Великото тайнство на раждането на въплътения в човек Бог

Преди да се опитам да поразсъждавам малко по така определената в заглавието тема нека да прочетем този откъс от СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ от Лука, та да се проникнем поне малко от вълнението, свързвано с това не само велико, ала и съкровено тайнство:

2:1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2:2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
2:3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
2:4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
2:5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
2:6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
2:7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
2:8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
2:10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
2:11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
2:12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
2:13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
2:14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
2:15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
2:16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.
2:17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
2:18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
2:19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
2:20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано...

Във Витлеем, в обора на една гостилница, на един хан, сред животните, се е родил богочовекът Христос и е бил положен в ясли! Това е трепетното тайнство на раждането на нашия толкова човечен Бог. Какъв смисъл има в тази история? Един младенец, в чието телце е съсредоточена колосална вселенска сила, един младенец, чието лице излъчва благодатна светлина. Една звезда сияе в небето за отбелязване на съдбовното събитие. Толкоз. Божията Майка, Йосиф, първите поклонници, доведени до тази ясла от сияйната звезда. А смисълът е този:

Самият Бог приема човешки лик за да скъси дистанцията между Себе си и човеците. Строгият Бог на Стария Завет, изискващ подчинение и изпитващ предаността ни, който въпреки всичко е така мъдър, че предоставя свобода на първия човек Адам - и съответно се радва, че Адам, с цената на нарушаването на Божията заповед и на Божия гняв, все пак тръгва по стръмните, по каменистите, по трънливите пътища на свободата! - ето този трансцендентен Бог става човек, преобразява се в човек: може ли да има по-велико и грандиозно нещо от това? Щом Бог става човек в лицето на младенеца Христос, давате ли си сметка на какъв висок пиедестал в този миг бива поставен човекът?

Не, не си даваме сметка. Изобщо не! За какво ни е някакъв там смисъл?! Не, съвсем не ни вълнува смисълът на празника, наречен Коледа, наречен Рождество Христово. Огромната част от нас е съвсем чужда на този смисъл. Останал е само обичаят, свързван от нас, за жалост, с невероятното плюскане на тия празници. Българинът, типичният българин, преди Коледа коли прасе, а на Коледа лапа до пръсване пържоли и таз-кебап с праз лук! С това свързваме тия свети дни. Такива сме. За жалост сме точно такива...

Стоя тия дни и гледам, понеже живея в град: огромни тълпи от огладнели, сякаш побеснели от глад хора на талази щурмуват хипермаркетите - и излизат с препълнени с разни месища, питиета, с какво ли не още колички. Пълнят колите си с разнообразно плюскане, сякаш иде краят на света! Сякаш цяла година нищичко не са яли и сега имат да наваксват. Олимпийски игри по плюскане за нас са тия свети празници, нищо друго не са, нека да имаме достойнството да признаем поне това. А всичко друго, което свързваме с тия празници, е пропито от лицемерие, от фалшиви, показни чувства на благоприличие, от обезсмислил се ритуал. Преструваме се, че уж разбираме смисъла, че уж се овладяваме от религиозния трепет. Така било модерно: да се преструваш, че уж разбираш. Е, погледът е празен, в него нищо няма, но се правим, че уж разбираме, че уж се вълнуваме. Това е страшно!

Да, страшно е, понеже е явен симптом за духовната смърт на нацията ни! Плюскащите мазни пържоли, прокарващите с вино огромните залци, оригващите се от преяждане, "веселящите" се заради бушуващия в жилите им алкохол са духовни мъртъвци - нищо че, погледнати отвън, изглеждат толкова "жизнени". Това е нещо като пир не просто по време на чума, а пир по време на върлуващата, на тържествуващата повсеместна духовна смърт - най-страшната възможна смърт. Превърнахме тия свети празници в тържество на смъртта, не в празници на всепобеждаващия живот! У нас всичко е наопаки, ето, дори и това изопачихме до неузнаваемост. Срам! И наистина е страшно. А най-страшно е, понеже съвсем не съзнаваме колко е страшно. Това вече е самият кошмар!

Наскоро имах сгоден случай да разговарям с един сънародник, който, както и подобава, започна да ми говори за това колко "вредна" била религията, понеже учела вярващите на... "откровени глупости". Глупост, пълна глупост било светото тайнство на Раждането на Христос. Ето и "логиката" на тоя умник:

Бог по идея е вечно съществуващ, как тогава Бог да се роди?! Не можело да се роди Бог понеже Бог си е изначално вечно съществуващ. Няма такова нещо като раждане за вечно съществуващото! Ерго, християнството се крепяло на една чудовищна глупост! Другата такава "глупост" била Божията смърт на кръста, разпятието на Христос: както не може да се роди Бог, така Бог не може и да умре! Ето такива горе-долу неща ми говореше тоя наш сънародник, при това по образование философ (!), който заради тия "недомислици" на християнството се представя сега за последовател на една друга вяра. Позволете ми да не казвам точно каква. Не ща да подклаждам ненавист на религиозна почва, затова ще замълча по тоя пункт.

Опитах се да му помогна да разбере, че в случая не става дума за раждането на Бог, а за раждането на човека Христос, който иначе си е Бог; т.е. Бог или Божият Дух е благоволил да се всели в едно човешко тяло - с оглед не друго, а приобщаването на човека към Бога. Хората нали все са склонни да мислят така: ще повярвам ако видя! Не вярвали в Бог щото не го били виждали - нали така роптае човешката глупост?! Не вярвам в онова, което не съм видял, което не може да се види. Невидимият Бог за всеотдайно немислещото братство на атеистите бил "пълна глупост". Всичко, що съществува, трябвало да се вижда! Има една такава човешка склонност, ето, Бог се смилява, и прави така, че простолюдието вече да може да вижда Бог, да си го представя: и Бог приема човешки лик. Ражда се Христос. Затова се ражда Христос. Да можем да си представяме Бога.

Е, знаете каква е съдбата на Христос на тази земя. Убиват го злите човеци. Както са убили и други свръхвелики личности, както без пощада убиват всеки, който иска да е личност. Ний, българите, също сме добри в убиването, в очистването на земята от личностите си. Всичко онова, що е що-годе духовно и истинско, ний не го ценим и го убиваме - рано или късно. Тормозим го докато го ликвидираме. Неистинските, фалшивите неща обаче много ги ценим и обичаме. Затова вместо да се храним със смисъла на великото тайнство на Раждането на Христос ние преживяме като животни своите проклети пържоли и кебапчета! Такива, уви, сме - а не бива така.

Христос, идвайки на земята, дава един невероятно ценен, направо безценен нравствен пример. Дава ни един урок, който ние, като най-лоши и тъпи ученици, още не можем и не щем да проумеем. Преструваме се, че уж сме схванали урока, ала само на думи, не със сърцето си сме го схванали. А Бог, нашият толкова велик и при това така човечен Бог, съвсем не ни щади, казвайки ни ето тия думи примерно:

Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!

По делата им ще ги познаете!

Когато те ударят по едната буза, обърни и другата...

Няма, доказано няма, човешка или каквато и да било мъдрост, която може да се сравни с богатството на Христовото учение. Христос пожертва самия себе си за нас, човеците, ала ние и неговата жертва не разбрахме истински, със сърцата си, всецело. Не, разбрахме я, ала наужким, със самонадеяния си ум само, не с цялата си душа и сърце. И затова сме така объркани. И затова правим толкова много грешки и простотии. И затова се оставяме лъжците така необезпокоявано и грозно да ни лъжат. Да ни мамят. Да ни крадат. Да ни насилват. Да се гаврят с нас. Затова оставяме мерзавците да ни тормозят всеки ден, без минута спокойствие. Нямаме духовната сила да озаптим тия наглеци, да ги накараме да мирясат.

Не, напротив, мнозинството тъпо мълчи, а мерзавците и наглеците тържествуват. Те са на власт, те са обвеяни със слава, тях всички ги почитат, тям всички се подчиняват. И всички заедно мачкат всичко онова, което не е като тях. Мачкат го докато го разтерзаят и убият. Това правят. И при това имат наглостта да се наричат... "християни". Бесовщината, откровената бесовщина и дори самото сатанинство у нас често се представят за... "християнство", за "религия", за "православие"; вижте какви са ни "духовните водачи" само, мутрополитите, както ги наричам! Вижте какъв ни е "народният кумир", първият ни властелин, който щял, представете си, "да ни оправи"... е, оправи ви най-после, доволни ли сте как хубаво ви оправи?!

Има ли смисъл да пиша още? Не, няма. Да замълча. Само в тишина, в безмълвния трепет, в който се оставяме на Светата Истина на Великото тайнство на Христовото Рождество можем направим така, щото духът ни да се овладее от съдържащата се в него съкровена Истина. Тая Истина, свързвана с нашия толкова човечен Бог, която ще ни спаси - благодарение на това, че ще ни направи свободни. И човечни. И достойни! Дай Боже този ден да дойде по-скоро - поне това да се помолим. Но от нас зависи всичко, не от някой друг... няма да се уморя да повтарям и това. От нас само, от никой друг... Дори и самият Бог е безсилен да помогне на ония, които са се отказали да се борят за пълнота, за смисленост на живота си...