вторник, 4 декември 2012 г.
Съветът мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам!
1 На философите не станах мил, но види бог дали съм съгрешил. Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно, дори не знам защо съм се родил!
2 О, колко мъдреци поглеждаха с печал към тоз и онзи свят; и що? — Без жал отнесе ги смъртта; безсмислени пророци — днес тяхната уста е пълна с кал.
3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино — истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта — едва ли някой ще те откопае!
4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено.
5 През младостта се спусках неумел към разни философи — и без цел им вярвах… Но през същата врата излязох, през която бях дошел.
6 Тревата виж, изгряла в пролетта, над нея полегни с виновността: защото — знаеш ли из чии красиви любими устни расне бавно тя?
7 Не трябва, не мисли за утрешния час: приятелю, живей под слънчевата власт. Когато ний умрем, веднага ще догоним избягалите векове пред нас.
8 От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“
9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят, връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад. Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода, ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат.
10 Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак, ако над моя поглед грее светото слънце като мак, тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.
11 И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава? Една загадка притаена за всички мъдреци остава. В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край? Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава?
12 Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е? И няма път, и няма смях — но за света какво е? Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде. От нас дори не виждам прах — но за света какво е?
13 Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар. В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар, с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.
14 Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.
15 Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив А пиян — светът за мен е като винен свят мъглив. Ала някъде в средата, имам малък светъл миг, дето просто го обичам, че съм в него още жив.
16 Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот. На каната и твойта чаша единствено се довери, че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот.
17 Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала. Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам. Нали това светата майка не ми го е тъкала!
18 Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени. И много вино ще се лее сред вечерните механи. Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо — кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?
19 От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт, поне един дали намери спасение, обратен път? Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя, че няма връщане и няма ей тези радости отвъд.
20 Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст! Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст! Със нищо по-различен няма да бъде твоят край: три лакти бяло покривало и пет аршина пръст.
21 Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко, през рамото с молитвен плащ — той чашата държеше сладко; в миг забелязал моя взор, отвърна стареца печално: „Смъртта ни чака там, отвъд, и затова — да пием, братко!“
22 И нека да си изживял без мъка свойте дни — а после? Да се завърже твоя кръг сред песни и жени — а после? Бъди от щастие блажен над сто примамливи години и още толкова по сто под свода премини — а после?
23 Къс минало — небитието — в зародиша си пазя сух. С жаравата на черна мъка е пълен моя мрачен дух. Подобно вятър из пустиня, от бряг до бряг, от свят до свят, се нося: прах бил вчера, Хайям — пък днес, а утре — пух.
24 Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг, по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг. Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек — и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.
25 В света — пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист — се вглеждах дълго и те търсех под свода опнат като лист, и що? Лице аз не намерих, по-слънчево от твоя лик, и тяло на жена, по-стройна от твойто тяло-кипарис.
26 Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен, до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен. Блажен е гостът, бил за кратко сред него и поел на път, а недошлият на земята е още много по-блажен.
27 Горчив или пък сладък — кратък за нас остава тоя свят. Умреш ли — няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад. Пий вино, че след теб и мен безкрайно сърпа на луната ще мре и пак ще се възражда по своя вечен кръговрат.
28 Е, стига, не мисли иапразно, че нито миг не си щастлив. И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив! Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
29 Откак Венера мълчаливо в нощта земята озарява, кой знае по-изящен блясък от непостигнатата слава на виното! Сега ви питам: какво винарят ще си купи по-драгоценно от рубина, дето във чашите продава?
30 За виното съм туй, което върбата е за ручей чист — и дълго пие моя корен от скъпия поток златист. Тъй бог е наредил. Навярно той нещо имал е пред вид, и спрял да пия — ще узнае какъв съм глупав атеист.
31 В развалините на двореца, потънал целия сред прах, случайно вчера черен гарван със череп в ноктите видях. Стоеше той необяснимо. И грачеше: „Тръбите где са? Тръбете отсега нататък за славата на моя шах!“
32 Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен. А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден. Повдигат ни, притискат, блъскат — и паднем ли във някой бой, спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.
33 Играчът топката търкаля върху зелената трева. По неговата воля само тя се премята презглава. И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога? Едничка истината знае безоблачната синева.
34 С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик! Попиташ ли го, то ще каже: „Кой — аз ли, да, аз съм велик!“ Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши, то за магаретата умни ще бъде явен еретик.
35 И нека сто години да горя сред грях, не ме е страх от ада, мъките презрях; но по ме плаши мене хорът на глупците. От смърт е по-ужасен разговора с тях.
36 Без страх — на времето сред шумния порой, ще засияе някой ден над мъките покой. Мигът, на всички даден, изживей до дъно, за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.
37 Несъвместими и съвместни гърдите ни разкъсват рани: край нас отляво — теменужки, от дясната страна — корани. И ето, тъй живеем ние, разхвърляни върху земята: полубезбожници случайни, случайни полумюсюлмани.
38 Небе, измъчен съм до болка от твоя кръговрат весден, към теб без отзвук се издига скръбта на моя стон смутен. Остава господ милосърден, само към воя на глупците: та вече нито аз съм… мъдър, нито пък в нещо просветен.
39 Животът сътворил, след него ти си измисли и смъртта..
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар