Предупреждение: Текстът по-долу съвем не е търговска, още по-малко пък платена реклама; написал съм го по вътрешно убеждение, т.е. по изцяло ценностни, сиреч, безкористни подбуди!Училището, за което искам да пиша, именно ПГЕЕ в Пловдив, съвсем не се нуждае от реклама: неговата бляскава слава е залог за едно наистина качествено и модерно, на европейско ниво, образование и обучение. Елитната пловдивска гимназия е образователно учреждение, чиито възпитаници са ценени по целия свят специалисти, притежаващи най-търсени, съвременни и високоплатени професии. Професии в областта на най-бурно развиващите се в наши дни технологии: компютърните. Представяте ли си: ученици от ПГЕЕ в Пловдив ходят на учебна практика в Испания, Франция, Германия - по специални европейски програми! Безспорни са постиженията на учениците от това училище.
Но има нещо, което наистина създава колорита на това учебно заведение - и то е свързано с човешката атмосфера, с "аромата" от човечност, витаещ в него. Наистина, на този свят не друго, а човекът е най-интересното, а пък на човешкото у себе си - и у другите - трябва да обръщаме най-голямо внимание. Не става дума само за това, че преподавателите в това училище са истински майстори в своето толкова благородно, пък макар и нелеко дело. Не става дума и за това, че оня млад човек, който реши да учи в ПГЕЕ-Пловдив, ще попадне в една голяма общност от търсещи, с несъмнени творчески заложби, с богат личностен потенциал младежи и девойки, което неимоверно ще импулсира собственото му личностно израстване и развитие.
А става дума за това, че учещите в знаменитото училище, чествало наскоро своя 50-годишен юбилей, просто се чувстват добре в него. Чувстват се добре, понеже тук, в тия решаващи за бъдещето си години, откриват смисъла на своето съществуване. А той е: да вярваш в собствените сили, никога да не се подценяваш, да си убеден, че си обречен на успех щом си разбрал, че желаното бъдеще е твое лично жизнено дело, твое завоевание и постижение.
ПГЕЕ-Пловдив е "люпилня" на личности - това е най-важното, което се опитах да намекна с горните думи. И в този смисъл е училище-мечта. Безличникът никога няма да успее в този живот; той е обречен на вечна мизерия и недостойнство. Неумеещите да мечтаят са толкова по-малко личности. А истински мечтаещите са най-напред свободолюбиви хора. Нищо не може да спре такъв човек в преследването на мечтата му.Под моето, така да се рече, "ведомство" е философското образование в ПГЕЕ-Пловдив: преподавател съм в него по философия, психология, етика, личностно развитие и гражданско образование. Не е случайно това, че намирам удовлетворение в работата си тук. Познавам нещата отвътре и смея да заявя: нашите ученици успяват и преуспяват в най-главното. А то в крайна сметка е нещо съвсем просто: да бъдеш човек. Личност в истинския смисъл. А да си човек означава да си свободен. Сам непрекъснато да избираш и решаваш, поемайки цялата, поемайки пълната отговорност. Това именно е водещото в нашия живот. На него уча аз учениците си. Те прекрасно знаят: какво от това, че си някакъв там специалист ако си боклук като личност? Друг е въпросът дали изобщо може и да е добър специалист безличникът, пасивният и неинициативният, примиреният човек...
Е, казвам ви: в нашето училище засега успешно се борим с тенденциите за дехуманизиране на човека, обричащи съвременността на ужасна криза. Нашите възпитаници са убедени: "цялостният човек" е разгадаването на загадката на човека. Затова те стават не само добри специалисти в професиите си, те също така са и спортисти, сред тях има и занимаващи се интензивно с музика, с рисуване, с театър, с танци, с какво ли не. Изучават интензивно основните западни езици. Те са съвременни хора, граждани на света, а не плахи провинциалисти. Гордея се с моите ученици! Това може да го заяви всеки един учител от нашия прекрасен екип.
Приобщавайки се към нашата училищна общност ще направиш направо безценно капиталовложение в собственото си бъдеще. Има ли нещо по-важно, за което следва да се грижим - от това да сме грижовни най-вече тъкмо към самите себе си, към своята собствена участ?
Не зная какво ме обзе тая сутрин, но съвсем спонтанно ми се роди в главата идеята да напиша този текст. Е, сякаш успях да кажа най-главното. Старая се, както забелязвате, да съм съвсем кратък. Така е при мен: овладее ли ме някаква мисъл, с нищо не мога да й се противопоставя. Чини ми се, написаното може да е от полза за някой, който се лута и не знае накъде да тръгне. Винаги има смисъл да се мисли, да се пише, да се разговаря, да се заявява как ти виждаш нещата.По този начин ние, хората, си помагаме. Подаваме си ръка. Никой не знае как нещо привидно уж съвсем маловажно може да изиграе съдбовно значение в живота ти. И така: никога не се отчайвайте, винаги има изход, животът е прекрасен стига да си повярвал, че той е изцяло твое собствено творение. Не скучайте, а работете, стремете се! Не чакайте лесни печалби, добродетелта постоянство е гаранция за реализацията ви в този живот. Убеден съм, че ще успеете ако спазвате тия така прости правила на смисления живот.
Желая ви хубав ден и ползотворен уикенд! И още нещо, което за малко щях да забравя: бъдете дръзки! Не се подценявайте никога! Ние самите сме истинския, най-ценния капитал, който движи този свят. Хайде да спра все пак дотук... въпреки че темата е необятна...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар