По моите записки около една предполагаема бъдеща книга с все още неизвестно заглавие се получи интересен отзив, написан от млад човек, ученик, чиито мнения и преди съм срещал; той се казва Александър Георгиев и винаги неговите коментари са рюбопитни, достойни за адмирации и дори за възхита - защото явно имаме възможност благодарение на тях да се срещнем с един мислещ млад човек. Ето какво е написал този път той, а по-долу давам кратък мой коментар заедно с линка към място, което може да хвърли светлина по интересуващ го проблем:Не, опасявам се, не това, което сте формулирали, е главният проблем. Вие вече сте достигнали до единствения възможен начин за преподаване и до това, че той изисква заинтересованост и от двете страни. Няма нужда да си правим илюзии, никой (ученик) не може да е заинтересован едновременно от всичко, което трябва да се научи в училище. Жалкото е, че образователната система е такава, че в повечето случаи потушава и без това рядките появи на заинтересованост и ентусиазъм за учене.
Но ми е трудно да си представя каква образователна реформа (по необходимост "спусната от горе") може да реши проблема. Не, важно е учениците да разпознаят себе си като субекти, като активни участници в своето образование, защото смея да твърдя, че повечето от тях са дори по-убедени от учителите, че са в училище, за да им се наливат знания и да им се предлагат текстове за наизустяване.
И няма как иначе да бъде, защото никой не им казва защо е нужно да бъде научено всичк о това, което е предвидено по програма - а именно, за да им даде достатъчно знания да бъдат съзнателни граждани, да възприемат проблемите, с които ще се сблъскат в бъдеще, в някакъв контекст, вземайки предвид опита на хората от миналото - и за да могат да вземат компетентни решения. Ако хората наистина знаеха всичко, което се учеше в училище, щяха да могат ако не да намерят решение на всеки проблем, то поне да го възприемат правилно и да са способни да разберат решението, което някой все пак по-знаещ от тях им предлага.
Ако знаеха всичко, което се учи в училище, едва ли щеше да им се налага да си избират политици, които говорят на просташки език само защото не разбират какво казват останалите. Мисля, че ако това се обясняваше в самото начало на най-малките, и въведението във всеки предмет включваше напълно ясно обяснение с какво той ще им е не просто полезен, а нужен, хората (нарочно не конкретизирам "учениците") щяха да бъдат мотивирани да учат.
Така вече заангажирани с ученето, то ще им стане като цяло интересно, но винаги ще се намери тема, която да ги развълнува повече. Тук подход като вашия, г-н Грънчаров, е твърде полезен - само да помагате на учениците си. Но, ако сте го избрали като единствен ваш метод за преподаване е наистина неразумно да очаквате всички да са заинтересовани по всеки въпрос, това неминуемо ще доведе до хронично разочарование. Важно е единствено да не се изпуска този именно момент - когато в съзнанието на ученика проблясва някакъв интерес. От там насетне, ако той бъде насочен към прозрение относно логическата свъзаност на всичко изучавано - интересът му ще бъде задържан.
Но именно в този най-критичен момент се намесва образователната система, която просто не допуска застояване и задълбочено проучване на дадена интересна за някого тема; тя продължава безмилостно напред по плана, отвличайки и желанието на ученика да научи нещо повече, замествайки насилствено в съзнанието му интересуващият го въпрос, който още не е проучил напълно, със следващия, връзката с който учещият още не е осъзнал - поради което той губи и интереса си.
Философията е твърде важен предмет, мисля, че съм го изтъквал много пъти, но колко от учениците могат да си отговорят на въпроса "Защо?". Мисля, че този единствен отговор даден наготово, би бил безкрайно полезен.
Това пише А.Георгиев. А ето и моят кратък коментар на казаното от не:
Благодаря за становището! Споделям Вашето разбиране, също смятам, че трява да има известен баланс, дозировка между "даване" и "вземане" при ученето и усвояването, но водещото трябва да е именно вземането, ученикът сам да свърши главното в общата им работа. А що се касае до отговор на въпроса защо философията е необходима, можете да го намерите в моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), първите глави на която отговарят точно на този въпрос... Книгата я има и онлайн - освен в хартиен вид, както е обичайно за всички мои книги...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар