Под днешна публикация със заглавие Дойде момент на проверка и на нравствен избор! тайнствен непознат с по арабски звучащ никнейм, представящ се за ученик от ПГЕЕ-Пловдив, е написал интересен коментар, на който искам да придам по-голямо значение, извеждайки го на съвсем преден план; ето какво пише този очевидно съвсем млад - и доста увличащ се, както подобава за по-младите - човек:
Алтаир иб'н Ла Ахад... или в превод: Орелът - син на свободната воля каза:
Г-дине, само като видях накъде отива статията веднага се запитах: абе защо се напрягате допълнително? Добре ще е ако някои псевдо-персони започнат да мислят и за други неща освен за егото си и да видят какво причиняват на хората.
Имам някои съвсем незначителни ученически наблюдения, с които бих критикувал директорката, но не бих си рискувал спокойствието (успешното завършване) защото съм свидетел на един, два процеса (дано не се стигне и до проблемно завършване на някои ученици заради трети процес, целящ ограничаване на личното им мнение - съпричастието им към Вас), които напоследък ми правят много, по-скоро страшно лошо впечатление, не само за директорката, ами и за някои учители, които, за разлика от вас, който смее в това състояние да продължи да изразява мислите си, колкото и напрягащи да са те, се държат като мишки или по-скоро като овце, вървящи подир овчарското куче.
Днес в класа правихме анкета и последният въпрос беше за препоръки към ръководството и забелязах как много хора, знаещи за спора ви с въпросната ръководителка на ПГЕЕ, написаха, че са възмутени от поведението на ръководството и нещата, които причиняват на дадени хора в името на егото си. В НТГ бяха оставили колата на един учител на дървени трупи вместо гуми, но причината била свързана с оценките.
Не знам какво изживявате ежедневно и как "издържате" на цялото това напрежение, но като наблюдавам събитията, чрез скромните ми ученически разсъждения и изводи ми се приисква не да спукам гумите на новата кола на директорката, а да й блокирам спирачките. Все пак не искам да падам на нейното ниво - мисля се сещате за какво говоря.
Мисълта ми като цяло е че сякаш повечето учителки предпочитат да застанат зад директорката просто защото им е шеф, отколкото да използват главите си и мнението си свободно - по-лесно е да си подмазвач или в други случаи просто да не си навличаш проблеми, но от написаното от вас разбрах: явно все още има свободно мислещи и смели хора в тази институция. Надявам се да не започнат разпити и разследвания за откриване на моята самоличност и съответно - за отмъщение чрез възпрепятстване на нормалното ми завършване или на тези, които подкрепят тезата ми.
Неслучайно само след лека критика на това, че в сайта на ПГЕЕ не присъства името ви В.К. си получи конското от висше ниво, което малко разклати нашите намерения (на няколко ученика от нашия клас да ви помагаме с каквото можем). Може би и за това бих запазил частична анонимност - за да не си възпрепятствам нормалното завършване, макар че скоро може би може да се разбере кой съм, но все пак не съм обяснил 2-та процеса и не съм "унижавал" когото й да било.
След като видях какво се случи с В.К. се колебаех дали да напиша коментара си, но не знам защо не можах да се сдържа. Ще напиша името си като името на лидера на най-влиятелната "терористична организация" в значителни кавички - حشاشين или Хашашините (assassin's - в превод от английски - убийците/покушители) - значителни кавички защото са всявали ужас и страх в лицето на султани и крале, воювали на територията на светите земи. Нападани са само веднъж и те помилвали Султан Салахадин защото заедно с тях се биел срещу тамплиерите, напиращи от Запад с цел завладяване и ограбване на светите земи.
Крепостта им е истинско чудо за времето си - защото досега е останала незавладяна и е в перфектно състояние. Накратко били политически убийци - отговарящи на насилието с насилие с цел освобождаване на народа от тирани, управлявали ги с насилие. Само ако бяха българи нямаше да сме на тоя хал както ставате свидетели не само в държавното управление ами и в някои организации - като професионалната ни гимназия.
Малко допълнителна информация, с която се отдалечавам от темата, но все пак може да има заинтересувани: ТУК и също така ТУК.
Ето и от къде може да поръчате книга, запознаваща с истинското лице на Хашашините (а не с лицето, изградено им в Европа от "Рицарите защитници на християнството").
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар