Демокрацията е благодатен шанс, от който в никакъв случай не трябва да се отказваме

До Педагогическия съвет
на ПГЕЕ-Пловдив
До Училищния съвет на учениците в ПГЕЕ-Пловдив
КОПИЯ: До Началника на РИО-Пловдив
До Директора на ПГЕЕ-Пловдив

ОБРЪЩЕНИЕ

От Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в училището

Уважаеми дами и господа, колеги, ученици,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо Директор,

От доста време в рамките на Дискусионния клуб в училището, създаден по моя инициатива преди повече от 5 години, се поставят на вниманието на нашата училищна общност ред твърде важни въпроси, на които обаче, за жалост и по моя преценка не бе реагирано както следва или подобаващо, а именно чрез свободно и демократично осъждане с оглед постигане на разумни решения. Напротив, забелязва се тенденция тъкмо по най-важните, горещи, а аз бих казал даже съдбовни въпроси да се отнасяме с безразличие, с опити за избягване на остротата им, т.е. за притъпяване на тази острота, със стремеж за замазване на проблемите, за отлагане до безкрайност на ефективното търсене на жизнено потребните ни решения. А така не бива да се прави, глупаво е да се прави така, смисъл от такова едно отношение няма – и не може да има.

Наложи се особено в последните месеци в една поредица от писмени и устни доклади, жалби, обяснения и пр. до директорката на училището г-жа Стоянка Анастасова да апелирам най-настойчиво да започнат обсъждания по най-важните, наистина съдбовни и крайно остри проблеми. За жалост, не срещнах разбиране и подкрепа от нейна страна, оставам с впечатлението, че тя не съзнава или не желае да осъзнае, че по тези въпроси наистина не са достатъчни да действат само грубите административни механизми, но и се налага откриването, задействането на ония сложни процедури, които са същност на демокрацията, на гражданската ангажираност и на действеното участие на всички от нашата общност в търсенето на изход от наистина тежките проблеми. Поради това, че ръководителката на нашето учреждение не даде ход на много мои инициативи (или такива на Дискусионния клуб), ми се наложи да изляза с поредица от материали в публичното пространство, именно в моя блог; направих това като един отчаян опит все пак да успея да предизвикам дебат, да провокирам дискусия; за жалост, и това не помогна, а г-жа директорката изтълкува моето поведение едва ли не като лична атака срещу нея и нейния режим на авторитарно управление (срещу стила и методите на който аз наистина имам сериозни забележки!), което пък доведе от нейна страна до крайно недопустими опити за реванш, за отмъщение, за търсене на поводи за наказания и т.н., нещо, което, признавам си, изобщо не съм го очаквал и в най-фантастичните си предчувствия и опасения. В крайна сметка тя успя дори да ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, което, несъмнено, е опит за недопустима репресия, а също и за всяване на страх в целия персонал на училището; допускам, понеже такова едно наистина неразумно отношение и поведение от нейна страна е необяснимо иначе, та допускам, че нейната „наказателна акция” срещу моя милост да е и политически мотивирана, предвид моята твърде критична гражданска позиция, изразявана всекидневно спрямо управлението на партия ГЕРБ, което именно и сложи на този пост уважаемата госпожа директорка.

Смятам обаче, че дотам съвсем не биваше да се стига, ала ето, стигнахме до такъв момент, което, както и да го погледнем, не е добър атестат за ръководството на училището, носещо пълната отговорност за всичко, което се случва в него. На път е да се проиграе шанса за задвижване на демократичните механизми за вземане на оптимално разумните решения в интерес на цялата училищна общност. Но аз държа все пак да използваме този шанс, понеже все пак ми се ще да вярвам, че живеем в една демократична, свободна, модерна европейска държава.

Понеже в последните месеци особено се наблюдава тенденция ръководството на гимназията да не допуска обсъждането на ред крещящо важни въпроси на училищния живот на съответните за това форуми (директорката предпочита да управлява чрез даване на писмени директиви, на заповеди, а също така и чрез „оперативки”, на които просто да спуска решения, априори взети от самата нея и от тесния кръг нейни приближени), то ми се налага да се обърна директно с настоящето изложение до тия два форума, към които съм го адресирал, а именно до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив и също така до Училищния съвет на учениците в ПГЕЕ-Пловдив. Тая известна надежда, че обръщането ми до тия по същество най-демократични органи (ако сега-засега изключим Общото събрание на училището, на което, кой знае защо, не присъстват представители и на учениците; как ще може да се нарича „общо”, след като най-голямата част от училищната общност е изключена от участие, аз това наистина не мога да го разбера?!) ще може да изиграе ролята на катализатор за отпушване на демократичните процеси в училището, благодарение на които най-сетне демокрацията ще може да вземе своя толкова закъснял реванш и в сферата на многострадалното българско образование.

На проведеното наскоро (на 9-ти ноември т.г.) Общо събрание на училището, последвано от Педагогически съвет, се разиграха, за жалост, срамни сцени, чрез които приближени до директорката се опитаха да прокарат насочени персонално спрямо мен репресивни клаузи в Правилника на училището и в т.н. „Етичен кодекс”, клаузи, с които се опитаха да ограничат моето конституционно гарантирано човешко право на свободно изразяване; предложиха, представете си, всички работещи в училището да подписват декларация, с която да обещават изобщо да не използват интернет за изразяване на становища, „уронващи престижа на институцията” (!), а също и „морални комисии” да разглеждат поведението и да предлагат наказания за ония, които все пак си позволят публично да заявят несъгласие с ръководството на училището (!). Слава Богу, учителското тяло не се поддаде на тия недостойни опити за въвеждане на цензура и на режим на репресии в нашето училище, с което у мен се породи надеждата, че все пак демокрацията има шанс да заработи и, така да се каже, в нашия дом. Училището, в което имаме честта да учим и да работим, наистина би следвало, по моето дълбоко убеждение, да го разглеждаме като свой общ дом, в който сме длъжни да въведем потребния уют и ред, т.е. в атмосфера на спокойно, напълно свободно, човечно обсъждане да се решават всички жизнено важни за всички нас въпроси – така, както и повеляват изискванията демокрацията, едно безценно изобретение на човечеството, от което нямаме право да се отказваме.

С оглед на това си позволявам да внеса на вниманието на Педагогическия и на Училищния съвет следните предложения, които, прочее, съм ги внасял и преди в свои обръщения до директорката, но на които до този момент тя изобщо не е реагирала по никой, по абсолютно никакъв начин (ако изключим крайното негативно отношение към мен самия и крещящото подценяване на проблемите от нейна страна). Според мен в демократичната общност на ПГЕЕ-Пловдив трябва незабавно да се проведат разгорещени дебати по следните фундаментални, съдбовно важни въпроси, по които следва да се стигне по най-демократичен начин до приемането на истински разумното и потребното; ето и самите въпроси, по които следва много да се мисли; аз тук решения няма да давам, а ще се задоволя с формулирането само на въпросите:

1.) На какво ще заложи в своята философия, стратегия и политика нашето училище: предимно на формирането на пълноценни личности и подготовката им за динамичния съвременен живот, предимно на високата и качествена теоретична и практическа подготовка на младите специалисти, предимно на създаването на благоприятни условия за личностен, професионален и граждански растеж на младите или предимно... на какво друго? Какви са недостатъците в досегашната политика на ръководството, ако за такава изобщо може да става дума, понеже тя се държи в строга тайна? (Допускат се, разбира се, всякакви предложения и идеи.) Като се отговори на този въпрос и се избере главен приоритет – а той е тъкмо въпрос за избор на водещ приоритет! – на тази основа могат да се поставят още много други въпроси, примерно:

2.) Какво трябва да направим че да се засили личностното, нравственото, духовното възпитание на младите хора? На креативността, на развитието на творческите заложби на младите, на способността за самостоятелно осмисляне на проблемите и на уменията за вземане на разумни решения ли ще заложим – или ще заложим на "трупането на знания", на простата информираност? Многознайковци ли искаме да са нашите ученици или искаме да са творчески, самостоятелно мислещи личности, уверено решаващи и преодоляващи сложните проблеми на живота?

3.) Какви са ефективните методи за насърчаване на развитието на младите в тази най-съществена насока? (А че е най-съществена е априори известно: дори и да си много добър специалист, да си много учен, знаещ и образован, ако като личност си един боклук, какво от това, колко тогава струва цялото ти образование, цялата ти ученост и цялото ти многознайство?!)

4.) Ако родителите знаят, че в нашето училище акцента се поставя върху формирането на пълноценна, а не на едностранчиво развита и ощетена личност, дали ще подкрепят една такава стратегия – или ще се противопоставят? А самите млади хора, учениците какво ще кажат?

5.) Подготвен ли е учителският състав за изпълнението на една такава предимно нравствена мисия, умеят ли учителите да въздействат ефективно върху личностното и нравственото укрепване и развитие на младите, или, да признаем, сме съвсем безпомощни в това отношение? Защо не работят, защо са все по-неефективни ония прийоми, които масово се използват? А запознати ли сме с новостите в това отношение, с новостите на световната съвременна психология и философия на личностното развитие и укрепване?

6.) Защо (мнозинството от) младите не искат да учат, защо са така апатични, защо са така отвратени от ученето, дали пък това не е резултат на прилагането спрямо тях на остарели, отречени от времето подходи, методики, дидактики? Запознати ли сме с най-новите и съвременни подходи за ефективно и всестранно обучение и развитие на личностния потенциал на младия човек?

7.) Защо сред младите хора има такива, които са способни на крайно арогантно поведение, на недисциплинираност, защо ситуацията с дисциплината е така тежка, защо обикновено липсват елементарни човешки условия за пълноценен учебен и възпитателен процес? Защо не успяваме да намерим панацеята за решаването на този толкова тежък и остър проблем? Какви са предложенията на самите ученици за подобряване на ситуацията в това отношение? – защото потърпевшите най-вече, в крайна сметка, са тъкмо те! А какви са вижданията на самите учители относно средствата за решаването на този невероятно тежък проблем, от който зависи всичко? А как родителите виждат нещата, какви са според тях пътищата и средствата в училището ситуацията да се подобри в това отношение? Има ли администрацията някакво виждане – или на нея съвсем не й пука, щото тоя проблем не бил неин, а бил на... учителите?! ("Някои, драги ми Грънчаров, се справят и в техните часове има отлична дисциплина, а други не се справят и в часовете им цари хаос; защо е така, отговори си сам, опитай се да разбереш къде е разковничето?! Затуй аз ще уволнявам тия, дето не се справят, и ще награждавам и толерирам ония, които не занимават администрацията с проблемите си! И т.н.")

8.) Какви следва да са принципите на т.н. "кадрова политика" на ръководството? Може ли ръководството да я обоснове и да каже примерно защо са толкова толерирани някои приближени на пенсионна възраст, и защо много често на вакантни места се избират съвсем неподходящи, но за сметка на това "наши" хора? Може ли самата колегия и дори родителите, пък и, защо не, учениците, да бъдат питани какви учители искат да бъдат назначавани в нашето училище? На какъв тип учител ще заложим: на изпълнителния формалист и педант или на учителя с творчески дух и с най-човечен подход към работата си? На авторитарният тип даскал ли ще заложим, който "няма никакви проблеми в час", но за сметка на това постоянно потиска и стресира личността на учениците, или ще заложим на демократичния, на либералния тип учител, в чиито часове, вярно, може да има шум и хаос, но то е щото младите по начало са твърде импулсивни и имат жестока потребност от изява, която училището, уви, постоянно потиска?!

9.) Как да постигнем в нашето училище реализацията на идеята за една пълноценно живееща, динамична, свободолюбива и демократична общност? Можем ли да превъзпитаме ръководството на училището в посока, че такъв един подход на организация на отношенията е спасителен – понеже е съвременен и отговаря на нуждите на всички, и на учителите, и на учениците, и на общността като цяло? Как да въздействаме на ръководството, та да го принудим да се откаже от авторитаризма си, от склонността към управление чрез интриги, толериране на приближените и на най-преданите, от невъзприемчивостта му към новостите, от административното му рвение, от формализма му, от това, че не понася критики, а предпочита само да бъде ласкано, хвалено и пр.? Има ли някаква надежда това ръководство да се промени в позитивна и отговаряща на нуждите на училището посока, или трябва да си отиде, та да даде път на хора, които изповядват една съвършено друга управленска философия, отговаряща на нуждите на самото време?

10.) Каква е политиката на доходите на работещите в нашето училище, прилагана от ръководството? Справедливо ли се разпределят средствата по т.н. диференцирано заплащане? Защо дирекцията крие като „строга държавна тайна” какви средства или пари по диференцираното заплащане са дадени на всеки учител и в предишните, и в тази година? Схваща ли то, че смисълът на това т.н. диференцирано заплащане е тъкмо да насърчи състезателността, конкуренцията – и как това може да стане, като се крие в тайна размера на съответните възнаграждения? Нима не е близко до ума, че тайнствеността само доказва съмненията за несправедливо, субективно разпределение на тия средства? Разумно ли се използват средствата за квалификация и преквалификация на персонала? Организирането на безплатна двудневна екскурзия из страната с преспиване и еди-колко си закуски и банкети с поканването проформа на лектор, приближен на ръководството или на инспектората само и само "за да се усвоят едни пари", които са отредени именно за смислена квалификация, дали е разумна политика в това толкова важно за качеството на обучението отношение? Как наистина разумно и справедливо могат да бъдат разпределени тия средства, та конкретни нуждаещи се хора да си повдигнат на дело и най-ефективно квалификационното ниво, а не да се даде на всички по равно и на калпак, а пък парите да бъдат "усвоени" чрез изяждане и "една екскурзийка за малко разведряване", щот "И ний сме заслужили да се облажим, и ний сме хора, я!"?

11. И така нататък, в тоя дух, могат да бъдат обсъдени ред жизнено важни, направо съдбовни за бъдещето на училището ни въпроси. Много са въпросите, на които трябва да се търси честен отговор в една съвършено открита и свободна дискусия. Аз тук не мога да изброя всичко, не тази е и моята цел.

Аз говоря обаче за коренна промяна на стила и методите на управление и самоуправление на нашата училищна общност. За сведение на някои администратори искам да кажа, че България от много години се опитва да бъде и да се развива като демократична страна. Това означава, че демокрацията трябва да е душата на всички жизнени сфери, особено пък на една такава най-важна сфера, каквато е образованието, явяващо се сърцевина на духовния живот на страната. Не можем да сме демократична и съвременна европейска страна ако не се забелязва демокрация конкретно в нито една сфера на обществения живот, ако липсва даже и настройка за един такъв стил на живот, защото демокрацията наистина в демократичните общества е стил на живот, да не говорим, че тя е и начин на мислене.

Също така демокрацията е и начин на действие, на реагиране спрямо проблемите. А всичко във всяко едно отношение в обществата започва там, където е началото на всички начала: училището. И семейството е едно такова начало, но и училището е такова начало. И двете начала трябва да си взаимодействат за постигането на общите цели. Крайно време е да бъде въвлечено по подходящ начин в училищните проблеми и родителското тяло, за активирането на което обаче решаваща е ролята на администрацията. Защото държавата не трябва да пречи на учениците, родителите и учителите съвместно, с общи усилия да решават всички проблеми, също така паразитите-администратори не трябва да виждат своята задача в задушаването на всеки повей на свобода и на личностност в българските училища, които, крайно време е да се осъзнае това, не са казарми, подчинени на пълното всевластие, диктата, терора и произвола на директорите.

Така мисля аз, така аз виждам нещата. Още много може да се каже, но засега казаното е предостатъчно.

Ще се радвам написаното по-горе да не отзвучи отново само като „глас в пустиня”, ще се радвам, ако с това обръщение успея все пак някога и някак да иницирам дискусии и дебати; убеден съм, че от това ще спечелим всички ние. Демокрацията е нещо благодатно, от което в никакъв случай не трябва да се отказваме. Вярвам, че в крайна сметка разумът ще надделее и работите ще бъдат поставени на здрава почва и основа. Но всичко това зависи само от нас. От всички нас – и от всеки един от нас поотделно.

Дошло е време за избор, този избор в голяма степен е и нравствен. Нека всеки избира какво да прави и как да постъпи според съвестта си. Воден от своята съвест, от повелята на сърцето си, аз дръзнах да сторя това, което сторих, и не смятам, че съм извършил някакво престъпление. Но нека общността да реши кой е крив и кой прав, кой за какво се бори и какво иска. И да се види все пак кое е в интерес на цялата общност, а не само на отделни индивиди, нейни представители.

Нашето училище има шанса да запази своя висок авторитет в трудния момент, който сега преживява, но трябва да съзнаваме, че за този авторитет и престиж трябва да работим всеки ден, неуморно, упорито, понеже той не е някаква индулгенция, а е наше собствено, актуално и действено завоевание и постижение. Ако сме достойни за него, ще го запазим, ако не сме на длъжната висота, ще се опозорим – което не бива да бъде допускано.

От нас зависи всичко. От никой друг…

12 ноември 2012 г., Пловдив

ПОДПИС: (Ангел Грънчаров)