Истината ни прави свободни

сряда, 11 юли 2012 г.

В нашата "образователна система" всичко е сгрешено

Текстът, който следва, е продължение на публикацията със заглавие Книга за оживотвореното от духа на свободата образование и училище.

Заниманията с философия са нещо като практикуване на свобода, като обучение по свобода. Другояче казано, философията е причастяване към тайнствата на свободата. Ето защо е съвсем естествено когато се запитаме как следва да се освободи образованието, построено по модела на несвободното "учене", да се обърнем за помощ към философията. Заниманията с философия са освобождаване на свободата, дремеща нейде вътре у нас. Но за какво "освобождаване" на образованието става дума?

У нас от древни времена битува една крайно непълноценна представа за самия смисъл на образованието и ученето. Другояче казано, ние не сме наясно защо изобщо учим. Също така не ни е много ясно защо изобщо се налага децата ни да ходят на училище. Не разбираме защо съществува училището. Това, което си мислим като се опитваме да отговорим на тези въпроси, е съвсем незадоволително и несъстоятелно - при по-близко разглеждане.

По начало у нас кажи-речи всички са жертва на репродуциращото, възпроизвеждащото обучение като сърцевина на това, което наричаме учене. "Научи ли си, бабиното, урока?" - това известно ли ви е? Между научаване и учене би следвало да се прави съществена разлика. Нашите училища ми приличат на ферми, в които се "образоват" папагали, не човешки същества. "Продуктът" на този тип образование е бълващият чужди мисли папагал, чиито ум е изцяло непроизводителен. В нашите училища собствените мисли не са на почит, тях ги гонят. Тях ги оценяват за скандални. Замисленият ученик е лошият ученик.

А целият смисъл на училището е младите хора да се приобщават към тайнствата на мисълта и на живота творчески, сиреч, свободно. Творческият подход към ученето е това, което може да внесе живец в него. Онова, което притъпява естественото любопитство на децата - нали знаете колко досадно любопитни са децата преди да тръгнат на училище? - е изцяло сгрешената "философия" на този модел на образование, който господства у нас. Това, че учениците у нас са отвратени от ученето, не е случайно, то е естествена последица от тази сгрешена "философия". Впрочем, да се говори тук за "философия" е нонсенс: става дума за дълбоко загнездил се, ала сгрешен в корена си стереотип на "мислене" - и за един изцяло порочен манталитет. Сбъркана е представата за смисъла на образованието, ученето, научаването, мисленето, личностното оформяне.

А на тази основа всичко друго е в корена си сгрешено, имам предвид самия начин, по който е устроена нашата прословута "система на образованието". Сгрешени са програмите, плановете, подходите, стратегиите, правилата, всичко. Липсва съзнание за смисъла на това децата да учат по този начин. Няма такъв смисъл. Той даже и не се търси, той се предполага. Предполага се в един догматически маниер. Знаело се как и защо било така. Кой е този, дето го знае? Той питал ли ни е искаме ли нещата да бъдат така? Глупости, ще ни пита, та то "се знае", а също се знае, че иначе не могло да бъде. Така било отколе, от древни времена. И така трябвало да си остане.

Децата ни, младите, трябвало да бъдат многознайковци - и дори нещо като енциклопедисти! И защо, моля ви се, трябва да е така? Никой не ти казва. Те трябвало да бъдат "знаещи" - и точка! По това не се умува, а който почне много-много да умува, става вреден. И се превръща във враг.

Преди векове, когато цялото човешко знание и познание не е било кой знае колко напреднало и развито, примерно, през Възраждането и Новото време, хората може би разумно са се стремели да бъдат знаещи - и дори енциклопедисти. Тогава е било може би похвално много да се знае.

Днес обаче човешкото знание и познание е неизбродим, безграничен океан. Т.н. информация ни залива и може да ни удави - ако й се оставим. Трябва умело да се плува в нея. Трябва да сме добри плувци в океана на безбрежното познание и знание. Плувци, които чувстват собственото си тегло - и виртуозно побеждават опасните вълни на немирния океан на знанието. Да искавме децата ни да са многознаещи е горе-долу същото да се надяваме, че могат да... изпият океана! Разбира се, че ако почнем да ги тикаме да пият, те в един момент ще се отвратят. Изцяло безсмислена е тая работа. Много глупава е такава една представа.

В резултат, понеже искаме да правим децата си многознайковци (тъй като всичко не може да се знае!) и ги тероризираме да си пълнят главите с непотребна информация, та значи постигаме изцяло печален резултат: децата ни знаят в крайна сметка нищо за всичко. Искали сме да знаят ако не всичко, то много, ала те така са се преситили и отвратили, че в крайна, за да спасят душите си, знаят нищо за всичко. Пита се: защо е бил тогава целият този тормоз?

Външното, репродуктивно усвояване на готово знание е една крайно безинтересна и много скучна работа. Нещо като преживяне на овце е тази работа. Дъвчат и преживят. И плюят от досада и отвращение. Това правят децата ни в училище. Образцови папагалчета и... овце! А най-лошото е, че младите биват приучени да пропиляват всекидневно огромния душевен потенциал, с който Бог ни е надарил. Принуждаваме ги да се занимават с глупости. Бягайки, спасявайки се от безумието на сгрешеното в корена си образование, те почват да се занимават с всичко друго, но само не с учене. Защо го правят ли? Ами за да спасят поне каквото могат от себе си. Поне малко от малко да се развият като личности.

Щото хидрата "образователна система" наистина е също така и една месомелачка. Месомелачка на човешки души - и съдби. Прилича ми на тухларна фабрика нашата образователна система. "Тухлите" на нейния типов, сериен, еднообразен, скучен продукт. С тия тухлички щели след това да строят "бляскавата постройка" на общия комунален живот. Такова образование пропилява най-ценното, което едно общество има, с което разполага: човешкият капитал на нацията. Чудно ли е тогава защо сме най-бедни?

Всичко, което човечеството постигна в един разгърнал се поне 7 десетилетия духовен и технологичен прогрес ние го проспахме. 45 години комунизъм и повече от 20 години посткомунистическо ровене в боклуците, в отровните плодове, намиращи се на гнусното бунище на комунизма. Превърнали сме се в плъхове, не в хора. Де да бяхме свине, свинята е благородно животно; да, станали сме като плъхове!

Комунизмът научи хората не само да не мислят, ами дори и да се отвращават от мисленето. Да изпитват инстинктивна боязън от него. Да се плашат да се замислят. Комунизмът научи хората предимно да тъпеят. Комунизмът научи хората у нас да мразят мислещите. И да изпитват бяс, когато срещнат личност. А личността е свобода. Мислещият, за да е мислещ, е свободомислещ, няма как да е иначе. Мисленето чупи всички окови. У нас мнозинството се изпълва с тих бяс когато просто чуе думата свобода. Най-ненавистната дума у нас е думата свобода. Не зная дали сте го забелязали, но е точно така. Думата личност също е безкрайно ненавистна. Защото личност и свобода са неразделни.

В паметната ера на комунизма беше твърде нежелано и опасно да се мисли. На нас десетилетия наред ни даваха "единствено правилните мисли" и от нас се искаше само "правилно" да ги възпроизвеждаме - т.е. да ги рецитираме. Това се правеше навсякъде, но най-много в училищата. Друг мисли вместо теб, ти не се тревожи, всичко вече е измислено, от теб се иска само да знаеш! "Партията" всичко знае, за всичко ще се погрижи, тя за нас и вместо нас мисли, а ние само трябва да сме й благодарни до гроб! Защо да мислим, като можем само да ръкопляскаме - на безценната партийна "мъдрост"?!

"Най-много мразим да мислим" е архетипична българска черта, която беше невероятно мощно подсилена в ерата на славний комунизъм. Мисленето у нас се възприема за нещо като патология, а мислещите - за болни хора. "Здравият" човек у нас не мисли, той просто се храни с готови чужди мисли. Има кой да мисли, ние само ще консумираме. Ще консумираме мисли, замезени с кебапчета - и освежени с ракийца. Ех, живот, живот, ти си тъй прекрасен: я пусни чалгапевачката Гюрга да напълни сърцето ми с емоции! Какво друго му е нужно на човека на тоя свят? Да мрат мислещите, да мрат търсещите, да пукнат недоволните, проклети да са съмняващите се, що се опитват да внасят душевна смут в сърцата ни!

(Недовършено, следва продължение)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Много добре написано. Особено ми допадна края, изторията с кебапчетата и чалгапевачката. Споделям, че мислещия човек е свързан със свободата и е личност. Опитавм се да внуша това на детето си.

Абонамент за списание ИДЕИ