Истината ни прави свободни

неделя, 26 август 2012 г.

Дали е вярно, че в момента не сме културна и духовна страна, а сме страна на чалгата, на простащината и на бездуховността?

Каквото и да говорим, с руснаците не можем да се мерим; в много отношения те ни превъзхождат така, че просто е глупаво да се опитваме дори и да се сравняваме; те са си страна със световна значимост най-вече в културно, в духовно отношение (тук, разбира се, нямам предвид кагебисткото "православие"!. Ето един пример в тази посока: виж основната информация за проекта, наречен ГРАЖДАНИН ПОЭТ. На същото място могат да се намерят във видео или в текстова форма повечето от спектаклите. Но ето нещичко за първоначално осведомяване на ония, които нищичко не знаят за ГРАЖДАНИН ПОЭТ:

«Гражданин поет» — первоначально телевизионный проект телеканала «Дождь» (первые пять выпусков прошли на нём под заголовком «Поэт и гражданин») и продюсера Андрея Васильева, в котором заслуженный артист Российской Федерации Михаил Ефремов читает стихи на «злобу дня», написанные Дмитрием Быковым в жанре политической сатиры на манер известных писателей и поэтов. Новые выпуски проекта появлялись каждый понедельник в формате видео на портале F5 медиагруппы «Живи», а в формате аудио — в эфире и на сайте радиостанции «Эхо Москвы»[1]. На конец февраля 2012 года общее количество просмотров роликов только на официальном канале проекта на портале YouTube превысило 13 миллионов. Изначальное название проекта совпадает с названием знаменитого стихотворения Н. А. Некрасова «Поэт и гражданин», написанного в 1855—1856 годах.

31 мая 2011 года в московском «КиноКлубе на Винзаводе» состоялся «живой концерт» проекта, в ходе которого Дмитрий Быков, в частности, написал стихотворение на выбранную зрителями тему (об этом вышел специальный выпуск проекта по названием LIVE). 24 июня 2011 года прошёл «живой концерт» проекта в Московском театре эстрады[2] (сообщение об этом появилось в 11-м выпуске), 1 июля там же состоялся дополнительный концерт. 22 и 23 сентября 2011 года состоялись новые концерты в театре эстрады (объявление появилось в 22-м выпуске). Осенью 2011 года регулярно проходили концерты проекта в Москве и Санкт-Петербурге.

И така нататък, мисля, че не се налага да се превежда на български; всичко останало може да се прочете на място, а пък най-ценното е, че там има линкове към всички предавания или спектакли. Които е интересно да се изслушат, аз това правя в свободното си време тия дни. Ето един малък пример за да се разбере за какво става дума:



Искам в скоби да отбележа, че моят проект - с блоговете ми (първият ми блог беше създаден преди 7 години), с книгите ми от последните години, с издаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ (излиза от 5 години), на списание ИДЕИ (излиза от 4 години) и пр. - който може да се нарече, условно, ГРАЖДАНИНЪТ ФИЛОСОФ по същество съвпада със замисъла на ГРАЖДАНИН ПОЭТ на Д.Биков, като тук си позволявам скромно да добавя, че ГРАЖДАНИНЪТ ФИЛОСОФ е създаден значително по-рано от ГРАЖДАНИН ПОЭТ.

Излишно е обаче да добавям, че в Русия такива неща, такъв род инициативи имат своите поддръжници, че там залите на спектаклите им са пълни, че в Русия има много изтънчени в духовно отношение хора, че руснаците имат значителен духовен елит, който чете книгите и на поетите, и на философите, че подкрепя и стойностните си музиканти, и художници, и какво ли не, и на чужди, и на свои, докато у нас, разбира се, няма такива излишества, щото ние, както и да го погледнем, трябва да признаем, че не сме културна или пък, в още по-голяма степен духовна страна, а сме си чисто и просто една страна на чалгата, на триумфиращата простащина и на бездуховността. Такова нещо за Русия обаче изобщо и съвсем не може да се каже.

Което обаче на идиоти като мен само иде да им покаже, че техните усилия са още по-потребни и наложителни, че са даже съдбовно наложителни и потребни, което пък ми дава известно основание да продължавам да работя, независимо от това, че почти никой не ме е подкрепил, а всички сякаш с нетърпение чакат да видят кога ще се проваля и ще мирясам; е, няма да ви осени скоро тоя миг, ще има доста да почакате, аз съм доста упорит човек - само Бог да ми дава сили да мога да продължа по пътя си...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ