Приятели ми изпратиха пълния текст на Отворено писмо на група ученици до Президента на Републиката, разглеждащо проблеми на българското образование в светлината на новия Закон за училищното и предучилищно образование; публикувам го изцяло:
До г–н Росен Плевнелиев, Президент на Република България
с копие: до всички Народни представители и до медиите
Г–н Президент, Впечатлени сме от постъпката Ви по случая със съдия Марковска, затова решихме, че си струва да Ви пишем. Поводът е Законът за образованието. Ученици сме в различни гимназии, но проблемът ни е общ.
Нуждаем се от коренна промяна на образователната ни система. Бихме приветствали с огромна радост нов закон за образованието, само че, за съжаление, сегашният предложен дори не се доближава до нашите реални нужди. Не решава нито един вече съществуващ проблем, а напротив - само създава нови.
Откъде знаем? За краткия си, но прекаран в България живот, осъзнаваме, че в държавата ни с бъдещето на хиляди ученици се разпорежда една крайно глупава образователна система. А ние сме все още вътре в нея...
Да започнем с учебния материал - написан на възможно най-академичния език и по възможно най-объркания начин. Събрана е информация, която или никога няма да потрябва реално, или не е обяснено защо тя е нужна. Следователно в ученическите очи е само загуба на време. Много от учениците дори от елитни гимназии могат спокойно да кажат, че не са научили много от училище. А наистина са опитвали. Знаем и как действително става оценяването, на което всички така безпричинно държат. Учиш материал с огромна сложност, разбрал или не правиш контролна, за която предвидливо си си направил пищов. Реално погледнато няма нужда да учиш или разбираш въобще, важното е да получиш отличен и да не ти се карат родителите. Това ли е целта на всичко? Да се научиш как да угаждаш на властта като мамиш незабелязано? Да нямаш капчица отговорност, а само фалшивото самочувствие, че "знаеш"? Искаме да учим, не да зубрим!
В българското училище не се дават никакви реални знания за живота. Но в света има много умни, логически мислещи и възпитани деца, обучавани вкъщи, или по други начини, от раждането си. Някои владеят свободно няколко езика преди първи клас, да не говорим, че вече могат да четат, пишат, свирят или танцуват и още какво ли не. Но новият закон не разрешава подобен начин за образование в България...Ние трябва да имаме право на избор!
Законът за Образованието обаче заставя 4-годишни деца да прекарват в училище по цели дни, място, от където в момента всички искаме да избягаме. Изцяло ограбване на детството, без право на обжалване. Защо? Какъв е смисълът? Наистина ли се налага, или е само доказателство за липсата на разум у законотворците?
Откъдето и да се погледне въпросът, децата имат нужда да са вкъщи с родителите си колкото се може повече. От друга страна - родителите трябва да могат да ги учат на правилно и неправилно и да ги наставляват при нужда. Така се гради личност. А не просто измиване на ръцете - "Пращаме детето на градинка, за да не се занимаваме ние с него." А защо е било родено тогава?
Вместо държавата да измисли закон или поне схема за насърчаване на семействата, за подкрепа на вечната позиция "родител", тя какво прави? Отнема децата в случай, че далите им живот се опитат да ги научат на нещо сами. Не оставя никаква възможност за самостоятелно вземане на решения. Много от нас няма да желаят да създават семейства, ако това стане реалност в България. Ако ще ни глобяват с хиляди (който нямаме) за това, че отказваме да пуснем 4-годишните си деца на училище, при положение че идеално знаем какво се случва с децата и тяхната психика там, тогава по-добре изобщо да не създаваме поколение. Защо да мъчим дечицата си? И без друго те сигурно ще израснат без да ги познаваме, именно защото няма да сме ги възпитали ние, а Държавата.
В училищата ни децата се учат да мамят, да мразят, да отмъщават, да са непълноценни и определено да не разсъждават логично. Само copy-paste, copy-paste, copy-paste... И обезличени те се превръщат в нашия народ. При сегашната система и всичко останало, което не е наред в България, пращането на децата от малки в училището е само и единствено производство на неразсъждаващи работници за поддържането на някаква илюзия за щастлива държава.
Г–н Президент, като единствения, който има право да наложи Вето върху този закон, Ви молим да не допускате неговото приемане. Обществото ни има нужда от гластност и Ви молим да организирате публичен дебат с родители и ученици по този тъй важен въпрос.
С уважение: ... (По настояване на подписалите имената им няма да бъдат публикувани)
Няма коментари:
Публикуване на коментар