Онзиденшната ми публикация под заглавие Ще се намери ли български издател, който да дръзне да издаде книга за българското образование? е предизвикала интересен отзив, който отново дава обилна храна за размисъл относно разпространената у нас психология, имаща даже, изглежда, народностни черти и характер. По-долу можете да прочетете този многозначителен коментар заедно с няколко мои думи в отговор, публикувам тия две неща отделно, понеже ми се иска и двете да стигнат и до и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та да останат, тъй да се рече, "за историята", поне бъдещата история на нашите съвременни български нрави и характер:Ако я пуснете в блога ви за безплатно сваляне, идеите ви ще достигнат до много по-голяма аудитория, отколкото ако я публикувате (например) като платена е-книга (във втория случай няма да спечелите много; знаете, повечето от българите нямат навика и възможностите да си купуват е-книги, тъй като има онлайн библиотеки, от които можеш да сваляш безплатно, в повечето от които се качват и нови книги). Нямате никакъв шанс с печатно издание, просто почти никой няма да ви купи книгата - в печата трудно се пробива; трябва ви посредник–издателство, което по принцип взима за себе си по-голямата част от печалбата от продажбите; а и има прекалено много книги на тема, подобна на вашата (новаторско образование/нови педагогически подходи и т.н.), което означава, че трябва да сте насочен към широката аудитория, а същевременно и оригинален (и при това се съмнявам се книгата ви да направи впечатление на много хора точно поради конкуренцията в тази ниша на книжния пазар).
А за разликата между печатните и електронните книги - печатните нямат никакви други предимства освен дълготрайно съхранение на информацията (макар че мнного скоро това вече няма да им е предимство; компютърните памети стават все по-издръжливи, евтини и надеждни, така че все някога ще задминат хартиените книги по дълготрайност на съхранението на информация - все пак и хартията не е вечна, и тя се износва). Не разбирам какъв е този фурор от страна на разни "интелектуалци" относно хартиените издания; колко те били по-ценни и по-полезни и по-незнам си какви си. Може би е някакъв фетиш към хартията, може би към мастилото, може и да е маниакална обсесивност, знам ли... Според мен не е нормално човек да е толкова назадничав.
Също така, не зная защо смятате, че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споделят вашите възгледи/просто не са съгласни с вас по някой въпрос, са прости/глупави/комунисти/паразити/свободомразци/антидемократи/(друг обобщителен argumentum ad hominem). Бъдете малко по-толерантен към чуждите мнения; нали само това повтаряте по чужд адрес, а въпреки това не го прилагате в своята аргументация. Така приличате на лицемер (не, всъщност наистина сте такъв!).
Ангел Грънчаров каза: Простете, а защо така фриволно ми приписвате, че съм бил смятал, "че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споделят вашите възгледи/просто не са съгласни с вас по някой въпрос, са прости/глупави/комунисти/паразити/свободомразци/антидемократи/(друг обобщителен argumentum ad hominem)? :-) За да ми припишете такова нещо явно имате някакав доста коварен предразсъдък спрямо мен; или пък говорите наизуст, понеже някаква емоция спрямо мен Ви тласка в тая посока.
Изобщо излиза, че за много долен, прост и дори лицемерен човек ме смятате или, другояче казано, твърде много ме подценявате и се опитвате да ме представите за такъв, какъвто по някакви си Ваши причини Ви изнася да съм, но едва ли съм точно такъв. Един вид работите за моя неверен, неадекватен публичен образ. Знаете ли как се нарича това? Човекът неволно в такъв случая ще се запита: а Вие, простете, какво правите, какво търсите в блога на един толкова "долен, прост и дори лицемерен човек"? :-)
Прочее, така не бива да се прави, така порядъчните хора не правят, не си позволяват да допускат такова едно отношение към една личност... Запомнете от мен: по презумпция всяка една личност заслужава безусловно уважение - дори и изобщо да не ви харесва, както очевидно е в случая...
А в случая, като се мъчите да ме покажете в толкова неблагоприятна светлина, Вие, не знам дали си давате отчет за това, волно или неволно се стараете да ме дискредитирате не само като личност или като писател. Аз, драги човече, съм български учител, и ако бях такъв, какъвто на Вас Ви се чини, отдавна не би трябвало да имам място в българското училище... Отговорният човек винаги би трябвало да си дава сметка за това какво именно казва по адрес на друга личност...
И второ: не са толкова много българските книги, в които се пише за нови подходи в образованието и пр. Такива изглежда изобщо няма. За преводните не говорим. Тъй че пак, без дори да сте погледнал книгата ми, дръзвате да издадете присъда, че тя е непотребна...
Няма да тълкувам такова едно отношение, въпреки че то говори много. Всеки сам може да си го изтълкува - стига да има известно съзнание за чест...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар