Истината ни прави свободни

вторник, 13 ноември 2012 г.

Тайнствени анонимни сили ми отвръщат, сега-засега, със злокобен, вещаещ смърт "стих"!

На моето днешно ОБРЪЩЕНИЕ до демократичната общност на ПГЕЕ-Пловдив - виж Демокрацията е благодатен шанс, от който в никакъв случай не трябва да се отказваме - тайнствени анонимни сили ми отвърнаха, сега-засега, със следното злокобно и заплашително "стихотворение", което, като го чете човек, настръхва от страх и трепет - заради излъчваната от него злоба; ето, прочетете, за да разберете с каква садистична душевна патология си имаме работа в случая:

вятърните мелници и ти - други няма

кога конфликт в школото да се появи
за всичко Грънча обвини
не знае той какво е да мълчи
и него няма кой да го търпи

сезони сменят се
живота ден след ден лети
но Грънча все си мрънка
и все злобее от вечер до зори...

грънча инат си е голям
не си признава че често става за срам
велик е в собствените си очи
и скоро ще го заболи

"Стихчето" е написано, както забелязвате, с малки букви, с оглед да се скрие литературното образование на "автора". За щастие, системата на блога ми поддържа режим, благодарение на който имам точното ай-пи на този толкова загадъчен "автор", а пък точното му идентифициране на тази основа е вече детска игра. И тъй като в последния ред има неприкрита, а директна заплаха за физическо насилие - за какво да ми говори ето това: ... и скоро ще го заболи...; интересно е как по-точно ще ме заболи, дали няма да дойдат да ме колят с нож или сатър, или пък да ми чупят костите с чук, или да ми режат носа и ушите със сърп, интересно е да се разбере как именно ще ме заболи?! - то аз в този момент решавам да изпратя "стихчето" заедно с айпито за идентификация на "автора" до съответните компетентни органи, тъй като ми се чини, че на агресивност от този род трябва да се противопоставяме, тя съвсем не е така безобидна, както изглежда на пръв поглед.

Понеже става дума за един анахроничен антидемократичен манталитет, носителите на който няма да се спрат и пред това и да убиват, дори и да не е буквално, а в един по-широк смисъл... да убиват, да смазват, да задушават, да ликвидират личности! При това, отбележете, кошмарът се крие най-вече в това, че в случая става дума за това, че заплахата към мен с физическа разправа е отправена от... учител, от възпитател на младежта - представяте ли си за каква страшна патология изобщо става дума?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Тези автори са толкова мъже, колкото и Тони Филипов, който впрочем наистина за моя изненада се криеше под най-противните имена в Редута. Признавам си, че първоначално никога не бях допускал, че тоя човек ще падне толкова ниско от висотата на, както той се самохвали, доцент в СУ - за мен и досега е загадка как човек с такъв морал и интелект може да изпълнява някаква роля в СУ, свързана с образованието. Това ми е мисълта - щом доцентът се изложи като последната Златка, какво да очакваме от истинските Златки. Приятен ден!
Васик

Абонамент за списание ИДЕИ