Истината ни прави свободни

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Философското консултиране

Тия дни из медиите се обсъжда информация, че твърде много (най-много) от кандидат-студентите в СУ "Св. Климент Охридски" искали да учат психология. Наистина това явление си заслужава да бъде обсъждано. То е преизпълнено със смисъл. Явно много млади хора вярно са преценили, че нацията е на път да психяса напълно, което пък рязко повдига потребността ни от квалифицирана психологическа и психотерапевтична помощ. До този момент с тази обществено важна задача - психическото здраве на изстрадалата ни нация - самоотвержено се грижеха несметни легиони от ясновидки, врачки, гадателки, екстрасенси, оракули и какви ли не още. Грамадният интерес на младежта към психологията и психотерапията обозначава историческия ни преход към, да се надяваме, едни по-модерни, не толкова диви и варварски времена.

В тази връзка и аз искам да поразсъждавам и да кажа нещичко. Особено поради това, че не от вчера се занимавам с тия неща: моят Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS беше една от първите организации у нас, които се захванаха професионално с психологично, с психоаналитично консултиране, с психотренинг, с различни курсове за решаване на различни психични проблеми на изтерзаната от толкова комунизъм личност у нас (психодрама, групова динамика и пр.). Вече 20 години скоро ще се навършат откакто ние станахме една от първите, ако не и най-първа птичка, възвестила настъпващата едва сега пролет на масовото психологическо консултиране и на психотерапията у нас. Много сме направили в сферата на модерното обучение по психология в българските училища, писали сме и сме издавали учебници и учебни помагала за ученици и студенти и пр. Така че е радващо настъпването, да се надяваме, на един същински ренесанс в интереса на родната ни човешка природопопулация към тия проблеми. Интересът към собствената личност по нашето дълбоко убеждение винаги трябва да е водещ - и случи ли се това в едно общество, осъзнае ли се тази първа потребност на живота ни, това общество вече е започнало да се приобщава към съвременната човешка цивилизация. Т.е. започнало е да се отърсва, да се освобождава от дивашкия стадий на човешкото развитие.

Понеже сме напредничави, движещи се все в авангарда и търсещи новото хора, от нашия Център сега решаваме да направим още една крачка напред. У нас тепърва все повече хора ще осъзнават, че решаването на собствените психични проблеми, търсенето на изход от тях, грижата към своята личност трябва да става не с ходене при врачки и гадателки, а с посещения на кабинета на психолога и психотерапевта. Съвременната психология обаче, въпреки несъмнения си напредък, не е панацея, тя не може да реши всички човешки, екзистенциални и духовни проблеми, тя е едно ниво, но съвсем не единственото, камо ли пък най-високото в грижата ни към собствената личност. Има още едно, значително по-висше и значително по-ефективно ниво - и това е философското консултиране. Това, което философското консултиране на личността може да ни даде, не може да ни го даде нито един друг тип консултиране. Има дълбини на смисъла, до които нито една психология не може да се добере, но философското консултиране може. За него нито един смисъл няма как да си остане скрит, недостъпен.

Моя милост (с написаните от мен учебници, учебни помагала и философски книги) постави основите на такова едно, непознато у нас, а и, кажи-речи по целия свят направление на съвременната психология:, а именно на философската психология. До този момент в психологията от края на 19-ти и през целия 20-ти век във всяко едно направление и школа е имало, така да се каже, направляващи и придаващи духа на съответната психологическа школа "философски зрънца", примерно, в изследванията на Юнг тия "зрънца" придобиха водещо значение, ала същинска философска психология, особено в съвременни български условия, само ние успяхме да създадем. Нещо повече, аз поставих основите не само на теоретичната философска психология, но и сложих акцента върху практическата философска психология, сиреч, върху философското психологическо консултиране, или, накратко казано, върху философското консултиране на личността. Който се интересува от тия проблеми, моля, нека да се обърне към моите книги: няма нито една моя книга, в която тия аспекти да не са водещи. Понеже мое дълбоко убеждение е, че философията, пък и психологията не са за да служат на "чистата наука" или на "чистата теория", а за да служат на човека и най-вече на живота. От тази своя идея няма да се откажа никога.

Аз и преди години съм предлагал, включително и в този блог, да се позамислим върху предимствата и ползите на чисто философското консултиране. Да разговаряш не с психолог, а с философ за решаването на собствените ти душевни, личностни и екзистенциални, сиреч житейски проблеми е страхотно предимство, което изобщо и по никакъв начин не може да бъде надценено. Психологът, особено добрият психологически консултант или психотерапевт няма как да не признае, че огромната част от конкретните човешки и психологически проблеми, които му се налага да решава в сътрудничество с пациента, безспорно имат един по-дълбок и синтетичен човешки, сиреч, философски смисъл, който може да бъде постигнат единствено ако се стъпи на почвата на философията. Същото е и по отношение на другите науки, които имат най-висши философски нива, до които се издигат само най-проницателните учени. Но ако това досега се е правило несъзнавано, дошло е времето вече да се прави осъзнато и целеустремено: неумолимо настъпва ерата на философското консултиране (индивидуално и групово). Има някои места по света, което това и сега се прави, примерно в Америка (интересно е, че и в Америка този подход е предложен най-напред от българин!), но ето, добре е да знаем, че най-напред в България сме започнали да работим още по-устремено в тази посока. Нашият Център за развитие на личността HUMANUS отново е водещ в тази посока.

Ако някой иска да бъде убеждаван специално в предимствата на философското консултиране, то това е предварително обречена работа: ако и за очевидни неща се налага да бъдем убеждавани то това, така да се каже, е твърде тъпо. Но ето, някои хора се влияят от доводи от подобен характер; ето например какво е казал един безспорно съвременен, отговарящ на търсащия дух на нашето време човек, именно Стив Джобс; ще приведа две негови мисли:

"Бих изтъргувал всички мои технологии за един следобед, прекаран със Сократ."

"Когато бях на двайсет и три, струвах малко над милион долара, на двайсет и четири - над 10 млн., а на двайсет и пет - над 100 млн. долара, и това не беше важно за мен, защото никога не съм го правил за пари".


А ето и как самият Ст.Джобс великолепно философства:

„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които се свеждат до това да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”

Който иска, да си прави сам изводите. Няма да привеждам изказвания на други знаменити личности на нашето време, които по подобен начин се отнасят към философията: прекалено много са. Пък и това не е необходимо. Понеже става дума за очевидни, саморазбиращи се неща.

Аз лично смятам, че абсолютно всеки човек има нужда от философия, а пък няма по-безценно общуване от общуването, от разговора лице в лице с философ. С философ, заслужаващ това име, разбира се. А такива, за жалост, са твърде малко, това са редки хора и личности с необикновен талант и проницателност. Броят се на пръсти не само у нас, но и по света. Разговорът с един философ може да те обогати така, както нищо друго на този свят. Неслучайно още Аристотел е писал, че няма друго удоволствие, което може да се сравни с получаваното при духовните занимания, именно с философия - и това удоволствие той го нарича блаженство на духа. Правете си сами сметката има ли или няма смисъл да търсим възможността да разговаряме и да се консултираме с философ, с истински философ. Щото има и много, прекалено много дървени "философи", но тия последните, както забелязвате, не са никакви философи - поради което сложих думата в кавички. По-вярно е да се наричат "дървени глави"...

Та значи всеки човек има една най-дълбока духовна и човешка потребност, която може да задоволи единствено в смисленото общуване с философ. От философско консултиране се нуждаят всички. Е, някои никога няма да почувстват осъзнато тази своя потребност. Но особено ония, които силно държат на личността си и се стремят да й придадат една духовна изтънченост, която е пък е предпоставка за всичко останало, непременно трябва да търсят компанията на философ. Става дума за всякакви личности, дори и от т.н. "елит": политически, банков, бизнес, спортен, културен, какъв ли не още. Но и т.н. "редови" или "обикновен" човек - макар че е глупаво да се изразяваме така, всяка личност е уникална и безценна! - би спечелил много ако започне да удовлетворява потребността си от общуване с философията, в частност и от общуване с жив философ.

Защото от векове хората се "консултират философски" просто като разтворят някоя философска книга и се зачетат в мислите на отдавна умрели велики философи. Разбира се, четенето на философски текстове е страхотна възможност да обогатим и развием личността си. Правете си сами сметка обаче какви са предимствата на живото общуване с философ, т.е. какви са предимствата на реалното философско консултиране. При което можеш да задаваш въпроси на философа, да изслушваш отговорите му, също така и да отговаряш на смислените въпроси на самия философ към теб, и при това да знаеш, че ще бъдеш изслушан най-внимателно от разбиращ човек, какъвто всъщност е добрият философ.

Невероятен шанс е това! Велико нещо е това! Аз, примерно, дето съм философ, си умирам по разговори с други философи! Страхотно преживяване е това! Човек не може да намери думи за да изрази тоя мощен стимулиращ ефект, който има философското консултиране върху духа и душата на човека. Сравнено с него психологическото консултиране, което не е на съзнателна философска основа, е като детска наивна игра. Излишно е да казвам, че добрите психолози са добри дотолкова, доколкото имат философски дух у себе си, т.е. доколкото са в някакъв смисъл философи. Това е аксиома, останала от древността и потвърдена от опита на цялата култура. Същото може да се каже и за добрите учени, физици, математици и пр. - всички те са били богати личности, излъчващи субстанциален човешки, сиреч, философски дух.

И ето, от днес специално решавам да предложа в своя блог и една такава "услуга". Това съм го правил и досега, но сега вече ми се ще то да бъде поставено, така да се каже, на "професионална основа". Ще давам философски консултации на всеки, който желае да общува специално и непосредствено с мен. Готов съм да обсъждам какви ли не проблеми и да помагам на най-различни хора за разнищването им, за откриването на автентичния им и толкова потребен ни смисъл. Смисъл, до постигането на който нашият дух няма как да се успокои - и да постигне хармонията си.

Разбира се, може да звучи вулгарно, но няма как да давам тия консултации даром, без пари. В такива времена живеем, че всеки труд, особено пък такъв сложен и изтънчен вид духовен (да не го наричаме само интелектуален!) труд струва пари, и то много пари. Колко струва един час философска консултация е предмет на индивидуално договаряне с оня, които иска услугата; много е важен неговия социален и финансов статус. Аз тук мога да посоча само, примерно, минимума, под който ако се падне, работите съвсем ще се обезсмислят. В съответствие с днешната ситуация и стандарт на живот у нас обаче под 50 лв. на час философско консултиране ако се падне, това ще означава профанизиране на самата услуга, превръщането й в амбулантна търговия. Толкоз по този въпрос, за цената на услугата философско консултиране. Казах предостатъчно.

Ще каже някой тук, няма как да не каже тъкмо това: "Какъв безсрамник! Как не го е срам! Да иска пари за това, че участва във философски разговор с тоя или оня! А Сократ някога да не е вземал пари за тази работа бе?! Засрами се поне малко бе?! Да не е вземал пари някой друг философ бе? Каква деградация?! Какво можем да очакваме в тази страна, таваришчи, щом, какво виждате, дори и философите ни са такива! Страшна работа!". Знам добре, че няма начин това да не бъде казано или поне помислено от мнозина. Поемам риска да бъда обруган и така. Винаги е било така с по-новите, наистина авангардните идеи. Даже и ме ласкае, че така ще бъде посредната идеята ми за практическо философско консултиране. Такова едно посрещане за мен е гаранция, че идеята ми наистина е не само нова и авангардна, но, простете за нескромността, и гениална, направо велика.

Специално пиша това, та да ядосам някои хора повече. Или да им доставя перверзна радост. То е все същото. До този момент аз се раздавах съвсем безплатно и безкористно на цялото човечество, от този момент започвам да искам за раздаването си пари. Ще каже някой също: "За какво му са пък на философа пари? Толкова си философ щом те вълнуват толкова парите!!! Явно си менте-философ щом искаш за философските си занимания пари!" На тази забележка ще отвърна ето как:

Да, нужни са ми пари. Всички пари, взети евентуално от моите философски консултации, до стотинка ще ги дам за най-свидното мое предприятие: издаването на философското списание ИДЕИ. Издаването на хубаво философско списание в съвременни условия, особено пък в страна като нашата, иска пари, дори много пари. Колкото повече пари се вложат в едно такова списание, толкова по-голям ефект ще има то. Живеем в един материален свят, който си има своите закони. На тях се подчиняваме всички до един живи човешки същества. В това число и философите.

Няма как да е иначе. Дойде време и философите да станат жители или граждани тъкмо ето на тоя, на човешкия наш свят, а не да хвърчат по някакви други, илюзорни, вятърничави светове. Точно по тази причина аз не се свеня да искам пари за работата си. Правя го, така да се каже, с идеална цел. В името на висши ценности го правя. Пък дори и да спечеля някакви пари свръх потребните за списание ИДЕИ, тях пък ще ги инвестирам в написването на една наистина добра философска книга. Всички свои книги досега съм ги писал покрай другото, покрай грижата за всекидневното оцеляване, покрай всекидневната грижа за хляба, едва ли не "на колене", все нанякъде и за нещо бързайки. Ако спечеля някакви пари, които да ми осигурят спокойствието да напиша една такава книга, каквато отдавна си мечтая да напиша. Ако е грях това, съдете ми. Аз си имам една чудесна мечта, мечтата да напиша един ден книгата на живота си, и ето, за нея съм способен кажи-речи на всичко...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Студент съм по философия в СУ и оттам знам, че доц. Дафов вече няколко години предоставя философски консуктации. Вие практикувате ли Философско консултиране и може ли да разкажете за някой случай? Благодаря

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте. В списание ИДЕИ има публикации по интересуващия Ви въпрос.

Абонамент за списание ИДЕИ