излъже, че са негови. Или друга жалка картинка да се появи: грандоман-дилетант. Всичко е възможно. Важни и тук са някакви фини дозировки. Рецепта и формула не може да се изнамери. Иска се интуитивно напипване - и късмет. Много е важно на какви учители (и професори) сме попаднали. Изглежда е направо съдбовно това. Знам ли? А може и е най-важно с каква душа разполагаме по рождение. Не знам. Сложни въпроси са това. Трябва да се изследват. Трябва много да се мисли. Така не мога да отговоря.

А в живота извън работата?

Огромно влияние за живота ми извън работата има това, че съм по образование философ. Прочее, да кажа нещо любопитно, случило се днес. Една дама публично ме обвини, че съм си бил присвоявал незаконно прозвището "философ", това прозвище било нещо като "титла", докато всъщност съм бил "най-обикновен учител по философия"! Но тази дама, пък и други мои критици, с които така се забавлявам да ги дразня непрекъснато, едва ли ще разбере някога, че най-много я дразни тъкмо това, че към всичко в живота си се отнасям съвсем философски, т.е. крайно провокиращо и дори дразнещо. Философът дразни постоянно другите, нефилософски отнасящите се към нещата от живота си. Да дразни - тази е мисията на автентичния философ според мен.

Ако един философ не умее да дразни, и то истински, сиреч, вбесяващо, е доста подозрително дали изобщо е философ, т.е. дали заслужава такова едно задължаващо прозвище. На мен, кой знае защо, добре ми се удава да дразня и вбесявам разни хора, което е добър признак за философичност - поне според мен. Ето, Сократ така хубаво е умеел да дразни, че вбесените от него са го дали дори на съд и са му издействали цяла една смъртна присъда! Която при това е била изпълнена! Това все нещо трябва да ни говори относно това с какво сме дръзнали да се занимаваме всички ония, които не се свеним да се кичим с "титлата" философ...