Тази сутрин попадам на чудесен текст на Цв.Томов със заглавие Писано с гняв и нищо друго: За безобразието с включването на Бойко Борисов в учебниците по история. Излишно е да споменавам, че споделям неговата преценка; аз също съм твърдо против това подвизите и бабаитствата на Премиера-Слънце да бъде натрапвани на мозъците на младите избиратели, именно на учениците от гимназиите. И аз съм против това държавните, казионните учебници по история да бъдат използвани като пропагандни брошури за политпросвета на управляващата партия. Ето откъс от силната статия на Цв.Томов, а по-долу ще можете да прочетете продължението на моя коментар върху същия проблем:... Ако милият ни премиер, който трепери отсега за втория си мандат, се беше самопровъзгласил за император Жан Бедел Бойкоса Първи, и беше наредил да му построят паметници на всяко място, където е рязал лентички и е пъхал залци в устата на девойки, поднасящи му погачи, за да пукнат те, ако някой случайно е решил да трови него, по-лесно щях да го изтърпя. Но това да се опитваш да увредиш по този примитивен начин съзнанието на цяло подрастващо поколение, не мога да го изтърпя.
Политическата цел на мероприятието е проста като правдата, както би казал Владимир Илич Улянов, по-известен като Ленин. Да се промият мозъците на гласуващите за първи път догодина, като за целта се впрегне да тегли скрибуцащата каруца на ГЕРБ и една от най-мощните дисциплинарни институции, каквато е училището. Даже няма да коментирам това, че става дума и за грубо нарушение на Конституцията на страната...
Това са най-силните по моя преценка места от статията на Цв.Томов. Който иска да я прочете цялата, да използва дадения по-горе линк. Излишно също е така да изтъквам, че и според мен "... единственото достойно мъжко действие, което министър Игнатов от тук нататък може да направи, е да спре безобразието, стига да му е по силите, или да подаде оставката си.". А ето сега и продължението на моя коментър, наченат в началото, в преамбюла на тази публикация.
Да, наистина става дума за "голям издън" (ако мога да използвам думите на един от героите на комедийния английски сериал "Ало-ало") на управляващите с тоя учебник по история. Но тук ми се иска да поставя конкретния проблем на една друга, значително по същностна или принципна плоскост. Става дума за това, че в нашите условия на непокътната командно-директивна и административна образователна система на държавата (т.е. на партийно назначаваните и на зависимите от капризите на властта чиновници) продължава да е отредена ролята на абсолютен хегемон или монополист при определянето на това какво ще учат нашите ученици, какви ще бъдат програмите, какво ще пише в учебниците и прочие. В това отношение изобщо нямат никакво значение даже учителите, които се занимават с преподаване: те са превърнати в прости изпълнители на държавната воля, ерго, на волята на управляващата партия. Ако за програмите (прословутият "държавен образователен стандарт") по т.н. точни или естествени науки, плюс математиката това господство на държавата и на чиновника няма такова зловредно влияние, то в областта на хуманитарния, на поддаващия се на идеологизиране и политизиране сектор на образованието, именно по отношение на историческото и философското познание, виждаме как (благодарение на примера на новия учебник по история за гимназиите) хегемонията на държавата може да бъде крайно зловредна и недопустима. Което и показва, че с тая брутална хегемония и диктат на държавната бюрокрация в образованието трябва да бъде свършено час по-скоро, т.е. трябва да се търси съвършено друг модел, по който да се конституира едно съвременно, отговарящо на действителните потребности на младите образование.
Сега стигнаха до безобразието най-безпардонно да си играят с грубо политизиране на един учебник по история, поради което това взе да бие прекалено много на очи; представете си обаче от тази гледна точка колко порочна изобщо може да е цялостната държавна политика при определянето на държавните стандарти и на учебниците по останалите "идеологически дисциплини", като тук имам предвид не само предметите от философския цикъл (по който аз лично преподавам не от вчера и затова ми е ясна цялата картинка), но и предмети като литература, география, икономика и пр. Явно след като всичко е поставено на изцяло неверна, сгрешена основа, няма как деформациите да не са прекалено големи, нетърпими даже. Но ний ги търпим - чудно ли е тогава защо кризата, агонията и катастрофата в сферата на образованието на нашите деца е така голяма, е толкова страшна?! Тъй че проблемът не опира само до един учебник по история (де да беше само той, с "мед да го намажеш и да го лапнеш с превелико удоволствие"!), в който Боко Борисов ще се кипри като главен исторически герой и самодържец, а проблемът в това отношение е значително по-тежък.
И на още нещо искам да обърна внимание. Скандалният случай с този учебник по история показва и нещо друго. Щом такъв скандал биде допуснат именно от претендиращия да мисли "модерно" екип на образователното министерство, който изготви и "изцяло революционния" и "принципно нов" закон за училищното образование (който точно в този момент се обсъжда в Парламента), правете си в такъв случай сметка колко струват и постановките на самия закон, каква е тяхната същина и тяхната тенденция. Не само аз, но и много други загрижени за случващото се в образователната сфера сме убедени в пълната, бих казал даже крещящата неспособност на държавната бюрокрация да реформира и осъвремени самата система. Тоест, произведеният от нея нов закон от тази гледна точка няма как да не е дефектен и сгрешен в основата си, а пък претенциите му за "новост" и "съвременност" в такъв случай, разбира се, си остават само претенции, основани на полумерки и половинчатости с оглед хегемонията на държавната бюрокрация да си остане непобутната.
Така че ние сега ако протестираме и се възмущаваме само за "големият издън" с този учебник по история, ще се окаже, че съвсем не разбираме истински сериозния проблем, който се опитах да обознача по-горе. Всички казионни учебници и програми, по които са принудени да учат младите (а учителите, под страх от наказание, са длъжни да преподават по тях без да се отклоняват и на милиметър от догмата и канона!), правени от бюрокрацията и от беззаветно служещия й тънък слой от добре платени и близки до властта нейни "експерти" от професорския корпус, са не по-малко порочни, а зловредното им влияние върху умовете на младите е не по-малко пагубно. Напротив, значително по-пагубно е.
Защото става дума за нравственост, за идеи, за ценности, за духовност, за формиране на мирогледа на личността и прочие, т.е. все неща, които са нещо като "деветата дупка на кавала" не само за самодоволната образователна бюрокрация, главна виновница (наред с управляващите безотговорни политици!) за катастрофата в образованието на младите, но, уви, са също така досадно безинтересни и за нехаещото, за изпадналото сякаш в душевно-ценностен ступор и в престъпно безразличие спрямо собствената си участ българско общество.
Послепис: За малко да забравя един въпрос, поради който всъщност реших да взема думата: става дума за въпроса трябва ли изобщо да учат младите за периода след 1989 г., а също и за периода 1944-1989 г.? Разбира се, че трябва, училището не трябва да бъде ограждано от реалните проблеми на живота, но това трябва да става на съвсем друга основа и по съвършено друг начин. Мястото на тия въпроси, разбира се, не е в часовете и в учебниците по история, а в часовете по гражданско образование. Там именно младите хора трябва да бъдат запознавани с процесите, касаещи нашата съвременност, в това число политическите, там трябва да се говори за актуална политика, за демокрацията, за различните ни проблеми, за всичко важно и интересно за тях, и то на една дискусионна основа, та на младите да се помогне да изградят свое гражданско отношение и съзнание.
Преподавам тия предмети от много години и в противоречие и нарушение на "задължителните предписания-инструкции" на бюрократите съм разработил (и издал в печатан, хартиен вид) не само учебни помагала по всички предмети от философския цикъл, изучаван в гимназиите (апокрифни засега, защото нямат шанс да бъдат одобрени от министерството), но и оригинални програми, подходи, методики и пр. Разбира се, за тия мои инициативи и дейности не съм бил похвален от ревностните бюрократи, напротив, подложен съм бил през годините на какви ли не административни репресии, да "дърпане на уши", на заплахи с уволнение, уволняван съм бил, налагани са ми били наказания и пр. Така стават тия работи у нас.
Но според мен същинска реформа може да започне само отдолу. Ние, учениците, родители, учителите, в съвместни усилия и в дружен граждански натиск можем да променим системата. Ако не го сторим, тя ще продължи да векува - и да нанася неизчислимите си поражения върху живота и духовното здраве на нацията...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар