Жак Асса задава въпрос в дискусията за образованието: какво пречи на българските ученици да получат добро образование?

Публикацията Въведение в дискусия за образованието с участието на Жак и Иванка Асса предизвика много отзиви във Фейсбук. Сега публикувам още един текст по същите проблеми, изпратен ми от моите уважавани колеги, който е написан специално за дискусията по образованието. Тази дискусия се води от много време в моя блог - и в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ в ПГЕЕ-Пловдив, в който г-н Асса беше дългогодишен най-активен член:

В един от нашите учебници с Ваня имаше една мисъл като мото на глава: "Те му даваха добро образование, но той не искаше да го вземе". Сега ме интересува отговора на един съвсем прост въпрос: ако изключим чисто материалните облаги (съвсем бакалско смятане), какво пречи на българските ученици да получат добро образование?

По мое мнение имаме добри учебници почти по всички предмети; в големите градове не липсват и добри учители; друга система в света, освен класно-урочната почти не се прилага. С какво тогава френското или немското училище са по-добри? Разговарял съм с мои приятели, бивши мои ученици (вкл и малкият ми син беше в Израел в колеж по датско-американски модел), в които преподавателската дейност не е на по-високо ниво (дори когато в датски колеж наш приятел се е опитал да приложи методи на обучение в творчество, директорката на колежа учудено-възмутено го е попитала: "За какво ще им служи това?"

Единствената разлика е в повишените изисквания там. Резултатът от най-мащабната в България учителска стачка бяха най-недалновидна въведените делегираните бюджети - или може би не?! - зависи от поставените цели!!! (подобно нещо се получава и със здравеопазването в РБ - "здравните пътеки"!). По този начин училищата и болниците се превърнаха в търговски предприятия. От болниците гледат да те изгонят колкото може по-бързо - независимо дали си излекуван), а училището гледа да те задържи колкото може по-дълго, независимо дали доказваш желание да останеш или не.

Нещо повече - ако задържиш деца със СОП (специални образователни потребности - за тях на училището се плаща двойно). Това в западните училища го няма! Там се поощряват първите. Последните остават грижа за семействата, благотворителни организации, и работейки, получават някаква професия или занаят.

Според нас това трябва да е напълно ясно на бъдещите бежанци от българското училище. Затова направи една от темите на КЛУБА

"Какво не ми достига в българското образование и какво ме привлича в западното?"

и ако получиш отговор "материални облаги" спирай разговора - защото българското училище това не може да им осигури.

Ако ти отговорят нещо за нивата на образованието, въпреки космополитичния ти дух, според мен не трябва да се съгласяваш! Самият факт, че все още излизаме първенци в редица олимпиади, показва, че има все още големи потенциали в българското образование откъм ученици и откъм преподаватели.

Ако събереш достатъчно материал по тази тема в чат - хубаво е да продължим разговора с членовете на КЛУБА.