Истината ни прави свободни

неделя, 15 юли 2012 г.

Пак по темата за това как се влиза в историята - и как се влиза в учебниците по история

Тази сутрин явно ми е провървяло да попадам все на теми от политиката, което провали намерението ми да поработя по книгата за новите подходи в общуването с учениците в модерното училище на бъдещето; ето на какво попаднах току-що: Нямаме министри за историята. Става дума за интервю на един най-заслужил академик-история, който, няма как, е с твърде големи пагони от ДС, а нищо чудно и от КГБ: академик Г.Марков (преди представящ се за "демократ", а сега вече показал истинското си лице и затова се навърта около БСП и кръговете, печелещи добри суми около т.н. "българо-съветско-руска дружба").

Та негова милост академикът върти и суче, но успява да "убеди" немислещата аудитория на в-к ТРУД (то самият факт, че си си купил тоя вестник говори за крещящ дефицит на умствени способности!), че в периода след 1989 г. сме били нямали дейци, достойни да влязат в историята ни. Хем сам твърди, че трябвало да минат поне 20-30 години от управлението на някой властник, та да изпъкне историческия му принос (ако такъв изобщо има), хем априори твърди, че сме били нямали такива политици, достойни да влязат в най-новата българска история (според него де, въпреки че е много чудно кой го е упълномощил еднолично да решава този въпрос). Понеже моя милост е философ на историята (имам издадени книги по тия въпроси), налага се да взема отношение; първо във Фейсбук написах ето тази реплика, с който представих на приятелите си тезата на академика:

Прочувствените думи на едно ченге от ДС: нямали сме били политици от най-новата история, които щели да останат в историята! Само и само да не спомене имената на ония, които наистина изиграха историческа роля за откъсването на България от комунизма, за реформирането на икономиката й, за откъсването й от сферата на Империята на злото и също така за ориентирането й към западната цивилизация на свободата, примерно премиерите Филип Димитров и Иван Костов...

За жалост, и официозната история се владее все от ченгета на ДС, виж тоя "академик" с пагони от ДС, виж Божо, виж Пантев, виж кой ли не още...

Това написах там, а тук ми се ще да продължа темата, като поставя (вкратце) принципния въпрос за това как изобщо се "влиза" в историята. Щото напоследък много се спекулира по тая тема. При това смесват твърде неоснователно влизането в историята с влизането в... учебниците по история, а това са твърде различни неща. Искам да кажа нещичко по тия въпроси.

За влизането в учебниците по история нещата са лесни: вземаш един министър-подлизурко като Сергей Игнатов и му подшушваш "Абе, Игнатов, земи вкарай нашто правителство и мен по-специално в учебниците по история бе, да зема и аз да се наредя до моя велик учител Т.Живков бе! Срамота, учебниците по история за 11-ти клас, научавам, свършвали с чудовището Костов, а не с мене, дето съм на върха!". Като кажеш тия думи на изпълнителен министър като Игнатовчето, нема начин да не влезеш в учебниците по история. Но за влизането в историята тия неща не стават така. Даже и да купиш всички продажни мастити историци, които да те натикат в историята, пак ще изпаднеш от нея, ако самата история не те е признала, а историята е голема скъперница в туй отношение, драги ми Боко, и работите не стават даже с много пари, панимаеш що ти говоря?!

Та влизането в своенравната история е по начало трудна работа. Никой, дори и най-бляскав приживе властелин няма гаранции, ще тя ще го признае. И ще го приеме с ласкави думи. Има само най-бегли критерии имената на кои политици и държавници ще бъдат изписани в слатни букви в бъдещата история на съвременна България. Да погледнем кои са изписани в досегашната ни история и можем да си направим извода кои по-нататък могат да влязат в нея.

Стефан Стамболов, най-руган приживе, съсечен с ятаган пред очите на непомръдналите се да го спасят софиянци, а пък после политическите му врагове осквернявали по недопустим начин даже гроба му, като се "изхождали" (сиреч, с извинение, срали) върху пресния му гроб - е ето, точно този човек и деец е влязъл в българската история. И то като най-велик държавник, благодарение на чиито усилия България още я има, а не е била погълната от устата на ненаситната руска мечка. Да не ви говоря за съдбата на Левски, Ботев и други дейци, които имат сигурно място за вечни времена в историята ни. Та ония от днешните ни политици, които са най-мразени и ругани, и то един вид "от всички", имат най-голям шанс да бъдат признати от историята-скъперница. А пък други, дето сега се врат и изпъват шии като пуяци, няма начин историята да ги забележи, щото тя се интересува от съвсем друго, а не от салтанатите, които съвременниците толкова много ценят: блясъка, славата, парите, властта, почестите, кипренето на първите страници на вестниците, перченето по парадите и пр.

Тъй че, драги Боко, може да влезеш в историята, но, примерно, в славната история на българския бандитизъм, който в наше време е придобил такъв размах и значение, че временно се е бил изкачил дори до върховете на държавата. Но после ний, гражданите, сме си отвоювали държавата от бандитите и от мафията, тъй че за твоето време може в бъдащата истоия да пише ето тия думи (казвам това твърде предизвикателно и съвсем шеговито, но ми се ще да ядосам някои мижитурки) и то с най-малките букви:

Бойко Борисов, дребен, незабележим, крайно некадърен и с нищо не допринесъл мафиотски политикант, живял в епохата, свързвана с името на големия български философ Ангел Грънчаров.

Край! Заприличах, о, бесове на тщеславието, на самия Добри Божилов! Е, не го приемайте обаче толкова вътрешно това мое изказване, то беше, предупредих ви, шега, малка шегичка! Нищо чудно под влияние на печенето на безпощадното Слънце да ми е минала в главата такваз щура мисъл. Та дано тази шегичка не наруши нечий сън. Хайде чао сега, хубав ден на всички!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ