За жалост у нас комунисто-ченгесарските ни църковни йерарси успяха да превърнат религията в най-доходоносен бизнес, а пък православната ни църква - в акционерно дружество или фирма, която продава за прилични цени свещените, духовните, неподвластните на търговията неща и предмети: вяра, мощи на светци, също така самата Божия милост, благодатта, смирението, молитвата и всичко останало. Кощунството е страшно, поругателството над свещените тайнства на вярата и религията е непростим грях, ала на тия наши духовници и на техните самозабравили се началници от Синода, на владиците и патриарха, изобщо не им пука, което и красноречиво демонстрира техния материалистически, антидуховен, безбожнически манталитет.Такива мисли минаваха през грешната ми глава оня ден като седях на пейка в сенчестия двор на осквернената от мутрополит Николай черква "Света Марина" в Пловдив и гледах как през входа на съседната сграда, където висеше фирмен надпис КАНЦЕЛАРИЯ НА СВЕТАТА ПЛОВДИВСКА МИТРОПОЛИЯ, забързано влизаха охранени брадати индивиди с вид на мутри, на бандити, на "бизнесмени": явно "бизнесът" кипи, явно златните потоци в касите на мутрополита (той се държи като същински църковен княз и наистина си е такъв!) текат ли текат. А в същото време под сводовете на черквата се виеше унилата опашка от богомолци с угрижени лица, наредили се да запалят свещичка и да се поклонят пред мощите на Св. Йоахим и Св. Анна, родителите на Света Богородица, които толкова инициативният и деен митрополит Николай беше уредил да се доставят, беше организирал шумна рекламна кампания, та да се стимулира още повече бизнеса в огромната му търговска империя!
Може да съм грешен, но не крия, че такива мисли минаваха през бедната ми глава; дано не не са светотатствени тия мисли. Но ако моето е светотатство, то тогава как ли може да се оцени мутрополитската търговска арогантност и наглост?! Все отлагах да пиша за тия тъжни констатации, които поставят вярващия в Бога човек в тежка ситуация, поставят пред страшно изпитание вярата му - заради безчинствата и бесовщината на тия безсрамни брадати сатанисти, дето са омаломощили толкова нашата православна църква. Тази сутрин намирам в интернет текст, който съдържа подобни на моите наблюдения и мисли; публикувам началото му, смятам, че той органически допълва вече казаното; при това Бачковският манастир, за който се пише в този текст, разбира се, е под ведомството на същия този толкова практичен пловдивски мутрополит-княз-и-"бизнесмен", изживяващ се, между другото и като... морален, "духовен" наставник на нацията:
Колко е страшно да си езичник или как Бачковският манастир ме накара да се замисля отново?
Rozmari De Meo
Много пътувах това лято. Видях невероятни места, срещнах добри хора. Ех... земята българска!
Преди да завърша пътуването си минах и през Бачковския манастир, за кой ли път вече. Този път ме чакаше изненада. В двора бяха извадени едни дървени сергии, на които освен че се продаваха свещи беше изложен и ценоразписа на манастира за извършваните ТРЕБИ (услуги). И пак се затърколиха едни мисли...
Попитах един от хората, които стояха там, какво означава „ОТКУП НА АГНЕ – минимална сума: 15 лв.” „Ами курбан!” – каза той – Отивате при свещеника, давате 15 лв. и той ви води при кошарата. Там винаги имаме по едно-две агнета. Той ще му почете за ваше здраве и готово! Вие сте двама, значи 30 лв.”
„А курбанът къде е в тази цялата работа?” – питам го
„Курбан правим, ама не се знае кога. Сигурно за следващия празник. Тогава ще заколим агнето, ще раздадем от него и ще се почерпим”
„И за колко души чете попа на това агне?”
„За колкото си платят. До сега минаха май десетина човека, ама още много ще минат. То става бързо. А пък кога ще колим не знам, питайте отчето”
Даааа... Отидох до кошарата. Вътре наистина имаше две агнета. Разни дечурлига много им се радваха - докато родителите им целуваха вътре Чудотворната икона на Богородица.
Представих си как седя тук, пред това агне, заедно с попа и той му „чете за здраве”. Излъгах, не можах да си го представя. Беше толкова нелепо и абсурдно! Седяхме си там, аз, голямата езичница и агнето в Бачковският манастир и се гледахме...
Изведнъж се замислих: след като попа вече му е чел поне 10 пъти за здраве, дали пък горкото животно не знае „светите думи” наизуст? Как не знаех някоя добра магия, да го накарам да проговори, че децата да се зарадват, ама на. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар