Предрождественско: разтапям се от удоволствие когато срещна достойни, свободни, смели, немалодушни хора!

Днес е неделя, почивен ден, при това вече е ваканция, аз съм в отпуск, т.е. мога да си позволя и да не работя. Да, ама не: ако изпусна такъв един благодатен за работа ден - а моята работа е писането - няма да си простя. За мен по традиция е така: когато почивам, когато не ходя на работа, аз най-много работя, и то работя тъкмо най-любимата си работа, именно, пиша по сериозни, дълбоки, стойностни, сиреч, по философски теми. Понеже когато съм в почивка имам време за такива трудоемки теми и проблеми, пък имам и настроение за това. Искаше ми се в тази ваканция да поработя повече по някой от своите проекти, за които многократно съм обявявал: книгата ми за любовта, второ, книгата ми за жизнените стратегии, трето, диалогичната ми книга за богатството, която бях започнал да пиша по време на лятната ваканция.

Да ама не би. Не било съдено. Някои явно нямат друга грижа освен тази: как да ми вредят та да не изпълня задачата и мисията си, а тя най-вече е: да съм полезен на хората, най-вече на младите, като пиша книги - и като "преподавам", като заразявам младите, пък и не само тях, с философски идеи и мисли, разбира се.

И към средата на септември таман бях напреднал в писането на книгата си за богатството и се бях увлякъл, се случи един малък гаф, благодарение на който ме "завъртя службата", а пък някъде от средата на септември та досега аз вместо да мисля и да пиша по сериозни философски теми, съм принуден да пиша всеки ден доклади, обяснения, жалби и пр. за моята мила администраторка; дори (за протокола ще отбележа и този куриозен факт!) оня ден, като излязох в отпуск, тя ми зададе и "домашна работа" за времето на отпуската: даде ми нарочна "покана" писмено да отговоря на куп въпроси, свързани с нейните последни проверки на мои часове по философия! Даде ми работа даже и когато съм в отпуск, което, както и да го погледне човек, е извратеничко, си е гавра.

Но понеже е сюблимен факт, съм длъжен да го отбележа, и то не за друго, а все в тази връзка: сюблимно е, ето, идат най-светли празници, но нашата безконтролна бюрокрация е дотам долна и вредна, че изобщо не й пука за нищо и затова без замисляне продължава да прави мръсотийки на човечеството; аз давам само пример за това, моят случай е малка брънка в цялата верига, в която е окована страната, а пък изводът ми е, че битката с разпасалата и самозабравила се българска бюрокрация, която така души и тормози българския живот, българския човек и българския народ, изобщо няма да е лека, напротив, много тежка ще е. И ще е съдбовна. Фатално важна. Ето затова, воден от такова едно съзнание, аз като философ и като гражданин гледам да съм близо до задачата и мисията си: да се боря за тържеството на доброто и на истината, без които сме загубени, без които сме осъдени да се обезчовечим.

Толкоз по този въпрос. Сега е навечерието на Нова година, сиреч, е време за "равносметки" относно това което ни се е случило в изминалата. И е време на надежди за промяна, за едно по-добро и по-достойно бъдеще. И по тия въпроси ще ми се наложи да пиша, понеже съм блогър, съм нещо като хроникьор на съвременността, на живота, който тече около нас. Ще пиша и за тия неща, има време. И ще смесвам по своя си обичай в чудна амалгама тия всичките проблеми, лични и "надлични", понеже така са смесени те и в реалния живот, в ежедневието ни. Моето хоби - да пиша блог - на моменти така ме завладява, че ето, вече шеста (!) година издържам да пиша всекидневно, без изпуснат ден, това, както и да го погледне човек, е своеобразен рекорд, за мен поне. Искате ли да ви кажа колко публикации съм написал за това време? Ето малко статистика, тя все нещо говори, нищо че не е пълна, аз имам доста блогове, тук давам за част от тях, не ми се търси за другите:

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: 7654 публикации, 162 последователи

СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ: 1435 публикации, 61 последователи

ИДЕИ: философско списание - 186 публикации, 17 последователи

Архивът на Ангел ГРЪНЧАРОВ: 329 публикации

Това е. Имам още блогове с много публикации и фенове, ала не ми се прави сега пълна справка. Имам милиони посещения в блоговете си за тия години!

Показват тия факти много неща. Да не говорим за това колко книги написах в и благодарение на блоговете си. Т.е. благодарение на прякото и на живото си общуване с толкова много хора. Във Фейсбук имам повече от 4000 приятели, т.е. хора, които са заявили, че се интересуват, че четат от това, което пиша.

Създадох блога си година преди България да влезе в Европейския съюз. Тогава, спомняте си, беше на косъм дали ще ни приемат. Борих се, според силите си, това да стане; е, победихме: България вече пета година е в славното семейство на свободолюбивите европейски народи! Велик е този факт, това обстоятелство, не слушайте какво ви приказват вечно недоволните и немислещи мърморковци, с каквито около нас е пълно!

Вярно, признавам, още много ни предстои да работим и постигнем, за да добием правото да се наречем автентични европейци, европейци не само по дух, но и по живот, по стандарт, по постижения, по достойнство. Но и това ще стане, убеден съм. Но се иска да водим преди това много борби. Преди всичко със своята собствена инертност, със своето прословуто безразличие, със своя пословичен български инат.

Е, аз водя, според силите си, тия битки всеки ден. Няма да се примиря, няма да стана бездушен мухльо, с каквито около нас е пълно. Иска се всекидневна работа, и то най-вече за онази вътрешна промяна, промяна в душите, в съзнанията и в ценностите, без която сме обречени на вечна бедност, на вечно недостойнство, на безброй унижения. От нас зависи всичко, оправданията съвсем не помагат - така мисли автентично свободният човек, чието съзнание ми е така близко и драго. Това съзнание мен ме вдъхновява. Заради него и водя нескончаемите си борби. То дава патоса на живота ми. Живот, който е достоен за един философ, сиреч, за един свободен човек. За мен философско и човешко, в дълбините си, съвпадат изцяло.

Е, моя прокоба е да съм философ, сиреч, старая се да бъда автентичен, сиреч, свободен човек. Вярно, у нас тия, дето искат да пазят свободата си, да й бъдат верни, плащат ужасна цена. Аз също я плащам. Но друг живот при никакви условия не бих си избрал. Това специално казвам на ония, които не могат да ме търпят какъвто съм - и постоянно ме натискат по какви ли не начини да съм бил станел друг. Е, няма да ви се усмихне това щастие. Ангел Грънчаров ще си бъде все Ангел Грънчаров - какъвто го познавате. От мен кротка мижитурка няма да произведете, колкото и старания да положите. Не става просто. Няма как да стане. Аз съм генетически програмиран да не бъда бездушен. Съжалявам много, че не мога да ви зарадвам някога, мои "доброжелатели". Прочее, изобщо не съжалявам. Окайвам ви... че сте се захванали с такава непосилна работа: да моделирате Ангел Грънчаров по своя вкус. Е, няма да стане. Точка.

Бил съм лош, бил съм непокорен, бил съм... самозван некадърник, бил съм маниак, бил съм... какъвто се сетите - постоянно ме хулят разните му там "правилни" хора. Даже взеха, та направиха нужното и в реалния живот хора, които уважавам, най-чистосърдечно да ме увещават и молят да съм се бил променил "в правилната посока". Да съм бил станел "положителна личност", а не "вреден елемент". В интерес било на... "работата" да се променя в тази посока. В интерес на "общото дело". В интерес на мира и съгласието. В интерес на идилията. В интерес на мимикрията. В интерес на апатията. В интерес на институцията. В интерес на добруването ни.

Е, благодаря, санким, и мерси, ала няма как да стане. Аз съм нещо като конска муха, няма да оставя дремльовците спокойно да си хъркат, а злосторниците да си безчинстват необезпокоявано. Или безнаказано. Няма да стане. Забравете. Ще жиля ако трябва всеки ден. Това ми е философската съдба, такава ми е кармата, както казва индийците.

Мисля, че се изразих достатъчно ясно. Който е умен, ще разбере и ще изходи от този факт. Трябва някои хора да се научат да уважават личностната уникалност и личностния суверенитет. Поне този урок ще им изнеса. Ще го научат някой ден, рано или късно. Добър и упорит учител съм. Толкоз.

Късно ми е да се променям. Другарите навремето доста усилия положиха да ме направят "положителна личност", е, не успяха, нищо че тогава бях млад. Сега хептен нямат да успеят в попълзновенията си. Вярно, младата пръчка по-лесно се огъва. Старото дърво за да бъде огънато трябва да бъде счупено - или отсечено. Убийте ме, щом толкова преча, но да се променя, няма как да стане, съжалявам. По-скоро изобщо не съжалявам. Няма за какво. Аз в своето лице и в своите принципи няма да плюя. Никога. Толкоз по тоя въпрос.

Блогът ми зная че дразни мнозина. Аз затова го правя такъв. Да дразни. Не ща никому да се подмазвам. Никому. Няма управник, независимо от какъв ранг е, да доживее светлия и дългочакан ден: Ангел Грънчаров да го похвали. Няма да стане. Аз само критикувам. Това мога, това и правя. Всеки прави каквото може. Е, малцина са ония, които са достойни за похвали, но аз и тях критикувам. Е, същевременно съм щедра душа. Разтапям се от удоволствие когато срещна достойни, свободни, смели, немалодушни хора. Когато срещна хора и личности, които са кодирани да не могат да са мерзавци и подлеци. Обожавам такива хора! Възхищавам им се. Те са и най-приятната ми компания. Вярно, има и такива хора.

Да, има честни и достойни хора сред нас, но, за жалост, са малко. Или има и повече, но се са се изявили все още в тази светлина. Е, аз постоянно друго не правя освен да ги поставям в ситуация, в която могат да се изявят. Всеки се изявява с каквото има. Мерзавците с мерзостите си, достойните хора - с достойнството си. Толкоз и по тоя въпрос.

Друго исках да пиша, ала се получи това. Както и да е. Свободата има и своите рискове. Знам, че с написаното ще вбеся някои. Съжалявам, но те вече трябва да са ме поопознали. Трудна работа славей да почне да реве като магаре. Или магаре да почне да пее като славейче. Не стават тия работи така. Магарето си е магаре, славеят - славей. Свинята - свиня. А човекът следва да е човек.

Най-трудно е да си човек в житейските изпитания, които съдбата ни отрежда. Но въпреки всичко може човек да си остане човек. Малко се иска. Иска се да имаш съвест. Да останеш верен на Божията искра, която свети в душите ни. Това се иска. Само това. Иска се да не се оставиш да се извратиш, т.е. да погасиш Божията искрица. Само това. Загасиш ли я веднъж обаче - горко ти...