През последните няколко седмици, ден след ден, сякаш лавинообразно нараства интересът към новата ми книга със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Не мога да си обясня защо става така, дали пък този ефект не се дължи на представянето й в предаване на Евгений Тодоров в Пловдивската обществена телевизия или на нещо друго не мога да кажа. Но е факт, че бутиковият тираж на книжното й издание се изчерпа за броени дни, след това направих още една допечатка, която също се изчерпа. Утре ще дам поръчка за още една допечатка.
Също така с положителност знам, че няколко екземпляра от книгата се предават от ръка на ръка в средите на учителите и учениците в ПГЕЕ-Пловдив, а до мен достигнаха много ласкави отзиви на хора, които вече са я прочели - и са я препоръчали на своите приятели и колеги. Разбира се, всичко това става тайно, защото в училището хората общо взето се боят да афишират причастността си към "неправителствените настроения". Сред бившите учители на училището, сега вече пенсионери, книгата също си има своите почитатели; и сред тях тя също се разпространява от ръка на ръка. Даже бившият директор инж. Паунов ми се обади по телефона да си я поръча, понеже бил чул, че книгата си заслужавало да се прочете; "Чувам тук-там, че хубава книга си бил написал, Ангеле, ще ми се да я прегледам и аз!", ми рече той. Аз отдавна съм му приготвил екземпляр, ама все не можем да се засечем да му го предам. Един екземпляр съм оставил и в библиотеката, щото предстои обсъждането й на сбирка на методическото обединение на преподавателите в хуманитарната област. Признавам си, изобщо не съм очаквал по този начин да се възприеме тази поредна моя книга за образованието, щото това общо взето, по мои наблюдения, е тема, към която сякаш цари всеобщо безразличие. Но ето, оказва се, не било така. Явно съм успял с тази си своя книга да напипам някои струни в човешката душа, което преди това не ми се е удавало да постигна.
Впрочем, от цялата тази история правя си също така един ценен според мен извод относно бъдещата ми стратегия в областта на книгоиздаването. Претендирам за нещо като ноу-хау, понеже откривам, че има един много перспективен тип издателска политика: издаваш книгата си в съвсем малък, бутиков тираж (примерно, в 20 екземпляра), колкото да се окаже, че тази книга вече е факт, че съществува на белия свят. Аз издавам последните си книги като приложение към списание ИДЕИ, това също е новост. Ако книгата потръгне, вече можеш да си отпечатваш колкото си искаш допечатки, също така в неголеми тиражи. За некомерсиални книги, сиреч, за по-ценни книги това е чудесна стратегия. Аз преди правех голяма грешка, като издавах книгите си в големи тиражи, охарчвах се здравата по издателските разходи, а пък след това книгата с години си стоеше непипната даже от ръка на книжар (камо ли пък на читател!) на книжните борси. Сега вече самият живот ме научи да не правя такава грешка. Новата ми издателска политика е твърде рационална, пестелива и гъвкава, динамична. По този начин мога бързо да издавам каквото искам и чрез интернет най-вече да го разпространявам в средите на ония, които биха се заинтересували. Смятам, че ни чака такова именно бъдеще в сферата на книгоиздаването. С настоящата публикация си пазя, тъй да се рече, патента, ноу-хауто. Е, нека да крадат идеята ми, важното е, че аз за себе си реших един голям проблем и ръцете вече не са ми вързани. И мога да бъда много по-активен и плодотворен както на книжния пазар, така и в като пошещ човек.
Тази сутрин пък ми хрумна идеята още тия дни да подготвя за печат цялата тази поредица от мои есета, жалби, доклади, изложения, отзиви и пр., свързани със споровете ми с моята толкова любезна работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Не мога да скрия, че голям дял в раждането на това мое решение имат насърченията от страна на съпричастни, на читатели, на работещи в същото това толкова престижно училище, които са станали горещи почитатели на тези мои "репортажи от... дулото на димящия вулкан", както ги нарекох на едно място. Порових се в блога си, извадих всичко написано около тия проблеми, и ето, оказа се, че се е натрупала един конгломерат от безкрайно ценен "матрьял" в обем не по малко от 250 страници (такива като за книга, формат А5). Сега днес-утре, живот и здраве да е, ще оформя всичко това като за книга, този път приложение на в-к ГРАЖДАНИНЪ, и съвсем скоро на бял свят ще се появи една наистина оригинална книга, която по естеството си ще бъде сборник от материалите на едно конкретно научно-приложно, психологическо и социологическо, изследване, което мога да нарека, примерно, ето така:
Или някак иначе, щото това ми се вижда дългичко, но поне пък носи в себе си пълния смисъл; сега-засега точното, най-сполучливото заглавие още не може да се открои, но ще дойде и този момент. Има много варианти за заглавие, което точно да изразява смисъла на случващото, се тази епична училищна сага, на този толкова велик административно-философски психологически и граждански дуел, на който вие, читателите на този блог, имате щастие да се наслаждавате кажи-речи всеки ден. За жалост, другата страна, моята опонентка, до този момент не дръзва да излезе публично, понеже, явно, е заета придимно с това как и кога да ми нанесе решаващия, толкова бленувания удар, с който с един замах да ме срази и да ми отмъсти "окончателно" и "завинаги": уволнението. Не е тайна, че точно в тази посока се опитва да насочи събитията толкова любезната администраторка, но да видим, работите не са така прости, както изглеждат на пръв поглед. Пък едно нещо са нашите желания, съвсем друго е реалността; писателят-класик хубаво го е казал: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш (постигнеш)". Тъй че ще видим как ще протекат по-нататъшните събития, на нас, смъртните, не ни е дадено да прорицаваме бъдещето. Но можем да участваме в неговото ставане - стига да сме по-разумни и по-мъдри, а не да си позволяваме лукса да се занимаваме предимно с глупости...
И така, работя най-активно в подреждането на огромния материал по темата, в редактирането, коригирането, предпечатното оформление и всичко останало, както си му е редът. Та в близките дни да можем да се поздравим с раждането на една нова книга по тия най-горещи проблеми, които не търпят своето решаване. Дошло е време не само на думи, а на дело да заработим за коренната промяна на отношенията в мухлясалата отвсякъде и толкова анахронична българска образователна система. Дошло е време на командно-административния терор, на всевластието и диктатурата на бюрокрацията в сферата на образованието да изтекат последните часове. Дошло е време в българските училища да се върне прокуденият толкова отдавна живот, защото нали знаете как е при нас, човеците: живот без свобода не заслужава да се нарича живот.
Дошло е времето за цялостна демократизация на отношенията в българските училища, така, щото те да станат пълноценно живеещи, пълнокръвни, богати на личностност, дух, освободеност, патос, дръзновеност и пр. демократични общности. Аз така виждам нещата. И за по-скорошното идване на този момент се боря. Според силите си обаче, няма как да е иначе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар