Дойде момент на проверка и на нравствен избор!

Вече съм в болницата. Приеха ме, започнаха изследвания, персоналът е много учтив, болницата е частна и това си личи във всичко: бляскаво е от чистота, всичко е уредено с вкус, топло е. Имам време, както се казва, бол, донасита мога да си лежа, да чета, да мисля. Опитвам се да оставя проблемите си настрана, да си почина малко от ония всекидневни грижи и главоболия, заради които дотолкова ми се влоши здравословното състояние, че ето, наложи се да вляза в болница.

Но все още, разбира се, не мога да се откъсна и мисля предимно все за същите неща. Примерно мисля за това какво ще стане с класовете, на които преподавам. Проблемът е в това, че мен специално никой друг учител не може да ме замени, в смисъл не може да продължи да прави това, което аз правя в часовете. Най-малкото защото правя по-оригинални неща. Налага се пояснение.

Ето, вчера, последният ден преди излизането ми в отпуск по болест разговарях с учениците от няколко класа за това, че ще отсъствам; оказа се, учениците са много разочаровани: тъкмо стигнахме до най-интересното, примерно в 9-ти клас доближихме поредицата от теми за човешката сексуалност, тъкмо дойде момента, който те с такова нетърпение очакваха дискусиите по тези теми, а аз "изчезвам"; питаха ме: "Абе, господине, какво ще стане сега с точковата система? А пък оня, който ще Ви замени, дали ще иска да проведем тия упражнения, които Вие ни обещахте?". Казвам им, че предполагам, че заместващият ме ще ги попита какво са правили до този момент, какви теми са обсъждали, как са протичали часовете, как са били оценявани или изпитвани, по какви помагала са учили и пр. Той, казах им, трябва да се съобрази с досега направеното и заедно да изнамерят вариант, при който в някакъв смисъл новите часове да се "вградят" в досегашния модел. Учениците ме гледаха невярващо, наистина не вярват, че това нещо е възможно.

Ония пък ученици от 10-ти клас, които имат опита от случилото се през миналата година, когато пак излязох в отпуск, а заместващата ме учителка се държа като... слон в стъкларски магазин в техните часове, та един от тия ученици, които помнят какво стана тогава, направо ми каза, че не вярвал заместващият ме учител изобщо да ги пита какво са правили, щото тогава "госпожата" била заявила, че "забранявала" ползването на помагалото на Грънчаров, и в директен текст била заявила също, че това помагало било "връх на глупостта"; заявила е това без, разбира се, изобщо и да го е виждала! Та излиза, че това е моето най-голямо наказание за това, че не ща да съм "типов" и "заменим" учител: просто няма кой да ме замени. Изводът е: спешно трябва да правя своя школа във философията! Това го казвам специално за да подразня някои хора, които и без това изобщо не могат да ме търпят...

Ето за какви неща съм се загрижил и за какво мисля, явно наистина съм непоправимо увреден вече! Както и да е де, като се върна, тогава ще му бера ядовете. Кой знае какво ли ще ме очаква при завръщането, какви изненади ще ми подготви за този момент толкова активната ми директорка, имаща, както се убедихте, едно твърде специално отношение към моя милост. Да кажа нещичко и по този въпрос, щото изобщо не е маловажен.

Вчера един колега, по своя инициатива, се опита да ни помири, имам предвид това, че се опита да помирява мен и директорката. Аз се съгласих на тази стъпка, щото по душа съм твърде миролюбив човек: мирът винаги е за предпочитане пред войната. Отиде той да говори, а после ми казва какво се било случило. Тя първо като го изслушала, казала, че ще помисли и го отпратила. А после го повикала и му казала горе-долу следното:

"Не се страхувам от проверките и нямам какво да се договарям с него. Той ме оплю и очерни във виртуалното пространство. Нямам какво да говоря с него. Няма да допусна да клевети и очерня институцията, която представлявам..."

Другояче казано, признала е, че лично отмъщение е причината или мотива, който я движи във всичките й старания и попълзновения. И без да съзнава какво прави е показала и доказала, че един вид е оперирана от качествата, необходими за един съвременен ръководител: щото управлението изобщо, особено пък управлението на такива фини общности, е същинско изкуство на компромиса, на търсенето на разбирателство, на демократично балансиране и примиряване на интересите - в името на общото дело, на доброто на институцията. Моята любима ръководителка съвсем не ги разбира и, за жалост, изобщо не ги умее тези неща. Нещо повече, пренебрегва ги по най-груб начин, като си позволява да действа непрекъснато в един съвсем анахроничен, ретрограден стил на ръководство, характерен за 50-те години на миналия век.

Затова считам, че е дълг на всички, които милеят за бъдещето на училището - едно училище със славна история и бляскаво бъдеще, стига обаче ние, работещите в това образователно учреждение, сами да осигурим необходимите предпоставки за едно такова бъдеще! - та значи считам, че е дълг на всички работещи в това училище да обединят силите си в името на толкова благородната цел: доброто на институцията и съхраняването на престижа й, застрашен от действията на един самовлюбен и безотговорен, подвластен на егото си ръководител. С оглед на това току-що изпратих по имейла следното писъмце на ония хора, предимно учители в гимназията, които са изразили съпричастност към борбата, която водя до този момент кажи-речи почти сам; та ето какво им написах - като към всеки от тия хора се обърнах индивидуално, пределно откровено и съвсем приятелски:

Ще ти кажа нещо пределно честно. Не знам какво ти е мнението, но аз не съм глупак, нищо че често умишлено се държа така, че да изглеждам като такъв. Направих доста, но се изморих. Смятам, че моментът сега е такъв, че положението на Анастасова е доста поразклатено. Ако някои от вас дадат по едно рамо, нищо чудно заедно да успеем да постигнем нещо. Нещо добро и значимо за училището, а не за мен или за теб. Ако обаче ме оставите сам, това значи, че тя първо мен ще ликвидира, а после ще се разправи с всички неудобни, но един по един. Илюзия е някой да си мисли, че е неуязвим, и аз си мислех така, но ето, тя намери къде да ме удари. И го направи най-подло и безразсъдно. Вярно, аз й дадох много поводи, та да започне тази крайно дребнава и недостойна игра, която обаче може да й коства много. Тъй че сега за всички вас, дето работим заедно, е дошъл момент на проверка и на нравствен избор. Мълчите ли си докато тя мен довършва и доубива, в един по-късен момент всеки от вас ще съжалява за това, щото и неговият ред ще дойде. Така аз виждам нещата. Затова с интерес следя развоя на събитията. Ако дори само двама-трима проявите доблест и се обадите твърдо, а също така и понатиснете в решаващия момент, Анастасова скоро може да си тръгне изцяло опозорена. Сами решавайте. Това исках да ви кажа...

Това написах на тези твърде обезпокоени от развоя на събитията хора, предимно, повтарям, учители от гимназията, но също така и на някои други съпричастни, и то доста влиятелни личности и фактори в общество (журналисти, политици и пр.). Писах и на някои други хора, които вече не работят в училището, но безкрайно много ги боли, че такива неща се случват в нашето училище - благодарение на капризите на самозабравилата се директорка.

Спирам дотук, че ми стана зле. Изморих се. Доста съм отпаднал. Силите ми са сякаш на изчерпване. Сърцето ми бясно препуска и се е преуморило. Оттеглям се да поспя белким се успокои. Май изобщо те трябваше да вземам този лаптоп с мен. Ама къде ти тази воля у мен! Чао засега!