Във Фейсбук тази нощ получих следното съобщение от г-жа E.I., касаещо проблеми от особено важна за мен тема: ситуацията в българското образование. На това основание публикувам тук както нейния коментар, така и моя отговор, в които се поставят важни въпроси, правя го, понеже имам известна надежда, че по този начин и други българи ще се позамислят за тежките проблеми, касаещи образованието на собствените им деца; ето какво именно си казахме там:
Здравейте! Не се познаваме, но днес попаднах на клипове, в които Вие преподавате... Не искам да ме възприемете отрицателно, но Вашият метод - с пускане на музиката, която те слушат, сега е грешен! Това ги разсейва и разконцентрира, не ги отпуска и предразполага, както може би искате и това е вашата идея! Аз Ви разбирам, но... слушайки и виждайки как те повтарят като машини нещо, което им е наложено по учебник... е малко тъжно! Жалко и тъжно е, че системата на нашето образование налага на учениците да изказват мнение по много сложни въпроси, за които изобщо не са дораснали, а вие - преподавателите... да се мъчите да обяснявате недостижими за тях неща!
Психология... да се преподава в основните класове - за мен това е абсурд! Психология е нещо, което се придобива в извънкласните форми и Вие много добре знаете това!... Та гледайки клиповете ми направи впечатление - колко учениците са самоуверени, как си търсят правата... как са... как да кажа - как изобщо не им пука! Съчувствам Ви!!! Не е лесно...
Отвърнах на г-жа E.I. следното:
Здравейте, г-жо I., много Ви благодаря за изказаното впечатление и становище, за мен то е изключително показателно и ценно! Същевременно в своеобразна форма поставяте важен и интересен проблем, по който аз бих желал също да се изкажа, а и имам няколко въпроса към Вас, ако ми отговорите, би могло да се получи интересна дискусия.
Относно пускането на музика: това е едно мое хрумване, което имаше замисъла през междучасието, преди часа по философия или по психология, когато на учениците им предстои за кратко време да се пренастроят за нов предмет, с помощта на музиката да им помогна по-ефективно да сторят това. По време на самите обсъждания музика не съм пускал, или ако е пускана такава, то е било по изключение някога, когато сме се уговорили с учениците, че е добре да има нещо като "музикален фон" на обсъждането ни.
Аз лично смятам, че музиката - особено ако е добре подбрана, ако е сериозна и класическа - винаги влияе благотворно на душата и помага за настройването на младия човек на вълната на едни по-духовни занимания. Това е моето виждане. За жалост, възможностите на изкуствата, в частност, на музиката, съвсем слабо се използват в българското училище. Аз, например, съм прожектирал цели игрални (художествени) филми в свои часове. Вие как смятате, дали гледането на един филм на великия Фелини, примерно, би допринесъл за личностното и духовното развитие на младите?
Що се отнася до т.н. "преподаване", ако сте забелязала, аз в своите часове не преподавам, т.е. не се опитвам изобщо да уча учениците си как следва да мислят по един или друг въпрос. Напротив, правя всичко, което ми е по силите, младите да се озоват в особена познавателна ситуация и по собствен път да стигнат да ония заключения, които ще бъдат полезни за тях самите. Никога нищо не натрапвам никому. Разчитам на свободното съвместно търсене и изследване на проблемите, разчитам на активността на самите ученици, като идеята ми е те самостоятелно, по свой път, да стигнат до ония истини, които имат значение за тях.
Този, според мен, е съвременният подход в "преподаването" особено на хуманитарните предмети, сред които философията заема най-видно и основно място. А "даването" наготово на знания и на мисли според мен е неподходящ, неуместен, даже вреден и съвсем остарял, несъвременен подход. На който, за жалост, твърде много се залага в нашите училища, нещо повече, той е дори единствен. Вие как мислите, след като по всеки философски проблем са възможни алтернативни разбирания, възможно ли е преподавателят да "преподава", убеждавайки учениците си в това кое е "единствено правилното" от тях?! Т.е. да учи младите да мислят "правилно", това ли е неговата задача? Какво в такъв случай става със свободата на мисълта и на духа - ако си позволим такава намеса, такъв един произвол?
Аз много споря напоследък с администратори и с инспектори по тия проблеми. Тяхната гледна точка е: свободните дискусии, изследването на проблемите, търсенето на истината и пр. са израз на академичен подход, който е неуместен за младите в достудентска възраст; той бил подходящ само за студентите. Аз пък смятам, че е фатално важно младите да привикнат да усещат свободата и личността си (правото си на избор на своите лични убеждения и разбирания) още от най-ранна възраст. Тоест, ако това не се прави в училищна възраст, младите ще бъдат непоправимо ощетени и дори увредени - такава е моята гледна точка.
Разбира се, тя не се споделя от административните цербери, които бдят в училището съзнанията на учениците да бъдат натикани в някакъв стандартен масов калъп, а не да бъде развивана тяхната индивидуалност, тяхната, опази Боже, личностна и духовна самобитност и човечност. Понеже съм крайно неподходящ, дори опасен и вреден със своите разбирания и подходи във философското образование на младежта, то аз съм обявен за "антисистемен елемент" и бюрокрацията напоследък прави всичко възможно или да бъда натикан в споменатите типови стандарти, или, ако не благоволя да приема такава една жалка участ, да бъда изваден от системата, т.е. да бъда уволнен. Имам и много наказания все в тази посока, за кусури, които администраторите ми съчиняват с оглед да имат все пак някакво поне формално, пък макар и изсмукано от пръстите основание за уволнението ми. Битката за истината и за доброто, качествено и съвременно образование на младите продължава, аз обаче няма да капитулирам...
Защото, не зная дали Ви е известно това, у нас, в България, за жалост, все още в неизменен вид господства една тиранична и тоталитарна по характера си образователна система, в която мнението на администраторите е меродавно, а мнението на учителите, на родителите и, опази Боже, на учениците, съвсем не се взема в предвид, т.е. счита се, че няма никакво значение. Което е абсурдно и антидемократично. Нашата образователна система е крайно време да бъде подложена на един интензивен процес на либерализация и демократизация, което е същността на една смислена реформа, ала това, за жалост, не се разбира от управляващите, които бдят за запазване на статуквото. И по този начин дълбоко вредят на истинските, на коренните интереси на младежта и в крайна сметка на цялата нация.
Не зная доколко Ви е известно, драга г-жо I., но тия дни в нашето Народно събрание продължава да се приема един по същество крайно немодерен "нов" закон за училищното образование, в който няма и помен от смислена, автентична либерализация и демократизация на отношенията в тази толкова фина духовна област; напротив, залага се отново на тоталитаризма и на административната тирания на държавата. Вие като българска гражданка, уважаема госпожо I., дали все пак не сте поне малко обезпокоена от този факт, който сега изтъквам пред Вас, или общо взето, както се казва, съвсем не Ви пука? Питам, щото особени протести и негативни реакции от страна на нашето търпеливо и способно да понесе какви ли не гаври общество до този момент не съм забелязал, та затова ми е интересно да разбера какво мислите по повдигнатите проблеми.
Дано моята покана за дискусия не Ви подразни, поставих няколко възлови проблема, ще се радвам да ми отговорите какво мислите, как виждате нещата и пр., та белким и други хора се включат в разговора ни. Искам да Ви уведомя, че ще публикувам нашите коментари в блога си, понеже считам, че изказаните мисли могат да имат значение за повече хора; проблемът, който обсъждаме, фактически касае всички българи. Благодаря Ви за вниманието, с благодарност ще приема всяко Ваше мнение по повдигнатите въпроси.
С уважение: Ангел Грънчаров
П.П. Значително по-подробно и убедително съм се изказал по повдигнатите тук проблеми в своите последни книги, разглеждащи тежката, катастрофална ситуация в българското образование, в българските университети и в българските училища; респективно за тия сфери съм публикувал следните книги: първата сфера съм осмислил в книга, носеща заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ; втората сфера е анализирана внимателно в книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и проблемите на третата сфера, именно на училището, съм описал и представил в книгата си НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!, която има подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование.
Ако Ви интересуват, тия книги могат да се намерят както в хартиен, така и в електронен вариант. Чини ми се, при интерес, те могат да са Ви крайно полезни. По моите злочестини като практикуващ преподавател по философия и гражданско образование в едно училище сега пиша книга с условното засега заглавие ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ФИЛОСОФ-БУНТАР, която, да се надяваме, ще излезе до две седмици - въпреки че ще има продължение, тъй като сагата на битката ми с българската образователна бюрокрация съвсем няма да приключи скоро. Ще приключи когато българското образование някога бъде подложено на разумна и смислена либерализация и демократизация - но кога ще стане това знае само Господ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар