По публикацията Дали професията "масов убиец" няма да стане твърде съблазнителна в Норвегия? се получи интересен коментар, който може да постави началото на дискусия, поради което го поставям на по-видно място, призовавайки повече хора да се включат в нея:Има един виц който съм го модифицирал малко за случая:
Първи вариант на вица: Когато един германец види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум е как е направена. Когато един англичанин я види за първи път, първото нещо което му минава през ум, може ли да направи една по голяма кула. Когато един американец я види, първото нещо което му минава през ум, за колко пари може да я купи. Когато един евреин види за първи път Айфеловата кула, първото нещо, което му минава през ум, е за колко пари може да я продаде на американеца.
Когато един българин види за първи път Айфеловата кула първото нещо, което му минава през ум, е дали ще може с две кила динамит да я катурне на земята.
Втори вариант на вица: Когато норвежката правна система осъди масовият убиец Брейвик на 21 години затвор, първото нещо което минава през ума на норвежците е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде превъзпитан човека. Дали за този период от време, той ще може да разбере грешката си и да покаже съжаление и угризение на съвестта.
Когато един германец или един англичанин чуе за присъдата от 21 години затвор, първото нещо което им минава през ум е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде предотвратен друг подобен инцидент, и дали е достатъчно за да се сплашат другите хора да не правят така.
Когато един евреин или един арабин чуе за подобна присъда, първото нещо което му минава през ум е защо не са го убили и защо не изтрепят и целият му род до девето коляно.
Когато един българин чуе за 21 годишната присъда, първото нещо което му минава през ум е това, цитирам:
„Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред. Само за един работен ден ще получите безплатен апартамент, южно изложение - кабинет, стая и фитнес, безплатен кетъринг, безплатно медицинско и стоматологично обслужване, безплатна поддръжка и консумативи, климатик, охрана, тихи забавни игри, безплатна библиотека и др., всичко на обща стойност 700 000 евро годишно.
Мислите, че е майтап? Не, не е майтап. Станете масов убиец в Норвегия.” Край на цитата.
След това българина се отдава на „философски” размисли от рода на следната:
„Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същество, само дето гласът и е приглушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.”
Да, да! Бог си знаел работата. Ами да го пуснем тогава на свобода, и да оставим бог да си свърши работата сам до край. Защо се месим изобщо да го тикаме в затвор? Или може би е по добре да отидем към другата християнска идиотщина. Въпросният звяр е със сатанинска душа, няма оправяне, такъв се е родил, дяволът го е обсебил. Най-добре е да го изгорим жив на кладата и така всичките му бесове ще излязат от него.
Работата е там, че това човешко същество е биологична машина, биологичен компютър, който е бил програмиран лошо, от обществото, от близки, от познати, от медиите, от себе си. Какво е станало точно в ума на този човек за да прибегне до такава крайност? Има ли опасност друг човек да тръгне по същият път и да извърши същото деяние. Каква грешка е направило обществото за да го подтикне към извършване на подобно престъпление? Има ли нещо което куца в обществото и което е подтикнало въпросният човек към подобна лудост? Може ли този човек да се поправи?
Във всяко престъпление жертвите са винаги две, жертвата и самият престъпник. Човекът, който извършва престъпление се движи от едни и същи мотиви, каквито има и най големият светец. И светеца и престъпника имат желание да направят нещо, което да им донесе удовлетворение. Светецът върши добро защото това му носи удоволствие, това го удовлетворява, това го изпълва. Престъпникът също се старае да направи нещо за да постигне лично удовлетворение. Но той просто не знае как, не знае кое е правилното и кое не. Не е научен. Светецът помага на другите хора и това му дава вътрешното успокоение, вътрешният мир. Престъпникът върши погрешни неща за да постигне вътрешен мир. Но и при двамата има един и същ мотив, един и същ първичен стимул.
Престъпникът е винаги другата жертва защото не е имал късмета, не е имал щастието да бъде научен правилно, да бъде възпитан правилно. Нещо погрешно е станало в програмирането на неговият мозък, в програмирането на неговият морално етичен кодекс.
Престъпникът не е човек със зла душа, обхваната от бесове, дяволи и сатани! Престъпникът е погрешно програмиран биокомпютър.
Ако в някой компютър влезе лоша програма с някакви вируси и т.н. правилно ли е да счупим този компютър защото „душата” му е лоша? Има ли компютъра душа? Трябва ли да го наказваме? Трябва ли да му изгорим няколко чипа за наказание че има вирус в програмата? Трябва ли да му счупим екрана или да му строшим клавишите затова, че програмата му не работи? Или е по добре да го препрограмираме? Да му вложим нова програма, нов софтуер?
В Норвегия хората от стотици години прилагат този принцип, те се отнасят към престъпниците като към лошо програмирани компютри. Това е бавен и мъчителен процес, доста тежки последствия понякога. Но благодарение на това хуманно отношение към престъпниците в ума на норвежеца се е изградила една далеч по-съвършена морално етична система, при която хората са честни един към друг, при която хората се отнасят човешки един към друг. Традиционният норвежец, който е възпитан и израснал в подобна система, с подобно мислене се придържа към тази система от ценности и за него е чудно, че въобще може да има някаква друга по-добра форма на демокрация. За този норвежец демокрацията на другите страни е само една подигравка, няма нито хуманност нито човещина. Когато в Норвегия отидат хора от други страни, особено от мюсюлманските страни, в които подсиленият еврейски морал „две очи за едно око, цялото чене заради един зъб” е в пълна сила, се получава сблъсък. Хората в Норвегия се чувстват застрашени. Този морал, който те са изграждали в продължение на векове и който те ценят толкова много, е застрашен. Брейвик е един от тези нещастници, които не знаят как да се спасят от първобитният морал на българите, които са готови да: „Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред…. Станете масов убиец в Норвегия.”
Правилно ли е постъпил Брейвик? Разбира се, че не. Не го защитавам. Но присъдата на норвежката правна система е добра, присъдата е добра. Дали ще свърши работа? Еее това е въпроса? Дали ще бъде спасена една от най-човешките, най-хуманните демокрации в света, или ще загине от нахлуването на „българщината” там?
Друг въпрос е дали ние може изобщо да разберем висшата степен на хуманност на това правосъдие. Дали може да разберем изобщо висшата морално етична система от ценности в това общество? Мисля, че не!!!
Написа: Юлий Железаров
ЗАБЕЛЕЖКА: Счетох се за длъжен да отправя на г-н Железаров следната реплика-въпрос, който не бива да бъде подминаван, понеже се набива на очи, понеже е толкова близо до ума:
Г-н Железаров, бихте ли бил така добър да посочите в какво се състои разликата между "българските" философски разсъждения по случая, именно от рода на
„Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същество, само дето гласът и е приглушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.”
и разбиранията на най-човешката, на най-хуманната демократична и правна система в света, именно норвежката, по Вашите думи? Щото, както и да го погледне човек, в основата и на норвежката правна и демократична система, очевидно, стоят все същите християнски по същество ценности, които Вие с такава лека ръка отхвърляте в началото, без да успеете да си дадете сметка, че същината, смисълът, идеята и на двете е все същата, е една и съща...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар