Недопустимо поругаване на историческа и културна традиция - и незачитане на волята на предците

Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България; До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България; До Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски; До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата; До г-н Петър Паунов, Кмет на община Батак; До г-жа Даниела Петрова, Председател на Парламентарната комисия по културата; До гражданското общество и медиите

ДЕКЛАРАЦИЯ от ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на БНК на ИКОМОС

Синовен дълг на всеки българин е да зачита волята на предците и паметта на героите. Българският национален комитет на ИКОМОС изразява своята загриженост за случващото се с черквата „Св. Неделя” в град Батак – историческа ценност от национално значение, свидетел на едно от най-трагичните и героични събития в българската история – Баташкото клане.

Черквата „Света Неделя” е изградена през 1813 г. с доброволния труд на цялото население на Батак. На 17 (4) май 1876 г., при потушаване на Априлското въстание, в черквата са избити потърсилите убежище около 2000 батачани, а вътрешността й е опожарена. След тази дата черквата никога повече не е ползвана за богослужения - в памет на хилядите жертви богослужението е преустановено и по решение на оцелелите батачани тя е превърната в черква-костница, мавзолей на загиналите. Зад тази инициатива застава целият български народ, Българската православна църква и българската държава: през 1882 г. Министерският съвет предоставя средства за изграждане на нова черква; през 1910 г. в Батак е учреден Благотворителен фонд „Паметник Батак” с основна цел превръщане на храма в мавзолей и място за поклонение; през 1915 г. историческата черква–костница е включена в Националния регистър ”Светли паметници на свободата”; през 1977 г. тя е обявена за исторически паметник на културата от национално значение; през 2002-2008 е извършена реставрация със средства на държавата и общината.

През 2011 г. Българската православна църква канонизира Баташките мъченици. В историческата черква–музей и мощехранителница е извършено прославление на новоканонизираните мъченици и започва ежедневно отслужване на Божествена света литургия. Историческата черква‐музей „Света Неделя”, заедно с мощите на мъчениците, е дарена на Пловдивската митрополия.

Връщането на редовно богослужение в храма и разполагането на нужната за целта църковна утвар в храмовото пространство не само драстично променят атмосферата в него, те погазват волята на историческата общност, отстояла своята културна идентичност в едни от най-трагичните събития от българската история. Обезпокоителен е фактът, че намесата в историческия паметник се осъществява в нарушение на националната нормативна уредба и международните документи, ратифицирани от Република България, от представители на Българската православна църква, която е един от основните пазители на националните културни ценности.

Българският национален комитет на ИКОМОС призовава общността на град Батак и цялото българско общество да уважат историческата воля на оцелелите в баташката епопея свои сънародници, Българската православна църква – да преомисли начина на почитане на паметта на баташките мъченици, и българската държава - да предприеме действия за възстановяване на музейния статут на черквата-мощехранителница „Св.Неделя” и за опазването на националната историческа памет.

Изразяваме готовността си да предоставим всестранна експертна подкрепа.

Декларацията е приета от Общото събрание на БНК на ИКОМОС, проведено на 14.06.2012 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.