Преди няколко дена проведох разговор по важна според мен тема с един приятел от Фейсбук. Понеже считам, че поставеният проблем е наистина важен, нещо повече, дори и съдбовен, особено в светлината на някои събития от последно време, публикувам изцяло нашия разговор, който може според мен да стане основа за една полезна дискусия. Тъй като не съм взел съгласието на своя събеседник за тази публикация, ще публикувам сега-засега само инициалите на името му, а ако даде своята благословия след това - ще възстановя и цялото му име; с тази публикация искам да го предизвикам да продължим разговора си и да опитаме да привлечем и други събеседници към него; темата си заслужава, вижте:
S. A. каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Ще си позволя да Ви задам няколко въпроса - във връзка със зачитане на различията на личностите. Как ще отговорите на ученик от турски произход когато Ви каже, че не е съгласен с урока за Османската империя, който му преподавате, който Ви заяви, че чувства за истинска родина Турция, а не България? Ако Ви запита: "След като съм турчин като етнос защо трябва да се обучавам на български език, не трябва ли да се уважат езиковите ми права да се обучавам, вкл. и за висше образование, на майчиния си език?". А ако Ви запита: "Защо трябва да празнува 3 март, 24 май, 1 ноември?". Изглежда Ви нереално навярно това като вероятност, нали? Извинете ме за любопитството!
Ангел Грънчаров отвърна: Няма да ми зададе точно такива въпроси мой ученик-турчин. Преподавам от година на такива момчета. Установил съм нещо поразително: те са по-българи от нас, уж българите. По-точно казано: много повече обичат България от нас, това мога да го заявя с чиста съвест! Това съм разбрал от общуването си с тях.
Съвсем невярна представа имате за тия хора. Те са най-достойни български граждани - принадлежат към най-доброто, с което България разполага. Уважават българските традиции - понеже така са възпитани. 500-години сме съществували в рамките на една твърде толерантна космополитна по дух империя - Отоманската. Векове наред сме запазили самобитността, идентитета си. Това не е само наша заслуга. Ако "поробителят" ни не е уважавал нашата самобитност и култура, сега България изобщо нямаше да я има...
S. A. каза: Искам да споделя, че живея в община Р., където етническите българи сме едва 5-10 % и до 2011 г. не съм преподавал на други ученици освен на турчета. Сега работя в друга община, но си живея сред турска общност и имам много приятели, разбира се, сред тях, но тези въпроси ми са задавани. Ваше право е да не ми вярвате.
А за положението в Османската империя си има исторически документи, включително и чужди източници, с тях не може да се спори. Аз лично предпочитам да вярвам на нашите, както ги наричаме, народни будители. Ваше право е да имате различни убеждения
Ангел Грънчаров отвърна: Разбира се, има всякакви хора сред всяка общност. Аз говоря за тенденцията. Водещата, определящата всичко останало тенденция. У нас векове наред е имало етнически мир, съжителствали сме векове наред, не сме се изклали, а времената са били значително по-диви отколкото са сега (дали?!). Има и сред турците всякакви хора, вярвам Ви, че има и такива, които са Ви задали такива въпроси. Има идиоти, глупаци и боклуци и сред всички социални и етнически групи, но да признаем, че идиотите, глупаците и боклуците и сред нас, българите, също изобщо не са малко...
Там е работата, че не трябва да допускаме отношенията ни с турците да станат подведомствени на най-лошите, на най-тъпите, на най-долните, на най-безотговорните, на най-злите сред нас, и от двете страни. Щото тогава: майка ни жална!
Не, документите нищо не говорят, те подлежат на интерпретация и трябва да са само помощно средство към постигане на истината. С документи всичко може да се "докаже". Значение обаче има и съвестта на изследователя, неговото съзнание и неговите ценности.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това си казахме, за това отворихме дума. Темата наистина е важна според мен. Интересно е, че на това място от разговора ни този човек изчезна, "изпари" се. Сега, като го провокирам по този начин, може, да се надяваме, пак да се появи, та да продължим. А може и други хора да се включат. По всички теми трябва да се разговаря, и то съвсем свободно и откровено. Смятам, че трябва много да се разговаря по тия проблеми. Убеден съм в едно: пътят към разбирателството с хората от различни етноси, със които живеем от векове, върви през разговарянето, през човещината, през свободното обсъждане на всички въпроси, които мъчат душите ни. С турците специално векове наред сме се уважавали - и трябва да продължим да се уважаваме. Този е достойният, верният път... пътят, по който вървят силните, достойните хора и индивиди. И самоуважаващите се, гордите, немалодушните нации...
Няма коментари:
Публикуване на коментар