Вчера ми се наложи да преполовя с кола свидното ни отечество; обадиха ми се от болницата, където в последните месеци беше на лечение брат ми, казаха ми, че е изписан и трябва да го прибера. Наложи се незабавно да тръгна за Раднево, брат ми беше на лечение в психиатричната болница там. Писал съм вече някъде из "мемоарните" есета в блога си, че родният ми брат се разболя от ужасната болест след като се уволни от казармата, беше граничар; отиде в "социалистическата казарма" здрав и презпълнен с жизненост левент, върна се развалина; никой не разбра какво именно са му правили там за да убият така жестоко личността му.
Иначе брат ми и сега е прекрасен човек: с ангелска душа, по-добър човек от него не съм срещал! И е невероятно интелигентен. Бори се стоически с коварната болест: в нито един миг не допусна разсъдъкът да му помътнее. Не зная дали сте забелязали, но неизвестно защо е станало така: хората с истински добри души ние ги определяме като "ненормални", като психично болни. Ето, иска ми се този път да пиша по тази "крайно дискредитираща" ме тема, понеже съм под пресните впечатления от срещата ми с онова, което става в една от нашите най-големи психиатрични болници или, другояче казано, "лудници". Като пиша този текст, братлето ми седи на дивана насреща и кротко си пуши цигарата, вглъбен в своите мисли. Никога няма да прежаля и да си простя как стана така да бъдат погубени дарбите му по един толкова трагичен начин. Откакто той се разболя преди повече от 20 години та досега, няма как, предимно аз се грижа за него - заедно с изстрадалата наша родна майка, Бог да й дава живот и здраве!
Първо да кажа как мина пътуването ми до Раднево. Цяла история се получи понеже реших да пътувам с магистралата до Раднево, реших за първи път да използвам и новия й участък след Стара Загора. И стана една, не е за разправяне... крайно тъпа работа! Бойко с един замах ми отмъсти за това, че критикувам управлението му и строежа да магистралите му. Ето какво стана.
Отправих се на пътуване с хубаво настроение, понеже най-сетне дойде момента да взема от болница братлето си. Много приятно впечатление ми направиха грижливо обработените ниви покрай магистралата: вече почти не се виждат зарязани, буренясали участъци, не, напротив, всичко е пипнато от грижбива ръка, браво на нашите замеделци! Спомням си когато преди 7-8 години за първи път ми се удаде възможност да пътувам на Запад, в Западна Европа (тогава пътувах с влак), ме порази най-вече това: грижливо обработените поля, и стръкче бурен човек не може да види, всичко сякаш е пипнато от грижлива човешка ръка. У нас тогава така не беше. И в Турция като съм пътувал съм се впечатлявал от това. Но ето, минаха няколко години и у нас така стана, което е радващо! Капитализмът си знае работата: коренно ще промени живота ни! Иска се обаче търпение. Иска се време. Иска се и много работа! Потънал в ей в такива оптимистични мисли не усетих как стигнах отбивката за Стара Загора. Реших да не отбивам за Раднево, а да опитам да се предвижа дотам за първи път по новия участък: да видя бойковото чудо - и да се повозя по него! Хубаво, ама се наложи да спра и да попитам тъста си (той живее в Раднево) има ли отбивка за Раднево. Обади се тъщата. Като й поставих въпроса има ли отбивка за Раднево след отбивата при Нова Загора тя, без да се замисли, каза, че има! Има, ама се оказа че няма! И ето, моя милост вместо в Раднево се оказа в... Ямбол! Поне обаче видях и се налладих на прословутото бойково чудо. Позволете ми да не споменавам тук с какви попържни и благословии го определих, вече разбрал, че ще си загубя маса време заради тая моя приумица да се повозя по чудната магистрала!
А бързах да пристигна колкото се може по-скоро в болницата! Представете си как се чувствах. Но няма какво да се прави, ето ме в Ямбол. Извадих карта и почнах да умувам как по междуселските пътища по-скоро и по-пряко да се добера до Раднево. Ядосвах се, пък в един момент... ми мина. Оцених и хубавата страна на туй произшествие: ще мога да видя и да се насладя на есента в този непознат ми район на свидното ни отечество. Спрях колата да подишам донасита от упоително чистия въздух - и да се порадвам на есенното слънце. Прекрасно е есенното време въпреки всичко, нищо че по начало есента е меланхолично време. Всички сезони са хубави. Особено у това парче благословена земя, наречено България. Е, навсякъде е красив и хубав Божият свят, да не се правим на такива патриоти...
Няколко пъти спирах колата и питах разни хора да ме упътят, понеже не е лесно по плетеницата от междуселски пътища да се ориентира несвикналия човек. Оказа се, че някои пътища изобщо ги нямаше на моята карта! Общо взето доста време загубих, но понеже вече се бях настроил на подходящата вълна, вече не се ядосвах. Изглежда природата ме приласка и успои. Грижливата към нас Майка-Природа! Тя ни ласкае и обича, ала ние често изобщо не усещаме това и се държим като неблагодарни суетни и капризни деца. Както и да е. Да не философствам много, че кога ще стигна до края на това есе-пътепис?!
Наложи се да мина през с. Еленово. Това е родното село на моята тъща. Има къща там, лятно време всички ходим когато можем там, но сега стои самотна старата и великолепна къща с огромен двор. Няма я вече старата баба Митка, Бог да я прости, велика жена беше тя! Като се сетих за нея, няма как, реших, така и така съм дошъл до селото, да се отбия да почета гроба й - отбих най-напред към гробищата. Нямах свещичка, по поне прелях гроба с водица. Постоях малко. Горката баба Митка сякаш с благодарност ме гледаше от снимката: може да е ожадняла, милата! Народен човек беше тя, велика баба беше: представяте ли си, тя беше на времето кинаджийката на селото, държеше киносалоните и на околните села в ерата на комунизма! Деец на културния фронт беше баба Митка, чута и прочута и много уважавана от всички. Щото е пускала "гратис" на кино тия, дето са нямали стотинки. Още я помнят хората с добро чувство. А и иначе беше страхотна домакиня: всичко в нейния дом беше перфектно уредено под грижливата й ръка. Голяма къщовница! Отглеждаше рояци кокошки, пилета, пуйки, свине, овце, кози! Всичко имаше в нейния тогава богат дом. Доста парици беше прикътала в спестовни книжки, ала всичко изгоря когато любимецът й Жан Виденов организира хиперинфлацията и комунистите до шушка ограбиха целокупния наивен народец. Както и да е. Аз съм писал за тия неща някъде из книгите си. Та като казвам това, разбирате, че не можех да мина през Еленово и да не почета гроба на боба Митка. Даже там, в гробищата, си помислих нещо мистично: че по някакъв начин духът на баба Митка е организирал така да протече моето лудешко пътуване до радневската психиатрична болница - та да мога да прелея гроба й с малко водичка. Била е жадна, милата! Знам ли. Но тази мисъл, че ненапразно беше пътуването ми из тия краища, ме успокои окончателно.
Е, в крайна сметка, макар и с порядъчно закъснение, се добрах до Раднево и си свърших работата. Взех от болницата брат си, той е добре, докато почаках да му подготвят документите, поговорих с някои от болните. И установих това: тия хора сякаш наистина са с ангелски души! Сякаш само на такива места човек може да намери истински добри, кротки, добродушни хора. Личи си, че са крайно интелигентни и добри. Защо става така добрите и интелигентните у нас да са настанени предимно в психиатрии, а извън психиатриите да върлуват предимно простотията и простаците, определяни у Нашенско като "нормални", го поставям като казус за размишление на всички, които не мразят да мислят. Доколкото има такива извън психатриите ни де. Мислещите хора у нас са предимно в психиатриите, извън тях - да пази Господ! - от мислещите сме малцина. Както и да е. Отивайки към отделението, където е брат ми, минах през дълга алея из парка, сред който е разположена болницата. На едно място от горния етаж някаква жена или момиче ми махаше и ме поздравяваше ето така:
- Е, батеее, здравей! Как си? Здравей, батееее! Жив и здрав да си!
Спрях усмихнат и й помахах и аз. Казвам ви, наистина в тия заведения са настанени предимно хора с ангелски души, такава сърдечност във външния свят, населен предимно с намусени хора, не можеш да срещнеш! Затова често си мисля: ако Бог щади страната ни от разни бедствия, то най-вероятно го прави тъкмо за да пази ето тия толкова тежко болни, но така сърдечни свои чада! Не че ние, другите, с нещо сме заслужили тая милост, но те заслужават. И затова Бог ни пази. Той тях, твърдят, много ги обича. Не мога обаче да асимилирам, уж много съм се занимавал с философия и психология, как става така хората с толкова добри души да са предимно в психиатриите, а пък с лошите души - извън тях. Ако някой може да ми хвърли светлина върху тази прелюбопитна загадка - да заповяда. Ще ге изслушам с огромно внимание.
Ами това е. Да свършвам записките си тази сутрин. Днес ще ходя по болници да уреждам лекарствата на брат ми и след това ще трябва да го карам до Долна баня - където той живее със старата ни майка. И при мен живее понякога, но той си обича Долна баня - и родния ни дом. В Долна баня е райско кътче, особено есенно време; абе винаги е райско кътче там, какво да пиша повече?! Та днес, живот и здраве да е, ще пътувам за Долна баня. Ако имам време и настроение утре ще ви пиша и за това. Нищо че съм стар досадник, то туй, писането, си е мое хоби, ще си пиша, пък вие, ако ви досаждам прекалено, не го четете - и всичко ще бъде окей. Хубав ден ви желая на всички! Грижете се най-вече за душите си - и бъдете добри. Добротата е най-добрия лек за душата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар