Аз съм писал за Аристотел Гаврилов някъде в книгите си, но сега не мога да открия този текст. Днес научавам, че е починал преди една година; тогава не съм разбрал, а иначе много пъти съм питал общи познати как е нашият преподавател по философия в СУ Аристотел Гаврилов, отговаряли са ми, че е жив, че е вече твърде възрастен, но е жизнен, и толкова. А сега разбирам, че вече е починал: Бог да го прости! И вечна му памет! Починал е на 90-годишна възраст...Ето, сега случайно попадам на блог в негова чест, създаден от признателните му ученици. А ето и откъс от траурната реч на Иван Колев на погребението:
Тъжният повод, който ни е събрал днес тук, неминуемо ни насочва към размисли и спомени. Всички те са за един човек, за когото най-честият отклик, който тези дни тъжното събитие предизвиква, бяха думите: „един много почтен човек”.
На 90 годишна възраст ни напусна един от патриарсите на съвременната българска философия, един от най-уважаваните български философи...
Почти всички философи, които сме днес тук, сме били студенти на Аристотел Гаврилов. И как не, след като цели 40 години – от 1950 до 1990 г. – Аристотел Гаврилов преподава философия в специалност Философия на СУ. За това време той има хиляди студенти. Сред тях не са малко тези, които смятат, че са не само негови студенти, но и негови ученици.
Тези дни, когато съобщихме на колеги тъжната новина, една моя състудентка, която в момента преподава философия в колеж в САЩ, в Чикаго, написа: „Аристотел Гаврилов е един от учителите ми по философия, които най-много повлияха на начина, по който формирах моето философско мислене и възприятие.”
Който желае да се запознае с биографията му, може да прочета там, в блога в негова чест - и за запазване на спомена за него. Аз тия дни също мога да напиша нещичко, евентуално за да мога да представя Аристотел Гаврилов на младите читатели на списание ИДЕИ. И да се закрепи спомена ми за този човек, щото нали знаете какво става: ако дадени възприятия, наблюдения, мисли, преценки не се закрепят в слово и не се запишат, като си отиде човека, и те отиват в небитието. А ако са разказани на някой, остават. Ето затова ми се иска да разкажа за Аристотел Гаврилов, така, както аз съм го възприел, както съм общувал с него, как той ми е преподавал и т.н. Когато беше това, аз съм бил само на 21 години. Но има неща, които не може човек да забрави. Примерно, мощното влияние, което този мой пръв учител на попрището на университетската философия ми оказа тогава, когато бях съвсем млад и начинаещ още...
Толкова засега. Тия дни ще продължа. Непременно! Длъжен съм да почета с нещичко своя преподавател по философия от СУ "Св.Климент Охридски"...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар