Пътят на Боко, нашият роден доморасъл Дуче Мусолини, към диктатурата и тиранията

Публикувам откъс от статия на политолога Е.Дайнов със заглавие Великият диктатор и имаща за подзаглавие максимата на "демократа" Сталин: Не е важно кой как ще гласува, важно е кой ще брои бюлетините. Хубаво е читающият (и мислещият) народ да се позамисли над написаното; впрочем, а какво ще правим с нечитающия (и с немислещия) народ, като вземем предвид това, че масовите медии, ползвани от простолюдното природонаселение, са вече овладени от диктаторстващата боковщина?!

Ще ми се да направя малка забележка-коментар още преди да се зачетете в мислите на Дайнов. Да, за да не минат попълзновенията на нашия доморасъл Дуче, се иска съпротива, вярно е, и то съпротива най-решителна и безкомпромисна, при това всекидневна. Иска се силно гражданско общество, каквото, да признаем, нямаме. Иска се да сме решителни, борещи се за правата си граждани, а не да сме каквито сме: мърморковци, които и малкия си пръст не щат да мръднат, камо ли пък да си вдигнат задниците от изтърканите дивани и да излязат в студа да протестират! Иска се ние, гражданите, да не сме малодушни дървени "философи", а да си влезем в ролята, да си изпълним дълга и задачата.

Демокрацията е власт на народа, ето, един прост мутро-бандит, докопал се до премиерския пост благодарение на това, че ченгесаро-кагебисто-комунистическата олигархия плати медийния му възход, се опитва да ни отнеме тази власт и да я узурпира в полза на своите господари, на кукловодите, които му подариха управлението на многострадалната ни родина. Ако допуснем тоя резил Боко Мусолини да открадне властта на идещите избори и да се перчи като герест петел по екраните на телевизорите още 4-ри годинки, горко ни! По-голям резил от този едва ли можем да си осигурим! За смях ще станем даже и за кокошките! Ще се разбере дали сме народ, а не мърша съвсем скоро, след няколко месеца. Туй искам да кажа сега-засега. А ето сега какво казва Дайнов:

... Пред Борисов се появи избор между два начина на действие. Единият – да направи така, че да върне доверието на хората. Това му се видя прекалено сложно. А то е и направо невъзможно, като се има предвид, че е обещал сума ти неща на сума ти свои приятели, които неща не може да им даде, без да настрои хората срещу властта.

Затова Борисов избра втората опция: да направи така, че да остане на власт независимо от това, кой как гласува и кой какво си мисли. Това, в неговата глава, е по-простият начин на действие – и той, макар нечувал за Окам, тръгна натам.

От този момент насетне да се изчисли, какво прави (и ще прави) ГЕРБ става детински просто. За да останеш на власт независимо от това, как хората гласуват, трябва да въведеш диктатура. Да установиш пряк контрол върху всички области и институции в страната, откъдето може да дойде съпротива срещу теб. А всеки, колкото и да е прост, който някога е тръгвал към диктатура, винаги прави едни и същи неща. Защото така се прави.

Най-важното и първо от тези неща е – да ликвидираш свободата на словото. Ако постигнеш това, никой няма да може да ти гледа далаверите и да ги съобщава на хората. Освен това свободата на словото е в основата на всички останали права и свободи. Премахваш тази свобода – и всичко останало пада като къщичка от карти.

Към първи сняг тази задача беше горе-долу изпълнена. Чрез банката на Цветан Василев и совалките на Делян Пеевски, към 90 на сто от вестниците, половината от телевизионните и радио-каналите бяха подчинени на правителството още преди БСП да се изравни с ГЕРБ. Но това не е достатъчно за една що-годе уважаваща себе си диктатура. Затова през последните седмици властта се напъна да завземе малкото останали – макар емблематични – непоробени медии.

Сложните врътки покрай собствеността на „24 часа” и „Труд” имат за цел вкарването на тези исторически вестници в кошарата на правителството. Същият номер беше пробван и срещу „Дневник” и „Капитал”, но благодарение на острия и навременен отпор засега те остават неовладяни. Заедно с „Ретро”, „Сега” и „Преса”, това са неподчинените на Борисов вестници.

Но до изборите има още време и очевидно атаката ще продължи. Усилено се говори и за предстояща подмяна на ръководствата на БНТ и БНР, с което подчинението на медиите на Борисов ще стане пълно. Хората ще чуват само онова, което правителството ще иска те да чуват.

След отмяната на свободата на словото, всеки що-годе сносен диктатор се насочва към овладяване на съдебната система. Защото именно тя, ако си върши работата, може да попилее и най-добре смазаната машина за изборна фалшификация. Към момента, ГЕРБ е завладял Висшия административен съд (където отиват повечето жалби, свързани с изборите), Висшия съдебен съвет (който командва съдийско-прокурорското войнство в страната) и голяма част от Конституционния съд, който също има правомощия по отношение на изборния процес – най-малко, може да спре Изборния кодекс като противоконституционен.

До пълното подчинение на съдебната система остават две малки крачки: избирането на последния член на КС от квотата на парламента; избирането на Главния прокурор. Така „висините” (по израза на Сталин) на съдебната власт ще се окажат в ръцете на Борисов и Цветанов.

Диктатура без страх е невъзможна и затова следващото нещо, което трябва да се направи в подготовката на въвеждането на диктаторски режим е – да се насажда страх сред населението. И особено сред онези, които са по-видими и формират мнението на хората около себе си. Целта е дори най-недоволните да се откажат – или поради страх, или поради разбирането, че няма смисъл да се борят сами в една вече покорена страна.

Това е обяснението за милиционерщината, която някак изведнъж заля страната.

За „снемане на показания” и връчване на „предупредителен протокол” в РПУ привикват певци, фотографи, протестиращи поети (40 полицаи арестуваха Коко Босия, който е на възрастта на бащите им), организатори на рок фестивали (наша скромност) и граждански активисти като Пламен Даракчиев. Извън София нещата са много по-зловещи. Там в РПУ привикват всеки, който протестира „неправилно” – като например пловдивчаните, осмелили се неотдавна да се опълчат на застрояването на Бунарджика от близка до властта групировка.

Чак накрая, след тези подготвителни мероприятия, идват манипулацията и фалшификацията на избори. Това ГЕРБ прави по две направления. Първото – чрез раздаване на икономиката (т.е. и на заетостта) на свои приятели-монополисти. Целта е прозрачна – работникът, гласувал „неправилно”, остава на улицата.

Второто направление оцвети политиката през миналата седмица. Става дума за прокарване на такъв Изборен кодекс, който да въплъти Сталиновата максима, че не е важно кой как гласува, а е важно, кой брои. Този път герберите наистина се напънаха. Взеха препоръките на международните наблюдатели от миналите (2011 г.) избори, безобразно манипулирани от ГЕРБ – и обърнаха тези препоръки надолу с главата.

Вместо достъп на наблюдатели и опозиция до всички нива на броене на гласовете, ГЕРБ предложи забрана за присъствие на подобни „външни лица” при работата на Общинските, Районните и Централната избирателна комисия. Целта е ясна. Миналия път са се уморили да мъкнат торби с бюлетини и сега искат да минат с по-малко потене: вместо да фалшифицират нещата в изборните секции, направо да пишат каквито си искат гласове на ниво РИК, ОИК и ЦИК.

За всеки случай обаче обърнаха наопаки и друга препоръка. Вместо да разширят представителството на опозицията в ръководствата на избирателните комисии по секциите, го забраниха. Забраниха и раздаването на заверени протоколи от комисиите на опозицията и наблюдателите.

Тази схема оплита кошницата на фалшификациите в цялата система за провеждане на изборите. Няма да е важно, кой как гласува, защото резултатът ще се пише само от хората на Борисов. Недоволните, които ще хукнат да обжалват в съда, ще се натъкнат на вече разположените там Бойкови хора – и ще пият една студена вода. А завзетите от властта медии ще се правят на дръж-ми-шапката и ще прославят най-демократичните от всички демократични избори на планетата.

Такава схема за кражба на гласа на българите никога не сме виждали. Дори фалшификаторите на първите свободни избори от 1990 година действаха като аматьори в сравнение с днешната власт.

Ще мине ли номерът? Разбира се, ако никой не се съпротивлява. Но все пак съпротива има и с нея идва надеждата, че опитът за изграждане на диктатура ще се сгромоляса.