Истината ни прави свободни

петък, 6 юли 2012 г.

"Какво там значи някаква си личност?!" продължава да ехти в уж европеизиращото се наше свидно и мило отечество

Вчера бях на протеста против политическите репресии и уволнения, провел се пред сградите на Народното събрание (бивш Партиен дом) и на Министерския съвет. Както можеше да се очаква, протестиращите не бяхме много, протестът ни беше "камерен" - както някои медии не пропуснаха да отбележат с неприкрита доза язвителност. Та нали да се протестира срещу толкова мъдрото ни правителство в условията на пълен медиен комфорт на същото е равностойно на пълна невъзможност, на аномалия, на природен катаклизъм: правителството ни се полага да бъде само хвалено! Затуй и единствената медийна реакция (или отразяване) на протеста ни може да се види ето тук: От днешния протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието.

Останалите медии твърде показателно мълчат. Г-н Райчо Радев е в гладна стачка вече трета седмица. В хуманното ни отечество, в което царува человеколюбивото ни и така силно обичано от народа ни правителство (както ни убеждават платените поръчкови анкетьори) отчаяният граждански протест на един човек не е събитие, което заслужава да бъде отразено или коментирано. Какво от това, че един човек рискува живота си заради една значима за всички нас кауза?! "Какво там значи някаква си личност?!" продължава да ехти оглушително в уж европеизиращото се наше свидно и мило отечество.

Срещнах се с г-н Райчо Радев, с когото се познавам лично. Той видимо е отслабнал, но патосът на борбата го е увлякъл неимоверно; този човек излъчва силно гражданско чувство и дори заразяваща духовна енергия. Намери се един, който да протестира срещу безобразията в образователната сфера; то, прочее, и в последните редове на романа "Под игото" пак само един се осмелява да протестира...

Тия, дето подкрепихме г-н Райчо Радев на вчерашния протест бяхме неколцина, има-няма 15-тина човека. Според мен в някакъв смисъл даже е и по-добре, че бяхме само толкова. Все нещо говори това, че бяхме толкова. Последната грижа на масовия българин от наше време е това какво става с образованието на собствените му деца...

В края на публикацията, чиито линк съм дал по-горе, има и връзка към вчерашната емисия на сутрешното предаване на Нова ТВ, в което се излъчва едно интервю на Р.Радев. Много интересно е обаче как водещият, уплашен от възможен неблагоприятен за медията му ефект заради тази волност да излъчат интервю с критикуващ властта, се опита да подиграе г-н Радев, задавайки му уж изпълнен с "убийствен сарказъм" въпрос: санким, как така Вие, г-н Радев, заради директорския си пост си рискувате здравето, струва ли си такава жертва?! Такива, уви, са огромната част наште журналисти: страхливи, способни на всякаква низост, блюдолизци, които не се свенят да обират лигите на властта. Значи човекът протестира срещу политическите репресии и уволнения в сферата на образованието, човекът проявява своята гражданска и силно ангажирана позиция, свързана с делото на живота му, а журналистът намира за уместно да го занася и да го подиграва: за директорския си пост бил протестирал! Безобразие! Как поне малко не ги е срам тия презрени слуги на властта?!

Длъжен бях да кажа това. Ще рече някой: те, от тази медия, вярно, по този начин, но все пак ви подават ръка, а ти плюеш връз нея?! Не мога обаче да пропусна този личностен, пък и граждански момент: журналист безцеремонно се подиграва с протестиращ! Журналист се подмазва на властта, жертвайки достойнството на една личност, осмелила се да протестира срещу същата тая власт. Така не може. Така не стават тия работи. Това не е журналистика. Да не казвам сега какво е.

И искам да завърша ето с този момент: тия толкова "незначителни" събития около протеста на Р.Радев, на които медиите по същество почти не обърнаха внимание, са невероятно показателен и изразителен тест на самото правителство. Нали уж Б.Борисов се преструва, че бил "десен". Нали и ГЕРБ се правят че били "дясна партия". За десните отделно взетата личност е истински ценното. Б.Борисов даже не благоволява да отговори на Откритото писмо на Р.Радев до него, изпратено преди два месеца (!), а пък вчера не благоволи да обърне и капчица внимание на "миниатюрния протест" на неколцина дейци на образованието. Ако се бяха изсипали там повечко хора, щеше да реагира, а сега непристъпно мълчи зад каменния си бастион. Което именно и показва, че не е никакъв десен.

Повтарям, за истински десният човек отделната личност има огромно и определящо значение. Не "човешките маси", не многолюдните тълпи, а личността, индивидът, е истински важното и ценното. Наш Боко очевидно е носител на съвършено друг манталитет, отговарящ на идеологията на партията, в която е членувал в славните си младежки години. Идеологията на БКП, според която тъкмо личността няма абсолютно никакво значение. Ето го теста, който Б.Борисов не издържа. Ако обаче все пак иска да се представи, че все пак има нещо "десничко" в него, трябва спешно да се разбърза, щото гладната стачка на Р.Радев продължава...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ