По моя молба г-н Жак Асса се съгласи да участва в дискусия за проблемите на образованието в рамките на Дискусионния клуб, съществуващ в рамките на ПГЕЕ-Пловдив. Г-н Асса е знаменит доайен на това авторитетно пловдивско училище, сега е пенсионер. Публикувам по-долу уводните, встъпителните думи към темата, които той написа специално за дискусията в съавторство със своята съпруга Иванка Топалова-Асса, също дългогодишен преподавател в това училище. Как ще протече самата дискусия в Клуба подлежи на уточняване; най-вероятно ще организираме онлайн-дискусия с участието на г-н Асса; ето сега и въпросният текст:
Няколко думи по отношение на образованието. Според нас то върви надолу поради липса на мотивация. Интелигенцията е натикана в ъгъла и всеки опит да е сочена за пример е неуспешен за масовия ученик.
Първо - трябва да се осигури перспектива за добре заплатени интелигенти. Например в Америка ако липсват кадри в областта на математиката се осигурява за завършващите специалисти по точни науки по-престижни заплати спрямо средните заплати на висшистите.
Второ - там се увеличава авторитета на интелигенцията като в производството има нива - например, за да стане главен конструктор бакалавърът трябва да работи минимум 20 години, магистърът 10-15 години, а докторът могат да назначат веднага. При това бакалавърът може, работейки, да пише докторат и щом го защити, веднага израства в службата. Простичка система, която спокойно преживява кризата и я преодолява.
А как е у нас - пълно с Калинки, дори и без дипломни, или пък с фалшиви дипломи, заемащи високи длъжности в администрацията и управлението (физкултурници управляват вътрешните работи, пожарникари - цялата държава, уволнени от западните институции управляват финансите на държавата и т.н.). Как при такива факти може да се иска младото поколение да уважава образованието и да се стреми да повишава квалификацията си?
За пример може да се вземе БАН, чийто бюджет е по-малък от разходите, предоставени на Цв. Цветанов за осигуряване на "специалните разузнавателни средства" (СРС), което е евфимизъм на подслушване. И това ще залегне и в бюджета за 2013, с мотива на Дянков, че е нужно реформиране на БАН.
Колкото до авторитета на преподавателите, ти на собствения си гръб знаеш как се оценява новаторството. Когато някой "водещ" учител има открит урок, той се готви за него цяла година, кани двама-трима души, и после още поне една година се леят дитирамби за този открит урок и за този колега. А ако друг учител обяви, че всички негови уроци са открити и даже иска да ги популяризира чрез качване в интернет, той става такава заплаха, че не трябва има място в училище.
Как виждаме ние обучението по точните науки например. За учителите по точните науки основното да е не да дават информация по учебния материал (такава информация може да се открие във всяко учебно пособие), а трябва да научат учениците си да прилагат този учебен материал. За тази цел учениците трябва да се запознаят с методите за творческо мислене и на творчество.
Както се знае пак от Запад, трябва да има диференцирани класове за будни ученици и класове за по-бавно усвояващи науката ученици. Класовете за по-будните ученици са с по-разширен теоретичен материал и с повече упражнения, свързани с мисловната дейност. Такива опити са правят у нас с приемането на учебници по математика първо и второ равнище. Има такива учебници по математика и за ВУЗ, като материалът с повишена трудност е с различен шрифт. За учениците, които по-трудно усвояват теорията, материалът трябва да е с намален обем и практическите упражнения да са по лесни.
Има един разказ на А.Азимов за училището на бъдещето "Жълтата къща" (алюзия за психиатрично заведение!! - но четейки разказа, разбираш, че е нещо друго). Разказът се води от първо лице на младеж, който до двадесет години е затворен с няколко други младежи в една къща, пълна с книги. До всеки от тях има учител, който ги кара да четат и да се опитват да възпроизвеждат прочетеното. Докато останалите навън младежи, с помощта на краткотрайни ментални програми по специалности, които им се "наливат" в мозъка, стават дипломирани водопроводчици, електротехници и т.н. Главният герой има няколко бягства от жълтата къща и винаги е връщан. При последното бягство провежда разговор с водещия го учител (неговия гуру). От него той разбира, че в жълтата къща се подготвят бъдещите творци и новатори.
- А ако не успея да изобретя, да създам нещо ново? Какво ще стане с мене? - пита ученикът.
- Тогава ще те назначат за гуру на следващия изобретател.
Кой днес създава такъв авторитет на учителя и колко учители наистина заслужават да бъдат гуру на творци.
Написаха специално за ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ: Иванка и Жак Асса
--------------------
Това можеш да го публикуваш в блога, или/и да бъде тема в ДИСКУСИОНИЯ КЛУБ. Това е един вид основа за разговор.
Жак Асса
2 коментара:
С голямо уважение и пълно съгласие с тезите му прочетох предложението от семейство Асса.
Идеята, която ми хрумна, след
прочитането е:
На част от участващите, а защо не и на всички да се предложи след, като внимателно прочетат чудесната биография на Стив Джобс от Уолтър Айзъксън, да си извадят пасажите за образованието в нея, които са ги впечатлили, за да бъдат коментирани и обсъдени в дискусионни условия, а също техните
и ново възникналите в хода на разговорите предложения и идеи за
добрия напредък и качественото развитие на образованието у нас.
Защото, според мнението ми, има какво да се почерпи и в това фундаментално отношение от тази
безценна и поради това биография.
Желая успех и светли мигове
на евентуалните участници и на техните организатори.
26.11.2012г. Владимир Трашов
Ассата е най-големият, но след като е сбъркал да ми пише 6-ца, може и да пожелае да чуе мнението ми, а то е - не е прав.
По неговата логика Стив Джобс никога нямаше да прокопса. Грешно е това - привилегии за дипломи, не, привилегии за знания, казвам аз. Докторантът и завършилият средно в ТЕТ-а на една права, който победи. В 99% това ще е докторантът, но в 1% ще е Стив Джобс, защо тогава да създаваме привилегии от които няма нужда?! Това е честно, така е в америка, а европейската система на привилегиите ще ни доведе точно там, докъдето е довела индийската.
Ассата е голяма работа, трудно ми е да повярвам, че толкова очевидно греши. Сигурно има нещо, което не е изказано, дописано или бог знае. Във висчки случаи този човек ни научи да мислим и с другата глава - чест и почитания.
Публикуване на коментар