Край! Най-после интензивната работа през последните дни по подготовката на второто издание на две от моите книги за образованието - ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото образование - приключи. Не че аз съм свършил тази работа, моят дял беше в съгласуването на усилията на издател и художник на кориците най-вече, понеже решихме да направим нови, професионални корици. Помогна ми в това отношение един млад човек, отдаден на философията и изкуството: казва се Добрин Добрев, на когото искам тук най-искрено да благодаря за неоценимата помощ!Всичко вече е готово, кориците са съгласувани, изпратени са файловете, и художника, и издателката са доволни от крайния резултат, а за мен да не говорим: аз съм направо щастлив! Много е важна "дрехата", в която се представя една книга, вярно, съдържанието, идеите, е най-важното, но и това, външното, формата, има значение. И така, смея най-после да заявя: камък ми падна от сърцето!
Книгите ще излязат от печат само след няколко дни, тиражът пак е бутиков, плащам го с кредит, доста скъп е всеки един екземпляр, но понеже никакви печалби не ща, всяка една от книгите ще струва поносимите 12 лева. Приемат се заявки: книгата ще се продава само тук, в блога, чрез интернет. Е, и в една-две-три университетски книжарници може да я има, но това е всичко: тиражът е крайно малък. Това именно го прави антикварна рядкост и ценност. Моля, не се блъскайте и изпреварвайте, ще има за всички желаещи, щото, ако се наложи, винаги можем да направим допечатки.
И младият художник на корицата, и издателката ми пожелаха успех с новото издание най-вече на по-новата от двете книги. Казах им, което си е самата истина, че вече имам много хубави отзиви от хората, които я прочетоха, а сред тях има твърде стойностни хора. Понеже разговаряхме в Скайпа, ето заключителните думи, които си позволих да кажа на своята издателка и на художника на кориците на тия две книги; говорихме най-вече за по-новата книга, именно тази със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!:Благодаря! Дай Боже тая книга да изпълни задачата си! Ако една такава книга почне да се чете, ако провокира дискусия, то това може да има все пак благотворен ефект върху самодоволното и заспало от безразличие към всичко общество. А безразличието тъкмо към най-важното у нас е най-голямо, ето това е най-страшното! Образованието на собствените ни деца е едно от тия най-важни неща, за които нехаем, а това е ужасно престъпление!
Към дреболиите и глупостите сякаш все още не сме изцяло безразлични, ала това изобщо не може да се каже за отношението ни към наистина най-важните проблеми. Тъкмо към тях сме абсолютно безразлични! Което е равностойно на престъпление спрямо самите себе си - и собственото ни бъдеще едновременно и като индивиди, и като общество, и като нация!
Ние сме удивителен народ: нехаем най-много тъкмо за съдбовно важните неща и проблеми! Такива други като нас няма... дано не съм прав, но така аз виждам нещата, за жалост!
Няма коментари:
Публикуване на коментар