Студът

Най-страшното нещо през зимата на нашите географски ширини е студът. Не че студът е толкова силен, а понеже бедността ни е толкова голяма - и затова мнозина, в това число и моя милост, не можем да си позволим да се отопляваме през зимата. И мръзнем. Ето, пиша сега това, увит в в кожи и одеала, с шал и шапка - и пак треперя от студ. И така минават зимите ми не от вчера, не заради тази или онази "криза", а от много години. Цяло лято треперя само при мисълта за това какво ме чака през зимата.

Да, съвсем не мога да си позволя да се отоплявам. Изборът е: или ще ядеш, или ще стоиш на топло. Явно не само аз съм принуден да правя тоя избор. Аз, между другото, съм български учител. Живея с мизерна заплата, която обаче, оказва се, на фона на това, което напоследък получават хората с други професии, дори изглеждала, представете си, "тлъста". Въпреки това моето семейство, състоящо се от син-студент и съпруга безработна учителка, стои на студено през цялата зима. В най-жестоките студове си позволяваме да отопляваме една стая, което ни излиза на носа: после през цялата година не можем да стабилизираме семейния бюджет. Защо пиша това ли? Ще ви кажа.

Откак се помня зимата ми минава в безнадеждни битки със сковаващия всичко студ. Какво ли не съм мислил да изобретя, за да победя студа, и не мога с нищо да подроня тиранията му. Като млад учител в Своге (където "Партията" ме прати по разпределение!) навремето умирах от студ на един таван (таванска стаичка), където живеех под наем. Заплатата ми в ерата на комунизмо-социализма беше 155 лева (без данъците). За квартира давах 40 лева. С останалите трябваше да преживявам. И да си купувам книги, които са моята голяма страст. И да ходя понякога на театър или на концерт в София. И да пътувам, понеже често си пътувах до моя роден град, до родителите ми. И да черпя момичетата ми се налагаше от мизерната социалистическа заплата. И също така някак си да се прехранвам. Ядях предимно наденица "кучешко наслаждение", проклета да е! Пълна мизерия! Когато Кеворкян или Карбовски ви лъжат колко добре се е живяло при комунизма, напсувайте тия безсрамни лъжци! Няма такова нещо. Мизерията, от която не можем да се отървем още, ни е безценен подарък от тоя същия комунизъм. Та как в ония условия да съм могъл да се отоплявам в безжалостния свогенски студ?! Пълен кошмар преживях на онзи таван, никога няма да го забравя. Връщах се от работа и трябваше да лягам в леглото, покрит презглава не просто с юргани, а дори с един... дюшек! Да, бях взел от хазяина допълнителен дюшек, с него се покривах презглава. Правех си нещо като колиба в леглото! Вътре прекарвах нощната лампа и четях като идиот! Ту спях, ту четях. Така минаваше предимно денонощието ми в злия свогенски студ. Помня, че много внимавах да не оставя вода в някое шише, щото за нищо време водата замръзваше. И когато пък в един момент започна т.н. "режим на тока" в ерата на "гениалния Тодор Живков" (според лъжльовците Кеворкян и Карбовски!), т.е. пускаха тока за час, а после три часа го нямаше, тогава посред зима напуснах работата си в Своге и избягах - за да не умра от студ. Така написах и в молбата си за напускане: причината да напусна е за да не умря от студ!

Върнах се в Долна баня и Бог се смили, та намерих един добър човек, директор на училище в град Костенец, който ме приюти за няколко месеца на работа. Родих се тогава, живеех на топло в къщи, печката на дърва уютно бумтеше, пътувах с автобус до работата, бях възпитател в началния курс (!), приятно ми беше с дечицата, черпех ги с разни лакомства и прочие. През пролетта реших да се явявам на конкурс за асистент по философия в някой университет, е, явих се, спечелих конкурса и станах асистент в Пловдивския университет. Това е било в 1985 г., есента. И директно се озовах пак в... студа! Умрях през тази зима от студ в една квартирка, тя струваше значително повече - 70 лева наема. Заплата като асистент: цели 220 лева. Салам кучешко наслаждение пак трябва да е струвал 3-4 лева, не помня. Трябваше да се отоплявам с една нафтова печка, ала нафтата беше скъпа и затова пак си приложих своята методика: покрит през глава с юрган да чета и да се опитвам да се сгрея от собствения си дъх. На следващата година се ожених, жена ми беше студентка, без доходи, правете си сами сметката как сме живели с една заплата, а когато скоро се роди и детето ни, кошмарът стана пълен. Ако не яха бабите, които ни пращаха от село колети, за да не умрем от глад, вече мен нямаше да ме има, та и вие щяхте да сте щастливи, щото нямаше да ви се налага да четете глупостите, които пиша всеки ден.

Както и да е. Оцелях някак в кошмарите и на Лукановата, и на Жанвиденовата зими. Какви студове брахме в тия люти зими нямам думи да опиша. Пълен ад! Стояхме сутрин на опашките в 3-4 часа, в арктическия студ, за да можем да купим млеко и хляб на децата си - когато магазинът отвори към 8 часа. Ако не мръзнеш на опашката, няма да ядат децата ти, избирай! Ето заради тия идиотщини на комунизма аз никога няма ду простя! Заради студа, който съм преживял, заради униженията, заради кошмарите, никога няма да му простя и винаги ще го проклинам! Проклет да е! Затуй, драги младежи, не слушайте дебелака Карбовски как мазно ви лъже за това колко хубаво сме били живели при комунизма! Тоя лъжльо лъже така, щото му плащат да лъже - за да ви прави на идиоти. Загряхте ли сега защо лъже? Нему му трябват пари, за да живеят децата му на топло (ако изобщо има деца), за да плюска той самият, ето затова и лъже. Тока стават работите е нас: който си продаде душата на дявола - стои на топло земно време. Който иска да е честен - трепери като мен от студ и пише с премръзнали пръсти своите сутрешни опуси. Това е положението.

Студът не се търпи, май трябва да приключвам. Пък и трябва да бързам за работа, че ако закъснея, като едното нищо ще ме уволнят. И тогава направо трябва да излизам навън в снега, да лягам като куче в него и да чакам смъртта да ме отнесе в чудните селения на мъртвите, където, казват, студ не се усеща. А пък в ада направо е горещо, ех, колко хубаво е на нещастниците, дето се пържат в ада! Поне не им е студено. Е, вярно, има отдели в ада, където има адски студ, знам това. Дано на мен не се падне да съм в тия отдели, че това вече ще е прекалено. Цял живот като български "ентелектуалец" умирах от студ приживе, а и като умра пак студ, не, това изобщо не е справедливо!!! Нека Карбовски и Кеворкян да пратят в адския студ, да разберат какво е, а пък аз искам да се варя на топло в казана!

Те това искам. За това си мечтая. За топлото на ада! Замръзнаха ми пръстите! Хубав ден ви желая! Желая ви да ви е топло! Да се похваля обаче: на мен на работата ми поне е топло, за което да кажа сполай на началството! И аз да похваля началството си, дето ни осигури централно парно, всички го хвалят, само аз не съм го похвалил, е, хваля го и аз! Аз също много се радвам на това парно, щото все премрял от студ се довличам до училището. Благодаря ти, мила държавна бюрокрацио, много за парното, благодаря ти, че намери пари да ни прокараш централно парно!