Опит за дискусия с възхитително немислещи атеисти

Публикацията от вчера със заглавие Щом се държим така, то тогава какви сме ние, българите - ми позволете да запитам?!, в която поставих няколко въпроса, сред които и тази безспорна констатация:

Имам чувството, че днешните ни църковни йерарси, за разлика от Христос, който е пожертвал себе си за да спаси човечеството, са готови да пожертват цялото човечество, само и само да спасят себе си - и своите привилегии и благинки. Тоест, църковните ни йерарси с това свое арогантно поведение само показват и доказват антихристиянската си същина. Ние, дето ги търпим, ние, дето понасяме безобразията им, с това свое търпене също показваме антихристиянската си същина.

е предизвикала (не)очаквани реакции от откровени атеисти, които обаче в нашата лудешка страна напоследък са станали най-ревностни защитници не на религията, а само на комуно-кагебисткото "православие", превръщано от олигархичния истаблишмънт в идеология на новото ни заробване този път не от СССР, а от имперска путинска Русия. Ето техните реплики, така възхитителни откъм демонстрация на отчайваща неспособност за мислене, а също така можете да прочетете как се опитвам да предразположа към мислене тия мои любимци-атеисти, постоянни спътници на блога ми, които така упоително ми мрънкат, както дрънкат празните тенекии от сирене, закачени на бързо движеща се каруца:

Атеист № 1: Въпросче: Щом Христос е възкръснал, според вярванията ви, и е жив в момента, какво точно е пожертвал? Конкретно, моля!

Ангел Грънчаров каза: Христос е богочовек - Бог и човек едновременно; Бог в човешка форма. Жертва човека в себе си - Христос като човек умира на кръста - ала Богът остава, понеже Богът е Дух, Той не може да умре, той е вече и безсмъртен. Та на въпроса: Христос като човек е жертвата, дадена за човеците, с оглед тяхното спасение, благодарение на огромния нравствен смисъл на тази саможертва, който атеистът просто няма как да разбере, понеже няма необходимото за това "сетиво", наричащо се дух. Атеизмът е израз точно на това: осакатеност откъм дух...

Атеист № 2 каза: И аз да те попитам, какво значи да се държим "така"?? Как??

Атеист № 3 каза: Всъщност не е така, Грънчаров. Първом трябва да демонстрирате, че богът ви съществува, па сетне да се опивате от описания колко е готин и секси.

Атеист № 4 прочувствено въздъхна и дори се опита да мисли: Тцъ! Пишете без да познавате идеите на собствената си религия. Всички хора са равни, всички имат дух и т.н... защото са създадени по божие подобие, всички, без изключения. Съответно ако вярвате в тези идеи, няма как да обявявате някого за осакатен. ;) А да определяте хората на база религиозни вярвания си е дискриминация, определена за такава от закона на Република България.

Баш атеист-кагебист Bacho Кольо каза, започвайки, естествено, с опашата лъжа: Истинският атеист, какъвто съм аз, се отнася с голямо уважение към Вярата и към вярващите . Даже с благородна завист им завиждам , заради това, че в най-тежки, на безнадеждни моменти имат пристан, в които намират успокоение, просветление и надежда. Сигурен съм, че истински вярващите хора имат разбиране и добро отношение към атеистите. Иначе излиза, че Вярата им не ги е научила на нищо добро.

Само злобен, объркан, нещастен човек, с "осакотен дух" може да напише:

"Атеизмът е израз точно на това: осакатеност откъм дух..."

Ангел Грънчаров каза: Осакатеността откъм дух се проявява, разбира се, и в това, че приемането на една такава безусловна истина, именно истината "Атеизмът е израз точно на това: осакатеност откъм дух...", може да бъде оценявано като израз на осакатеност :-) Във възприятието на осакатения откъм дух осакатеността откъм дух е чисто и просто доказателство за неосакатеност, т.е. за наличие на здрав и на пълноценен дух. Нима вярваме на кьоравите когато се захванат да се опитват да ни описват великолепието на цветове в този нашия, сетивния свят, който те не са виждали, да предположим, от рождение?!

А на анонимния атеист, който показва така убедително липсата на какъвто и да е дух и дори поне на някакво елементарно зачатъчно духовно чувство (усет) у себе си, изказвайки тази скудоумна реплика

Първом трябва да демонстрирате, че богът ви съществува, па сетне да се опивате от описания колко е готин и секси.

бих желал да предложа да се опита да асимилира поне това:

Бог е основанието на всяко съществуване, може ли самото съществуващо, включително и до най-нисшите му форми, примерно бактерии, насекоми, голи охлюви, влечуги, атеисти и пр. да съществува, а тъкмо неговото същинско, субстанциално основание, на което изобщо се дължи съществуването, да не съществува?

Ако тази мисъл е прекалено сложна за асимилиране от прекалено немислещ човек, ще предложа още една, белким зацепите в един момент:

Бог е единственото съществуващо, което съществува така пълноценно, съвършено, "оптимално" и истински, че само Той има пълното право да заяви "Аз, съществуващият, съществувам!"; всичко останало, което уж съществува, всъщност не съществува - в истинският смисъл на думата. Даже един атеист, който си мисли, че съществува, не съществува, понеже ако съществуваше, щеше поне да може да мисли, щеше да е поне малко от малко мислещо същество, какъвто по дефиниция е човекът, ала ето че не е, ерго, не съществува, заблуждава се, че съществува.

Това е. Опитайте да помислите. Опитайте да се причастите поне малко от малко към великото тайнство на съществуването, към неговата необяснима, ала така възвишена мистерия, постарайте се да станете един ден човек в истинския, пълния смисъл на тази дума, сиреч, опитайте да засъществувате някога или един ден - като се оттървете от животинското в себе си, което именно Ви дърпа така назад в еволюционната стълбица, че сте се отказали де факто от човешкото у себе си... това човешко по същината и естеството си е духовно, е дух, е Божествено...