Яви се идея за създаване на "Клуб на свободните духове от ерата на Венелин Паунов"

Тази съботна сутрин изглежда е съвсем благодатна и, да се надяваме, благословена: току-що в телефонен разговор, проведен със заслужилия доайен на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив г-н Жак Асса най-спонтанно се роди идеята да учредим Клуб на свободните духове от ерата на Венелин Паунов - бившият, но толкова човечен и свободолюбив директор на това знаменито училище, сега вече пенсионер. Речено-сторено, ето, учредяваме го - засега само в интернет, но съвсем скоро ще почнем да се събираме и на живо. Всеки ученик, възпитаник или учител, бивш или настоящ, който смее да се нарече "свободен дух", е поканен да се включи в нашия Клуб - включително и настоящата директорка на училището!

Както и подобава, тази организация на толкова всеотдайно предани и страстни поклонници на свободата, личността и достойнството е най-демократична, тя друга и не може да бъде. Веднага към току-що родения Клуб се присъедини и уважаваната г-жа Иванка Топалова-Асса, дълги години преподавала в същото това училище. Вярвам, че и много други личности от този порядък ще се присъединят към новоучредения Клуб. За нас ще е чест в Клуба да членува и самият г-н Венелин Паунов - личност от голям мащаб, за когото съм писал многократно, понеже на този човек съм безкрайно благодарен: той осигури за много години най-благоприятните условия за творческа изява на всички, в това число и на моята скромна особа; в "ерата на Паунов" аз написах и издадох основните си книги, наистина вдъхновяващо и плодотворно за всички беше неговото време! Много съм писал за този човек, за тази личност. Той справедливо е и един от най-главните герои на новата ми книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), която, да се надяваме, ще излезе в най-скоро време в по-голям, не чак толкова бутиков тираж. Свободата, духът, творчеството пак са основната тема и на тази моя книга. Защото, знайно е, без свобода нищо истинско не се постига: свободата за човеците е извора на всяка благодат! Самият живот за човека е непредставим без нея! Любовта даже е свобода, какво има повече да говорим по този въпрос?!

Нашият Клуб, естествено, ще бъде, както и да го погледнем, все пак една елитна, да не кажа елитарна организация; ще каже някой "Ето, тоя Грънчаров, уж е философ, пък пак си противоречи: нали щеше да бъде най-демократичен, за каква елитарност сега пък говори?!". Ще обясня.

Демокрацията, да не говорим пък за същинската свобода, съвсем не предполагат, че ние, човеците, сме равни във всички отношения. Сред нас има всякакви, ние, слава Богу, сме различни - и само като различни, само като раз-личности, сме личности! Ония сред нас, които имат дързостта да се съзнават като свободни духове, са именно най-добрите, са духовният елит на всяка общност, на всяко общество, те са неговите аристократи на духа. Аристократ не е толкова "презряна" дума, както изглежда на някои; иде от "управление или власт на най-добрите", да, най-добрите, най-благородните са аристократите.

Няма нищо лошо някой да се съзнава като аристократ на духа, напротив, вдъхновяващо е! Аристократите са именно и най-ценните, най-даровите личности в една общност или в едно общество, също така и на една нация. Не в мнозинството, царство на посредствеността, а сред истинския елит на общността или нацията, именно сред неговата духовна аристокрация, следва да се търсят най-добрите, най-ценните личности и индивиди. Самата общност като цяло е най-заинтересована от това да цени най-доброто, с което разполага. Затова нации, които ценят както своята аристокрация, така и самата личност по начало (примерно, англичаните, американците, французите, германците и пр.), са сред най-напредналите, най-проспериращите нации и държави.

А нации като нашата, в които личността, да не говорим пък за аристокрацията, изобщо не се ценят, съвсем справедливо са сред най-изостаналите. Ето, това трябва да бъде променено. Докато като народ не привикнем да ценим най-доброто, с което разполагаме, добро няма да видим. Аз лично смятам, че подобно разбиране органично произтича от развитото съзнание на свободния, на свободолюбивия дух и човек. Свободата, демокрацията създават прекрасни условия за всички, но от тия условия ще се възползват най-добрите, които именно играят ролята на нещо като "локомотив", дърпащ нацията напред. Във всяко едно отношение: политика, култура, образование. Образованието обаче трябва винаги да е най-напред, не най-отзад, както дори и аз го написах. А ние, българите, понеже сме допуснали наши водачи често да са най-лошите, затова справедливо и страдаме. И плащаме цялата цена за неразумността си. Няма да е как иначе. Всяко нещо в този живот в крайна сметка си получава заслуженото. Има висша справедливост. Няма мърдане, всичко на нея се подчинява. Балансът на живота в крайна сметка винаги е най-мъдрия, най-разумния, най-справедливия; всеки си получава заслуженото...

Е, да не философствам повече, че май както съм я подкарал, скоро няма да мога да спра. Този текст е само информация, намекваща за същината на идеята. Тази организация е изцяло с идеална цел. Та има за задача да работи за съхраняването на славата на нашето училище от най-благодатните години в неговата история. Това "ерата на Паунов" може да бъде променено в един момент, всичко ще зависи от разбиранията на хората, които възприемат този клуб като свой. Даже г-н Паунов, убеден съм, няма да се засегне от една такава промяна, защото той, милият, работи с всички сили през целия си живот най-вече за нашето училище. Той, пък и г-н Асса, а също така и мнозина други (не мога да изброя всички, много са!), станаха емблема на това най-елитно училище. Всичко е елитно в нашето училище, и сред учениците ни има твърде много елитни ученици, ето затова и Клубът ни ще бъде елитарен. Ще бъде демократично-елитарен, както се опитах да поясня. Клуб на достойни личности, сиреч, на аристократи на духа, влюбени в свободата - аз така си представям нещата. Ще бъде Клуб на личности, които се вдъхновяват от родствени идеи, най-великата от които е именно идеята за свобода. И тази за красотата, примерно. Идеята за духа, обединяващ всичко най-добро и възвишено, е именно вдъхновяващото. Аз така виждам нещата.

Както и да е. Ще видим. Работата е да се започне. Смисълът е да се прави нещо и да бъдем верни на духа, който оживотворява живота ни. И на който следва да останем верни докато сме живи. Просто е. Затова: да си пожелаем и тук на добър час! И наслука! Найшите помисли и нашите чувства са най-благородни, както и подобава за аристократите...

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още някои публикации в този блог, имащи отношение към темата: Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище, Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието и някои други, примерно и тези, защо не: Щрихи от нерадостното битие на един учител, Някои мисли по повод "скандала", произведен от "папарака Грънчаров" и т.н.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Желаещите да се присъединят открито към Клуба могат да го направят като запишат името и фамилията си в коментарите след тази публикация. Разбира се, предстои и създаването на Фейсбук-група със същото наименование като това на Клуба, но това, да се надяваме, ще го стори някой от по-младите неговите членове, щото моя милост е твърде зает човек...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.