Напоследък, от известно време, от няколко дни, както сте забелязали, не пиша, се въздържам да пиша по онази дълга, сякаш нескончаема сага, представяща моите злочестини в училището, в което имам честа да съм учител-титуляр по философия и гражданско образование. Защо го правя ли? Ето, понеже уважавам безкрайно читателите си, съм длъжен да споделя с тях това, понеже само по себе си то е интересен казус.
Някой ще каже: Грънчаров биде най-сетне пречупен - или подкупен! Друг ще каже: уплаши се! Трети ще каже нещо друго, хора всякакви, и обясненията са всякакви. Някой дори може да допусне, което в нашенски условия е изключено, но да допуснем, че някой може да допусне и това: Грънчаров е възпитан, човечен човек, той също така е и религиозен човек, ето, идат светли празници, иде Рождество Христово - затова и спря да пише за тия конфликти, "дрязги", дори "караници". Да допуснем, че някой може да си помисли и това - и може да има нещо вярно в неговите мисли. Четвърти може да си помисли каквото си иска. Интересното е обаче, че аз самият ето, в този момент, когато се питам наистина, защо напоследък се въздържам да публикувам и пиша разните му там доклади и анализи по толкова интересния за мен казус, сам не зная какво да си отговоря!
Един вид има една смесица от много фактори, които ми влияят. Най-основният е: да направя един жест, та да си дадем шанс с уважаваната госпожа директорка да решим тежките проблеми в живо общуване, в разговори, в обсъждания, в диалог - защото добре знам, че този е пътят. Това е сякаш главната причина. И, не крия, имам такава една надежда. Опитвам, експериментирам, ала, длъжен съм засега да кажа, че позициите ни не се сближават, а, напротив, сякаш се раздалечават. Което е твърде интересно, бих казал даже феноменално. Като философ и психолог имам своето обяснение: излиза, че ний двамата с госпожа директорката сме представители на коренно различни концепции за образованието, на коренно различни виждания и дори философии, затова и не можем да сближим позициите си. Също така, изглежда, сме носители и на твърде различен морал. Вярвам, че и тя няма да отрече това. Но пък различията, както и да ги погледне човек, са добра основа за пълноценни обсъждания, засягащи коренните, същностните, бих казал дори съдбовните въпроси.
Аз в тия дни, в които мълча по епохалната история в блога, най-интензивно работя по проясняването й, т.е. продължавам да анализирам всичко, но пишейки в един друг жанр: пиша доклади, които стриктно пращам на директорката комай всяка сутрин. Даже се стигна дотам, че ето, вчера бях предупреден от секретарката, че г-жа директорката е наредила повече да не разпечатва моите доклади на служебен принтер и със служебна хартия, а да каже на "оня там Грънчаров" сам да си разпечатва на своя личен или частен домашен принтер (който, за зла участ, е развален!) своите доклади, та да се правят, предполагам, икономии на държавна хартия - в духа на най-новите постановки на управляващите за колкото се може по-строги икономии! Както и да е, та мисълта ми беше: пиша вече комай само доклади, което означава, че се ражда нов жанр в литературата: философско-психологическо-административно-документално есе; в тази връзка моля Нобеловият комитет, който прави предложенията за Нобеловите наглади по литература, да не забрави да включи и моето име най-сетне, та да дойде великият ден, в който и ний, българите, ще имаме поне един нобелист! Длъжен съм да предупредя, че това последното беше шега, добавям туй допълнение с оглед някой от душманите ми да не вземе да умре от радост, че най-после злодеят Грънчаров съвсем се е побъркал...
Тъй че, уважаеми читатели на този блог, бъдете спокойни, правя нужното, щото науката и научният прогрес да не пострадат; продължавам интензивните си изследвания по прелюбопитния казус, ала под друга форма. Нищо чудно тия дни да публикувам и в блога всичко вече написано в жанра на административното есе, с оглед човечеството да не изгуби ценната информация, щото, представете си, какво ще стане, ако нещо се повреди компютърът ми и ценната информация се погуби и затрие съвсем?! Та може всички свои доклади от последните дни да публикувам тия дни в "тази мръсна клоака" интернет - с оглед да спасим, да не позволим да се затрият науката и прогреса, що са ни така скъпи и драги на сърцата.
Та значи събитията сега се развиват на тази плоскост: аз пиша доклади и хабя безценната хартия на директорската канцелария, а пък госпожа директорката се е посветила на друг един литературен жанр: тя пък провежда анкети с учениците, в които от строга научна гледна точка най-старателно изследва толкова странната и чудата личност на този проклет Ангел Грънчаров, който така грозно напоследък смущава идилията в родното ни училище и в българското образование по принцип! Да, г-жа Директорката се е отдала на този модерен социологически жанр, нищо чудно, с тия анкети, които прави така усърдно, и тя да кандидатства тия дни за Нобелова награда, само че по социология; трупат се папка подир папка в директорския архив, в който вече могат да се открият безценни за науката сведения за философския феномен, носещ името "Ангел Грънчаров", т.е. растат с всеки ден шансовете и Нобеловата награда по социология следващата година да я завладеем ний, българите, което, както и да го погледне човек, е чудесно! Добре ще ни дойдат таман две Нобелови награди, а пък нашето училище, току-виж, ще стане в един момент конкурент на Виенския университет по брой на нобелистите! Виждате колко е хубаво да се водят научни спорове, този е пътят науката да преуспее, надявам се, уважаваният г-н Министър проф. Игнатов ще забележи нашите постижения и ще вземе да даде некой лев от Фонда за научни изследвания, стига е облажвал с пари само своите най-близки протежета - и ний заслужаваме все нещичко! Аз, така и така стана дума, да вметна: моя милост участва в тазгодишния конкурс на Фонда за научни изследвания, опитахме да получим финансиране за съществуващото вече четвърта година философско списание ИДЕИ, разбира се, не получихме нищо: явно г-н Министърът още ми има зъб от славните години на общото ни студентство в Санкт-Петербургския университет, където, както и сега, бяхме не само в съвсем различни научни школи, но дори и в партии...
Та ми се ще да кажа нещичко за тоя нов жанр в социологическата наука, който откри нашата уважаема директорка. Изпитвам известна трудност да го определя по-точно и коректно, но ще се помъча, ще се опитам; ето какво се мержелее в бедното ми съзнание; даже ще се опитам да го формулирам като тема на докторска дисертация, готов съм да подаря заглавието на своята уважаема шефка:
"Провеждане на приложни емпирическо-социологически изследвания (анкети) с оглед най-старателното възпитаване и обучение на подрастващата младеж в изкуството да пишат анонимни доноси против собствените си учители - по възможност учителите да са странни философски субекти като лицето Грънчаров"
Ето като пръв опит такова едно заглавие за директорска докторска дисертация измислих. То, признавам, е прекалено дългичко и не е съвършено, но пък се постарах да вложа в него същината на самата авангардна изследователска идея, що вдъхновява нашата така страстно отдала се на науката директорка. Прочее, аз, изследваното емпирическо лице, уж съм обект на научните изследвания на директорката, но пък съм лишен от възможността да получа пълната информация, съдържаща се в тия анкети, щото, предполагам, се смята, че съм толкова коварен, че, току-виж, съм способен да открадна ценните идеи на туй изследване, т.е. да й отнема заслужената Нобелова награда!
Спирам дотук, прощавайте ако има нещо, написах всичко по-горе с оглед да спомогна за развитието на българската наука и за нейното международно признание, т.е., оправдан съм отчасти, щото, знайно е, за науката всички и всякакви жертви са позволени...
Хубав ден на всички! Бъдете радостни, идат наистина светли дни! И се опитайте да осветите мрака на душите си с оная Божествена светлина, що струи от така благодатното Рождество Христово, което се задава в тия снежни, ала така вдъхновяващи духа ни предпразнични дни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар