Като вярващ християнин категорично възразявам срещу ширещото се обидно отношение към исляма и към мюсюлманите!

‎"Когато ислямът няма цялата власт в една страна, той предпочита да крие свирепото си лице и кървясалите си очи на хищник и злодей зад фереджето на една миролюбива религия. Което и заблуждава неговите наивни домакини относно коварните му, стаени още в подмолите на порочното му зачатие и налагането му с бруталността на Звяра чрез кланетата на Мохамед световно-имперски намерения.

Понеже с всеки свой хрип, с всяко свое издихание, изпепеляващо с жупела на смъртта земляните, Негово Мракобесничество Ислямът се стреми да стане единственият Падишах на земята. О, как той само мрази това, което ние обичаме! За него нашите светини носят погнуса, омерзение. Беснеещото му божество може всеки миг да покосява десетки, стотици, хиляди, дори милиони човешки животи (както вече е и ставало). Свободата за него е от ада и тя трябва да бъде сломена, поробена; после запратена отново там.

Светите земи, където се е родил, живял, умрял и възкръснал нашият Господ и Спасител Исус Христос, са земи, които в момента “биват населявани и омърсявани от еврейските свине и маймуни”, поради което “те трябва да бъдат изтребени до крак”. САЩ - техният защитник, е “Големият Сатана”, чиято участ трябва да бъде абсолютно същата. Да се чудим ли тогава защо мюсюлманите наричат джамиите си казарми, а минаретата им - щикове на правата вяра?

Нима пацифистите още се надяват, че ако флагманът на модерния ислям Иран бъде оставен сам да произведе ядрено оръжие, земята ни ще продължи спокойно да се върти около остта си и земният ни дом няма да се превърне в ядрена пещ? Блажени са вярващите, да... Но не и наивниците и безумците..." (Цитирано от Здраво Кулев във Фейсбук)

Няма как, реших да се противопоставя на горното гледище ето с този коментар:

Не споделям такова едно отношение към исляма! То е обидно за тази религия. Няма религия, която да учи хората да правят зло, но винаги за земни, политически и пр. цели се злоупотребява и се е злоупотребявало с религията, и то от отделни политиканти, представящи се за "религиозни дейци". Исторически факт. Потвърждаван и от случващото се в нашата съвременност.

Историята помни, че не по-зле от днешните ислямски фундаменталисти и терористи преди векове са се държали "рицарите на правата вяра", именно кръстоносците, а какви изстъпления са вършени уж в името на Христовата вяра тук, на нашия континент, в Европа!!!

Тъй че тоя, който е написал горните думи, да има много здраве от мен: не е така! И грозно спекулира, насаждайки омраза между представителите на различни религии. Прави го пак за някакви свои срамни и користни политически цели...

Злото не е религиите, а в някои политически доктрини, злоупотребяващи с религиозни чувства - като подклаждат ненавист между вярващите. Истински вярващи хора, независимо в коя религия вярват, са неспособни да правят на ближния каквото и да било зло.

Прочее, вярва се в Бог, а не в някаква религия, а Бог е един, а пък всички ние сме негови чада! Нима искате да ме убедите, че Саади, Омар Хайам, Авицена и толкова много други велики хора, вярващи в исляма, са били и човеконенавистци?! Затова като вярващ християнин категорично възразявам срещу ширещото се обидно отношение към исляма и към мюсюлманите!

ЗАБЕЛЕЖКА: По така и така повдигнатата важна тема можете също така да изчетете и ето този текст: Неудобни въпроси за исляма. Изчетох тия въпроси и моята първа реакция е тази: и в Стария, пък и в Новия Завет, не само в Корана, има много места, които, въприети буквално, сякаш призовават към насилие. Само че към свещени регигиозни текстове, независимо от коя религия са, трябва да се отнасяме твърде внимателно и нищо да не приемаме буквално, а във всичко да търсим автентичния, скрит и същински смисъл. Буквалистичната интерпретация ни отвежда встрани от истината. Религиозните текстове са много трудни за тълкуване и разбиране текстове, поради което на много хора съвсем не им се удава до постигнат смисъла им - и затова разбират всичко на едно съвсем повърхностно ниво. Тоест убягва им същината на цялата работа. Толкова засега. Готов съм да участвам в дискусия по тия проблеми ако има желаещи...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...