Пак пътувам за София: след сериозните проблеми със сърцето, които имам от няколко дни ми се налага отново да се консултирам със специалист-кардиолог от бившата Трета градска (Националния център за сърдечно-съдови заболявания). Работите не отиват на добре, сърцето ми не се влияе особено от хапчета и си кара както намери за добре; то, моето сърце, подобно на "владелеца" си, явно е твърде своенравно и е сърце с характер. Пътувам с влака и съм твърде загрижен за здравето си. Почти не мога да се отдам на съзерцание на великолепната иначе, но унилата сега, през зимата, природа: полето, бялото поле, затрупано със свеж сняг, вече не предизвиква никакъв възторг в душата ми - както е било преди.
Тъпо ми е. Не ми се пише изобщо, ала ето, по навик, изваждам лаптопа - идеята ми е по-бързо да мине времето до пристигането ми в София. Допреди малко, преди да се сетя за лаптопа като спасително средство за убиване на време, се опитвах да дремя. В купето е топло, почти няма пътници, тихо е, предразполага за размисли, ала не ми се мисли вече за нищо. Някак си нямам настроение. В блога и във Фейсбук разни изчадия, представящи се за какви ли не (санким не знам кой пише така науморно под различни никове и най-често съвсем анонимен?!) си мислят, че ме тормозят, като водят неспирна оплювателска кампания: Ангел Грънчаров бил такъв, бил онакъв, бил лош, бил изверг, бил злодей, бил болен, трябвало да бъде уволнен, трябвало да млъкне, трябвало да се освободи от комплексите си, много обиждал "честния народ" и "горките си ученици", трябвало да миряса, бил непоносим, и прочие, и так далее, как пък на тия идиоти не се поспрахя поне малко.
Апропо, употребявам множествено число, макар че добре знам кой пише тия свинщини и кой подбужда някои мизерни душици да пишат така нагло. Имам си работа с крайно тежък, патологичен явно случай, но вече не ми се занимава и с него. Писна ми. Гнусно ми е. Каква низост само, а?! Докато не убие човека срещу себе си няма да миряса изобщо?! Майната му... ще си бъда какъвто искам, това поне туй недоразумение не го ли разбра?! Да, няма да бъда какъвто на него му се иска, не е познало изобщо: костелив орех съм, трудно ще ме счупи, дрянов прът съм, трудно ще ме прекърши! Ала то опитва ли опитва. Горкото същество...
Както и да е. След около половин час съм в София. Ще се поразходя, ще постоя на опашки в болницата, ще гледам да мина при специалиста-кардиолог, ще ми се да обиколя родната Алма Матер, ще ми се да се срещна с някой и друг приятел, ще ми се да имам време да ида на протеста, ама едва ли ще стане това, времето ми е малко. Е, ще ида привечер до издателя си да си получа част от тиражите на новото издание на двете ми последни книги; обеща ми днес да излязат, да видим дали ще удържи думата си. И файла на новата книжка на сп. ИДЕИ му нося, трябва да обсъдим и корицата му, щото ни се ще да минем към цветна, по-впечатляваща корица; макар аз съвсем да не съм убеден, че трябва да се отказваме от семпло-стилната му досегашна корица. Прочее, ако някой иска и може да помогне малко за излизането на новата книжка на ИДЕИ нека да го стори, да предложи помощта си, щото този път нещата с финансирането са съвсем зле: още е една десета част от нужните пари не съм успял да събера.
Ще видим. Само да е живот и здраве, всичко ще се оправи. Само човешката злоба и завист едва ли някога ще изчезне. Само човешката глупост едва ли някога ще отстъпи. Само човешката низост едва ли някога ще миряса...
Няма коментари:
Публикуване на коментар