"Забелязвам нежелание за изява на лична позиция, съзирам отдръпване от социалните дела. В България почти липсва т.нар. гражданско общество. Струва ми се, че липсва общественото мнение... Има едно мълчание, да не го нарека гробищно." Думите са на историка Марин Пундев, който през 1945 г. заминава на дипломатическа мисия в САЩ и не се връща. Прави това свое изказване през 1996 г. в интервю пред журналиста Зоя Захариева-Цанкова, публикувано във вестник "Век 21". Днес, 16 години по-късно, изводът му все още е напълно валиден.Липсата на активно гражданско общество е темата, която се прокрадва през всички 27 интервюта на Зоя Захариева-Цанкова с политически емигранти от времето на комунизма. Тя ги събира в сборника "Щастлива емигрантска песен няма", който наскоро беше издаден от издателство "Изток-Запад". "Пред очите ни са страхотен морален и социален компромис, примирение, изразявано с популярното "Абе зарежи...", споделя журналистът и общественик Дими Паница през 2008 г. "Хората са отвикнали да общуват учтиво", наблюдава бизнесменът Джеймс Велков 18 години по-рано. Художникът Илия Григоров търси през 1995 г. "личности, които рязко да се открояват", а през 2009 г. физикът Минко Балкански наблюдава "апатия, която ме плаши" и българи, които "не се познават".
Политическите емигранти са категорични, че за да се развива България напред, хората трябва да имат позиция и да я отстояват. Недоволството им да не се изчерпва само с цъкане с език пред вечерните новини. Да търсят алтернативата, да разчитат на собствените си сили, да говорят и да разсъждават. А Зоя Захариева-Цанкова е убедена, че трябва да чуем съветите им. "Добре е да чуем тези емигранти, защото те са хора, които идват от свободния свят, познават правилата на играта, играли са я в една обстановка на коректност, чужди са им дребните хитрини. Освен това са много прями и точни в това, което казват", коментира журналистът. И ни разказва как е стигнала до тях и с какво са я впечатлили. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Из Зоя Захариева-Цанкова: Политическите емигранти ни учат на свобода Авторът на "Щастлива емигрантска песен няма" пред "Капитал"
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар