Моята гладна стачка е против своеволието, против произвола на чиновниците в държавата

От Фейсбук-групата в подкрепа на Райчо Радев препубликувам още един документ, свидетелстващ за това как тече кампанията по неговото дискредитиране като ръководител, учител и личност, подета от някои среди, за които моралът е най-последната грижа, с оглед на едно-единствено нещо: как да се подмажат и да угодят на управляващите, как да направят така, че да бъдат забелязани от началството, та да не бъдат подминати пре разпределянето на благинките на властта.

Излишно е да споменавам, че тия, които инспирират долната кампания, по този начин искат някак да отмъстят на г-н Радев - заради това, че той успя да покаже достойнство, поради това, че успя да изнесе безкрайно ценен урок по демокрация и гражданско поведение на всички нас. И поради това, че ни даде пример какви трябва да бъдем - ако искаме да (о)станем достойни личности и граждани. А ето сега и един нов пример в това отношение, който препечатвам изцяло от публикация на самия Райчо Радев:

Държавата, институциите и мотивите за моята гладна стачка - писмо-отговор до Краси Банова

Райчо Радев

Отговарям на въпросите, които се съдържат във Вашия пост в АГОП, под сентенцията на Цицерон, защото тези въпроси битуват в съзнанието на много мои съграждани. Ако написаното от мен Ви се стори скучно философстване - не го четете. Моето мислене е изкушено от философията и затова осмислям света в по-общи понятия. Струва ми се, че АГОП на Вихрен Матев търси подобен тип мислене. Анализирам съжденията, които се съдържат в изреченията на моите събеседници, защото така става ясно за какво говорим. Ето Вашия пост:

„Krisi Banova: Г-н Радев, докато има нужда от държава, ще има нужда от закони, докато има нужда от закони ще има нужда от разпоредители и изпълнители. Не знам дали гладувате или не, но със сигурност мога да твърдя, че уронвате престижа на институцията, както и без свян подкопавате устоите на държавата. 3 СЕДМИЦИ СЕ РОВИХ ИЗ УЧИЛИЩАТА ЗА ДА ОТКРИЯ НЯКОЙ, КОЙТО ЕВЕНТУАЛНО БИ ЗАМЕСТИЛ ВАНЯ КОКОНОВА И НЕ ОТКРИХ ТАКЪВ. НЯМА ТАКЪВ МЕНИДЖЪР. ПРОСТО ФАКТ. Още веднъж Ви моля да спрете да гладувате (ако наистина гладувате) и приемете разпоредбите на институциите, призвани да Ви контролират. Ако имате възражения може да се отнесете към съдът или евентуално европейските правни институции. България е европейска страна и независимо от критиките на ЕК, България все пак е правова държава.“

Моят отговор:

В първото си изречение поставяте държавата, законите и разпоредителите и изпълнителите в следната иерархическа подреденост: 1. Държава; 2. Закони; 3. Разпоредители и изпълнители. Тази подреденост е характерна за тоталитарната, диктаторска държава и неслучайно при такъв тип подреждени на ценностите диктаторът казва: "Държавата - това съм аз!". В тази държава законите имат подчинена функция и са израз на волята на диктатора, а разпоредителите и изпълнителите са инструмент за изпълнение на волята на диктатора.

В демократичното общество тази подреденост е в обратна зависимост: отношенията между разпоредителите и изпълнителите, както и между самите разпоредители и самите изпълнители се нуждаят от правила за взаимодействие, което определя съществуването на законите и на тази основа се появава потребността от институция-държава, която да има право да формулира законите, да им придаде общовалидност, да контролира тяхното изпълнение и да наказва тези, които не спозват правилата. Тази функция на институцията-държава се осъществява както към разпоредителите и изпълнителите, така и за индивидите, които са включени в структурите на държавата, т.е. нейните чиновници.

Законите са определящи както към разпоредителите и изпълнителите, така и към държавата и нейните чиновници, включително и към правилата на управление и контрол от страна на институцията. Аз не се противопоставям на контрола на институцията, която има право да ме управлява и проверява по установени от закона правила. Аз се противопоставям на това, че институцията нарушава правилата на това управление и контрол. Никъде в законите, а и в произлизащите от тях правила не е казано, че с идването на власт на дадена партия (новите разпоредители) ръководителите в страната трябва да бъдат сменени с членове на тази партия, както и че новите разпоредители имат право да предложат на ръководителите да отстъпят мястото си на хората от новата ръководна партия.

И още повече: след несъгласието на ръководителите доброволно да напуснат длъжността, която са заели по закон, тези нови разпоредители да предприемат действия, в противоречие с правилата на техните задължения, за да ги отстранят уж законно - и да назначат хората на управляващата партия. Това е своеволие (произвол, бел. моя, А.Г.) на новите разпоредители, защото то не е определено със закон!

Моята гладна стачка е против това своеволие на чиновниците от държавата. Защото с действията си не само ограничават, но и отнемат мои законни права, определени в Кодекса на труда и другите закони на страната. Много хора в България не защитават правата си и затова държавните чиновници стават все по-агресивни към тях, а нарушението на правата на гражданите става правило, което българинът приема за нормално. Аз не се противопоставям на проверката, поради което съдействах за провеждането й. Аз се противопоставям на тенденциозността на тази проверка. И февруарската, и юнската проверки целяха да намерят нарушения, „достойни“ за уволнение, но не намери такива и публично заявеното намерение за моето уволнение и назначаването на човека на управляващата партия не успя. Срещу тези предпоставени намерения протестирам.

Не намерих друга, по-интелигентна форма на изява на моя протест освен гладната стачка. Когато я започвах не се съмнявах, че Вие и други „добронамерени“ хора ще се съмнявате в моето реално гладуване. Гладуването по време на гладната ми стачка е предмет на оценка в моята морална ценностна ситема. Първата ми гладна стачка (1990 г.), пак срещу своеволия в образованието, бе само на вода и чай и издържах 8 дни; и добре, че бе намерено решение на проблема. Сега, вече 30 дни, включих консумирането и на сокове, нектари и айран, защото разбирах мудността на системата и очаквах моите искания да бъдат удовлетворени в значително по-дълъг срок. 30 дни не съм дъвкал и гълтал храна. И аз съм изненадан, че тялото все още не ме е предало. Вероятно, активното спортуване си е казало думата.

Никога и никъде не съм оценявал качествата и не съм искал смяна на лицето, управляващо РИО Перник, г-жа Коконова, както и не съм се замислял кой може да я смени. Това не е в моите правомощия, а и субективната ми преценка едва ли ще е най-адекватна. Това е предмет на размисъл на Министъра на образованието. Винаги съм заявявал, че протестът ми е срещу методите на управление на г-жа Коконова, като съм предполагал, че тяхната реализация не е само нейна воля. Ако не се променят принципите и методите на управление в образованието който и да смени г-жа Коконова, ще започне да действа като нея. Аз съм за смяна на принципите, а не за смяна на хората, другото е сталинизъм. Използването на тези методи са довеждали, довеждат и ще довеждат всеки съзнаващ правата си гражданин до идеята за протест.

Значително пресилено и определено невярно е Вашето „със сигурност“ твърдание, с което ме вините: „уронвате престижа на институцията, както и без свян подкопавате устоите на държавата“. Този тип мислене и квалификации се отнасят за мракобесническите времена на „социализЪма“, които вече не са „на въоръжение“ и в БСП. Не зная каква е възрастта Ви, но ако сте млад човек е жалко. Напротив: когато се утвърждават законови, адекватни принципи и правила на функциониране на институциите, тогава и „устоите“ на държавата са стабилни.

Що се отнася до ползването на съда ще уточня, че моят казус може да бъде предмет на съдебно решение при наличието и на други обстоятелства. И още нещо: България е правова държава, но в нея може и да не дочакаш справедливо решение и да се жалваш с години в Страсбург.

Ще спра гладната си стачка когато се изпълнят законните ми искания като гражданин: да се отмени юнската тенденциозна проверка, което се вижда и след нейното приключване, да спре акцията за политическото ми уволнение и да ми се отовори на писмата до Премиера и Министъра на образованието, за който отговор двумесечният срок изтече преди две седмици – подал съм ги на 07.05.2012 г.

Надявам се, че ще имам основание да прекратя гладната стачка в понеделник, 23. 07. 2012 г. на 32-ия ден от обявяването ѝ.

РАЙЧО РАДЕВ

Източник

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.