Йерарсите на БПЦ, уви, не търсят светостта на храма, а златото му!

Търгашите от Българската православна църква

Горко на вас, слепи водачи, които казват: "Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се". Безумни и слепи! Че кое е по-голямо: златото ли или храмът, който е осветил златото? (Евангелие на Матей, Глава 23, 16 и 17.)

В безумното наше време, когато един обезумял тиран е разпасал пояса си и, стоейки начело на своята групировка, алчно заграбва последните трошици от хамбара народен,

- когато асфалтът се цени по-високо от кръвта, а, подобно на великата китайска стена, пътищата се градят под некропол от кости,
- когато глупостта и скудоумието властват на трона и злорадо кривят глупавото си клоунско лице,
- когато младите ни синове и щерки хващат пътищата с еднопосочен билет и бягат от теглото, за да не се завърнат никога,
- когато лечителите се обърнаха на гробни лешояди, учителите на разтреперани мижитурки, а звездите излъчват пошла чалгаджийска простащина,
- когато старците мрат от глад, Темида е не сляпа, а кривогледа, магистратите са жонгльори на лъжи, а престъпниците колят и бесят…

В такива времена хората жадуват за вяра, за духовна истина и подкрепа, за светлина, както умиращ в пустинята за глътка живителна течност. Те търсят оазис на правдата и истината, където да излекуват разбитите си сърца и да утешат отчаяните си души. Народът търси пътища към храма. И когато водачите му са безумци, той поема по грешни пътеки. Хората се втурват при сектанти, ясновидци-шарлатани, ходжи-магьосници, измислени идоли и затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на мрака. А къде са пастирите духовни? Къде са отците? Не чуват ли риданието на клетите си деца? Не долавят ли как стадото им блее загубено в леса и става евтина плячка за вълците? Не, те са твърде заети да се изяждат един-друг.

Безмерна беда връхлетя България. Кроткият, смирен и благ патриарх Максим издъхна блажено и отиде в Божиите селения. Той не беше светец-войн. Не напомняше на Св. Георги или Св. Мина. Не воюваше с ламята на злото, но търпеше и оцеляваше. Пазеше искрицата вяра от злите вихри. И Църквата и духовенството, макар и осакатени, също оцеляха.

Надявах се, че осиротелите свещеници ще се сберат с обич и благост и мъдро и спокойно ще изберат нов пастир на Св. Православна църква и на своя народ. Уви! Подобно на освирепели пристанищни котки, сдавили се над рибешки вътрешности, те се нахвърлиха един срещу друг с хули и ожесточение, с мерзост и лицемерие, жадни за власт и контрол. Мислех си, че при избиране на наместник, а по-късно и на нов патриарх митрополитите от Св. Синод ще мислят кой от тях е в състояние да се нагърби с този страшен товар. Ще се чудят кой има сили да понесе тежкия кръст на духовен водач във времена на беззаконие, глад и мизерия. Мислех си, че всеки ще се моли да го отмине горчивата чаша и накрая мъдро ще отсъдят и ще натоварят най-благородния, най-силния, най-светия сред тях.

Нищо подобно! Владиците алчно се вкопчиха в амбициите и апетитите си, в бляновете и мераците си и всеки виждаше себе си с патриаршеската корона. Обяснението, уви, е много просто. Тези хора не търсят светостта на храма, а златото му. Те не мислят за тежкото изпитание да водиш отчаяно и обезверено паство, а за солидното църковно имущество, за обширните земи и огромните капитали, които главата на Църквата ще управлява и контролира. Тези хора не виждат Бог, а Златния телец. Те не мислят за душите си, а за стомасите си. Накрая се групираха около две възможни алтернативи - Пловдивският митрополит Николай и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. В обществото единият е известен с прякора Ники Ролекса (заради скъпия часовник, който носи), а другият - Киро Линкълна и Киро Ламята (заради луксозната си лимузина и нездравия си апетит за изгодни далавери). Но хайде, нека не сме толкова дребнави. Отците също са хора и имат не само души, а и тела, които търсят своето. От блясъка на златото са ослепявали къде по-възвишени и мъдри от тях. Щом Духът на злото се е опитал да изкуши в пустинята самия Бог Иисус Христос със земната власт и богатства, макар и напразно, защо да съдим толкова строго немощните земни мъже? Има и по-лоши неща от скъпите дрънкулки и заиграването със Златния телец.

В такива времена на духовна бъркотия и безверие една от най-важните черти на духовника е да разбира и прощава. Да съзира мъничката искра от вяра, надежда и любов в грешните човешки души и с благост и търпение да я разпалва и да я превръща в сияйна звезда. В прекрасната творба на Ар. Кронин „Ключовете на Царството” духовникът утешава умиращия, който признава, че не вярва в Бог: „Нищо, сине, важното е, че Бог вярва в теб”. Такава е мисията на свещениците. Те трябва да дадат вяра на неверниците, сила на слабите, доброта на ожесточените, надежда на отчаяните. Трябва да превръщат мътната вода на апатията в искрящо вино на вярата и да са способни да нахранят гладните с храната на духовното упование.

А какво е характерно за Негово Високопреосвещенство митрополит Николай? Той бе готов да прокълне млади и невинни хора за това, че са отишли на концерт, според него, неподходящ в духовно отношение (концертът на Мадона). Владиката стигна дори по-далеч. Злорадо обяви, че трагичната смърт на сънародниците му, удавили се в Охридското езеро, се дължи на въпросния концерт. Този измъкнат от нафталина на най-тъмното Средновековие сатрап анатемоса всички младежи, които живеят на семейни начала, без да са сключили църковен брак и радостно им обеща вечно проклятие. Щом няма далавера и килипир всичко е грешно. Същите обещания дари на заченалите и заченати in vitro, на сурогатните майки и износените от тях деца. Бих се смяла, ако не ми беше толкова страшно.

Ако има хора, доверчиви и простодушни дотолкова, че да повярват на тези гръмовни закани, те ще побягнат с писъци при самата мисъл, че Християнството е вяра в толкова жесток и отмъстителен Бог. Клетите наивници ще се отчаят, ще махнат с ръка и ще затънат в грехове и падение. „Какъв смисъл има да диря доброто” - ще си кажат - „щом дори за неподходящо избрана музика ме чакат пламъците на вечния огън. Мисля, че Негово Високопреосвещенство трябва или да се лекува или да снеме монашеските одежди, защото оскърбява своя Бог. Бих искала да му напомня, че Бог не е садист, изграден от тъмен гняв и отмъстителност. Бог е Любов и в сърцето му има място дори за най-непокорните и съгрешили сред Неговите деца. А какви са предимствата и добродетелите на митрополит Николай? Единственото, за което съм чула е достойнството, че не е бивш агент на Държавна сигурност. Представяте ли си до къде сме докарали? Хората сред висшия ни клир, които не са били агенти на ДС са толкова малко, че това се цени като рядка добродетел! Всъщност, за жалост, може би наистина е така.

Скоро чух по радиото, че Русенският митрополит Неофит не бивало да бъде заклеймяван много строго за агентурното си минало, защото бил само „агент за въздействие”. Как намесата на един духовник в политиката на най-тираничната диктатура на всички времена се счита за нещо допустимо? А къде отива принципа „Кесаревото кесарю, Божието Богу”? Къде отива важното правило да не се смесват Църквата и държавата?

Впрочем, ако съпоставим Негово Високопреосвещенство Неофит, с някои други, може би, наистина ще ни се стори светец.

Нека надникнем в житието-битието, например, на митрополит Симеон. Той е бивш щатен офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност (майор). Споменава в съхранени документи, че никога не е вярвал в Бог и в Българската Православна Църква, а е завършил Духовна академия, защото бил беден и нямал пари да учи нещо друго. Награждаван е многократно като член на разузнаването. Бил е приет в редиците на БКП и все още получава нелоша пенсия за агентурната си служба.

А сега да погледнем в миналото на митрополит Кирил. Получил е високия си духовен сан на почти младежката възраст тридесет и четири години. Станало по настояване на чичо му, тогава, генерал от Държавна сигурност. Служил като агент под името Владислав в първо и шесто управление. Службата му в шесто управление, както, вероятно, знаете, неминуемо означава, че е писал доноси срещу своите духовни събратя. Служил е толкова добре, че с писмо вх. № 3696/1990 г. се настоявало „да се заличат данните за Владислав”. Сега Негово Високопреосвещенство е избран от Светия синод за наместник, което означава, че ще изпълнява функциите на патриарх до провеждането на изборите. Човек, при когото можем да приемем лимузината и недуховното епикурейство за невинна детска беля. Поне на фона на другите му деяния.

Сигурно ще ме обвините в злоба, интриганство и нехристиянско зложелателство, задето, вместо да гледам напред, ровя в тъмното и нелицеприятно минало и вадя скандални факти.

Хубаво, съгласна съм, че времената са били такива, че всеки може да сгреши, че трябва да гледаме напред, а не назад, за да не се вкаменим като невестата на Лот. Но питам, защо тези хора не намериха сили да се покаят и да поискат прошка от Бога, духовните си събратя и народа си? Както направи митрополит Йосиф, който събуди искреното ми възхищение с тази своя постъпка. И го направи не след като извадиха досиетата, а преди това!

А и миналото, скъпи приятели, хвърля дълги и тъмни сенки. Бивши служители на ДС се сляха в престъпните групировки и в политическата власт и се превърнаха в кръстници на мафията. След като митрополити са техни бивши братя по оръжие, защо да се чудим, че от почвата на родното православие се пръкна раздаването на архонтски титли, с които бяха удостоени куп съмнителни бизнесмени? По-лошо от някогашните индулгенции за грехове… Какво да се чудим, че в църковен храм в Силистра има плоча посветена на дарител, известния престъпен бос Маджо? Защо да ни удивяват съмнителните луксозни дарове, получавани от висши духовници? Да, кладенецът на миналото е дълбок, тъмен и студен.

Искам да вярвам, че където е Църквата, там е Духът. Всички ние се надяваме, че сам Бог участва в изграждането на светата църковна институция, озарена от вечното присъствие на Св. Дух. Но не мога да повярвам, че в лоното на нашата Църква, такава, каквато е сега, светлината на Духа продължава да сияе. И ще припомня на нашите духовници мъдър откъс от евангелието на Лука:

„Но внимавайте да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви настигне внезапно като примка” (Лука, гл. 21, ст. 34).

Знам, че ние, миряните, не трябва да се месим в делата на Църквата, нито в техния избор, нито в управлението. Не искам да правя това. Но моля духовниците да се свестят. Тия, които са вършили злини, които са били слаби и са служили на ДС, тия, които са се отклонили от стръмната духовна пътека по християнски да се покаят! Нека изберат най-достойния, най-чистия и да го следват. Нека излязат от мрака, за да могат да изведат и нас от бездната на духовното отчаяние. Ако с горделиво презрение отхвърлят моя призив, който, вярвам, е призив на всеки честен българин и християнин, ще им кажа:

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота!” (Матей, гл. 23, ст. 29).

Тежко и страшно е да има стадо без пастир, но още по-тежко е, когато пастирът остане без стадо.

Паула Лайт - 18.11.2012 г.