Убийствен факт, показващ колко плачевна и гнусна, колко страшна е нравствената ситуация, в която са поставени нашите деца!

Вчерашното ми есе (виж Щрихи към бъдещата история на нашите собствени злочестини - в толкова интересното и проклето време, в което живеем) по невероятната, направо иреална, от кафкиански тип психологическо-нравствена и бюрократична сага, течаща в наши дни, пред очите ми, е предизвикало тази нощ знаменателна анонимна реплика тип "донос от възмутени другоячемислещи", която си заслужава да се изведе на преден план - понеже добавя твърде богат по смисъл щрих към цялостната картина. Картина, която немощното ми перо се опитва да опише, да възсъздаде. Поради това публикувам този среднощен стон на тази чевствителна оскърбена душа заедно с част от твърде уместните реплики на постоянния, в това число и в най-късни нощни доби спътник на блога ми Р.Бърцов, а пък най-отдолу съм поставил и един мой коментар, колкото да не излезе, че гузно съм замълчал:

Анонимен каза: Ситуацията според другите очевидци е съвсем различна - а тя е още 50 колеги, които изобщо не обръщат внимание на Грънчаров и много още недоволни от него ученици. Претенциите му са напълно неоснователни, много хора споделят, че той изобщо не публикува в блога си това, което не му отърва. ГРЕШКА е да се вземат за чиста монета думите му. Всичко в текстовете му е МАНИПУЛАТИВНО и е насовено към печелене на хора, които не го познават колко струва. Нека всеки прецени... Изследовател, който не се справя с ежедневните житейски ситуации... Негов колега

Румен Бърцов каза: А как да се вярва на някой, който се скрива анонимно? АЗЪ, "Негов колега", ако сте забелязали, никак не му съм спестил доста "нежни" епитети по негов адрес, е те тук, в неговият блог, "на улицата, на всеуслушание"...

Анонимен каза: Никой не е потънал в анонимност, просто всеки, който не му обръща внимание бива наречен комуноид и затова никой не се занимава с него...

Румен Бърцов каза: А тези неща дето публикува един ден, писани от учениците, от (мислещите ученици) - измислил ли го е?...

"Който не се справя с ежедневните житейски ситуации" - или "ти си си виновен" - чувал съм го!

Глутницата "мнозинството", което чака да му посочат "врага" и да се нахвърли да го разкъса - "виновен за всичко на всички", "народен съд" и "враг народен" и "в името на народа", "Разпни го!". Познати са ми тези, всекидневието ми е така и сега!

ЗАБЕЛЕЖКА от мен, Ангел Грънчаров: Разбира се, не само аз добре зная кой се крие зад това така прочувствено звучащо "Негов колега", но и мнозина други, предполагам, сами се досещат. Ала е добре да изчакаме, да видим дали тази толкова оскърбена душа ще има в един момент достойнството да излезе в открит диалог от свое име, а не да продължава да пише доноси, и да плете интриги, да се опитва да настройва толкова хора срещу мен - съвсем неуспешно, прочее. Нали знаете какво се случва когато човек попадне в едно определено, крайно неприятно положение? Народът го е казал превъзходно с ето тази мъдра поговорка: "Рие, рие волът, а цялата пръст на собствения му гръб пада!"...

Когато се пише анонимно и то от името на "всички" (в нашето училище има 50-тина учители, ето какво пише анонимника-доносник: "50 колеги, които изобщо не обръщат внимание на Грънчаров" (!), а той обявява самия себе си за нещо като говорител на "целокупния възмутен народ"!), то тогава писанието неизбежно добива гнусен и лъжлив, доноснически вид и характер. Щом даже и това, щом даже и толкова просто нещо не съзнава тази чувствителна душа, правете си тогава сметка що за морал тя има, правете си сами сметка за това колко тя струва в морално отношение.

Разбира се, животът ми мина в постоянни конфликти със същества от този толкова низък екзистенциален тип; познавам ги прекрасно, познавам им, както се казва, "и кътните зъби", и най-скритите гънки на душите им знам, тъй че нищо изобщо не може да ме учуди. Интересно е, че е налице все същата "душевна и нравствена" стилистика, налице е все същия мерзък манталитет, което показва, че такива хора са неспособни на никаква промяна, на каквото и да било развитие в нравствено отношение, т.е. обречени са явно да си останат все същите.

Отбележете, че това нещо по-горе е писано от... "учител", от... "възпитател" на нашата младеж (!!!) - как се чувствате сега, като съзнавате този убийствен факт?! Сфащате ли сега колко плачевна и наистина гнусна, колко страшна е нравствената, психологическата ситуация, в която са поставени нашите деца?! Разбира се, с това не искам да кажа, че "всички" учители и възпитатели в нашите училища са все същите, не, далеч съм от тази мисъл! Но има, за жалост, и такива. Не само го има, ами и са поставени на най-важни позиции. Което вече е страшно! Както и щете го оценявайте, но за мен това е страшно, дори кошмарно! Така обаче не бива да бъде. Ето, затова - и срещу това! - се боря с крехките си сили.

Имам само едно-единствено оръжие - словото. И един-единствен, ала твърде надежден съюзник - истината. Подкрепя ми десницата моралът, той и е нещото, което ме вдъхновява, наред с истината. Слаб съм, но не се страхувам - дали пък не съм обезумял?! Явно има нещо такова. Понеже в тази борба заложих всичко! Поех огромен, безразсъден, дързък риск. Заложих себе си. Заложих крехкото си здраве, сиреч, най-скъпото, което имам: живота си...

Зная, че срещу себе си предизвиках крайно мощни, направо сатанински сили. Зная, че те са така гневни, че са в състояние безжалостно, без капчица съжаление да ме разкъсат.

Но знам и друго: струва си човек да се пожертва в една такава наистина благородна борба. Струва си. За едната чест, за едното достойнство единствено си заслужава да живее живота си човекът, който иска на дело да заслужи това велико име...