Тече 11-ти ден от гладната стачка на г-н Райчо Радев, преподавател по философия, директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник, който протестира против политически мотивираните репресии и уволнения в сферата на образованието. Вече 11-ти ден медиите у нас стоически мълчат за този отчаян протест, защото ги е страх да кажат или напишат нещичко неудобно за днешната власт. Работата с това информационно затъмнение става, както се казва, дебела: оказва се, по политически причини у нас без замисляне вече са способни да жертват и човешки живот, което е един от признаците на зараждащата се същинска диктатура.Щом се окаже, че човешкият живот вече не струва нищо пред "държавните висши съображения", това означава, че не само с демокрацията, но и с човещината в тази държава вече е "покончено", както казват руснаците, сиреч, е свършено, т.е. и демокрацията, но и самата човещина вече е ликвидирана. Честито!
В интернет се направиха опити за подкрепа, за солидарност с протеста на Райчо, за оказване на известен натиск върху самозабравилите се в наглостта си институции, които, разбира се, също стоически мълчат, както мълчат техните подлизурковци от медиите. Но тези опити до този момент нямат никакъв резултат. Райчо Радев продължава да гладува, рискувайки здравето и живота си, а обществото... тъпее!
Какво можем да направим, ако все още сме човешко общество, та да предотвратим очертаващата се хуманитарна трагедия?! Може ли да направим нещичко, та властта поне малко да се сепне? А и случващото се за сетен път доказва, че безочието на чиновниците от образованието, против своеволията на които протестира г-н Радев, е колосално, е едва ли не с космически мащаби и измерения! Браво, безочливи кукли на конци, явно съвсем не можете да се засрамите поне малко; явно за вас емоцията срам е непозната!!! Но за сметка на това емоцията наглост я владеете перфектно!
Наистина трябва да се направи нещо та институциите поне малко да почнат да се освестяват. Трябва да се протестира в знак на солидарност с борбата на Р.Радев, друг начин няма: та това е наша обща борба?! Кой губи от плачевното състояние в българското образование, резултат от всевластието на партийно-образователната бюрокрация?! Ние, гражданите, ние, българите, губим, губят нашите деца, губи в крайна сметка България: нима не е престъпление да стоим безразлични, със скръстени ръце?!
Тази сутрин чета във Фейсбук следното предложение на г-н Радев; написал го е през нощта; ето какво пише той:
Здравейте, Приятели, 11 ден. Възможно ли у да се проведе протестен митинг "Против политическите уволнения в образованието" пред Министерския съвет, в четвъртък (05.07.2012 г.) от 15.00 ч. като се поканят пострадалите от политическите уволнения, а организатор на изявата да бъде Клуб "Първи ноември"?
На 07.07.2012 г. (събота) изтича срокът за отговор на писмата ми до Премиера, Министъра и Комисията по образование в Народното събрание, което означава, че на 06.07.2012 г. е последната дата на законното връчване на отговорите.
Пострадали има в Бургас, Стара Загора, Видин, Пловдив, Сливен, а мисля и Силистра. Групата може би ще предостави други случаи.
Райчо
Това пише Райчо. Аз съм твърдо ЗА и ще участвам в такава проява! Моята борба с произвола и своеволията на образователната бюрокрация не е от вчера - и затова добре разбирам и Райчо, и всички ония, които се пържат на същия огън. Позволявам си да призова и други хора да подкрепят инициативата и в знак на действена, автентична солидарност с протеста на Райчо да дойдат на протеста! Аз, живот и здраве да е, ще бъда там!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар